Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 18 юни 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 769 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. А. К. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 4 от 23.03.12, по ВНОХД № П 169/11, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 8 от 12.07.11, по НОХД № С-482/10, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановени дати в периода от началото на месец февруари 2009 г до средата на месец март 2009 г, в [населено място], като служител на V РПУ МВР, при условията на продължавано престъпление е поискал дар: пари / сумата от 2 000 лв /, и е приел дар / сумата от 500 евро, сумата от 400 евро и сумата от 200 лв, всичко, възлизащо на обща стойност 1 960, 24 лв /, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение при определяне на изхода на водени полицейски преписки и досъдебни производства срещу М. Р. М., като обещал, че ще повлияе на длъжностното лице Б. К. Г., дознател при V РПУ МВР, да не разследва и да не събира доказателства и да води разследването тенденциозно към прекратяване на висящото досъдебно производство № ЗМ 2506/08 по описа на V РПУ, пр. пр. № 52527/08 по описа на СРП, с оглед на което и на основание чл. 304 б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че мотивите към въззивния акт са недостатъчно задълбочени и противоречиви, че не са обсъдени възраженията на защитата, че не е извършена цялостна въззивна проверка на първоинстанционната присъда, че не е направен надлежен доказателствен анализ, че неправилно са кредитирани показанията на св. С., св. М. и св. Д., че не е взета предвид справката от ФК „К. експрес сървис”, опровергаваща показанията на св. М. относно произхода на паричните средства, че не са съобразени противоречията в показанията на св. С., М. и Д. относно собствеността на процесните суми, че веществените доказателствени средства, събрани чрез специални разузнавателни средства, не са получили адекватна доказателствена оценка, че от мотивите на въззивния акт не става ясно по какъв начин е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 304 б, ал. 1 НК, че материалният закон е приложен неправилно, че предвид липсата на доказателства за упражнено влияние поведението на подсъдимия е несъставомерно, че за обективната съставомерност на деянието е необходимо предложението за дар да бъде направено за извършване на действия, включени в служебните правомощия на подсъдимия, а, в случая, подсъдимият в качеството си на оперативен работник не е разполагал с компетентност да повлияе на разследването по досъдебно производство, че наложеното наказание е явно несправедливо / не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК /, че неправилно е отказано смекчаване на наказанието и приложението на чл. 66 НК. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменен въззивният акт и жалбоподателят да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание и бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Обжалваното решение е изготвено в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 339 НПК. Извършена е задълбочена въззивна проверка на първоинстанционната присъда и е даден правилен отговор на наведените от защитата възражения. Мотивите към решението са подробни и прецизни при аргументиране на становището на съда по въпросите, предмет на въззивната проверка. Липсва релевираното противоречие при излагане на мотивите към решението. САС е извършил собствен анализ на доказателствените източници, стриктно спазвайки изискванията на чл. 14 НПК. Обстойно и детайлно са анализирани гласните доказателства, изводими от показанията на св. М. Д., св. Т. С. и св. М. М., в контекста на събраната доказателствена съвкупност. САС е кредитирал изброените гласни доказателствени източници поради това, че са ясни, последователни, еднопосочни и взаимно-допълващи се, а наличието на несъществени различия в изложението на свидетелите правилно е преценено като обстоятелство, което не дискредитира показанията им. Верен е изводът, че е ирелевантно чия собственост са предоставените на подсъдимия парични средства / дали част от тях или цялата сума е осигурена от св. М., или, за да бъдат събрани, са ползвани и средства на свидетелите С. и Д. /. Вярно е интерпретирана справката от ФК „К. експрес сървис” като писмено доказателство, установяващо, че св. М. е получавал парични средства от майка си, изпращани от чужбина. Правилно е прието, че показанията на същия свидетел не се опровергават от данните, залегнали в справката за размера на получените суми, тъй като е изяснено, че събирането на поисканата от подсъдимия сума е осъществено в резултат на съвместните усилия на св. М., св. Д. и св. С.. САС не е отдал приоритетно значение на ВСД, събрани чрез СРС, но ги е подложил на анализ, като правилно е посочил, че те имат доказателствено значение за проверка достоверността на гласните доказателства, изводими от кредитираните показания на св. Д., св. С., св. М.. В мотивите към решението се съдържа отговор на въпроса с какви действия е извършено инкриминираното деяние. Отделено е място на спецификата на продължаваното престъпление и е взето отношение по всяка от формите на изпълнителното деяние / „поискване” и „получаване” на неследващ се дар, за да бъде упражнено влияние /. Подробно са анализирани съставомерните признаци на деянието по чл. 304 б, ал. 1 НК и е даден правилен отговор на въпроса дали поведението на подсъдимия е съставомерно по посочения текст. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Установените релевантни факти покриват признаците на състава по чл. 304 б, ал. 1 НК и такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Съдебната практика е изяснила, че за обективната съставомерност на „търговията с влияние” не е необходимо деецът да извърши действия по реализиране на влиянието / Решение № 310 от 14.07.11, по н. д. № 1587/11, ІІ НО ВКС, Решение № 413 от 17.11.09, по н. д. № 455/09, ІІІ НО ВКС, Решение № 178 от 7.07.11, по н. д. № 1096/11, ІІІ НО ВКС /. Необходимо е обаче той да разполага с обективната възможност да упражни влияние. Ако такава не е налице, е мислима хипотезата на измама. Подсъдимият е разполагал с обективна възможност да упражни влияние, тъй като в качеството си на служител в група „Тежки престъпления” на сектор „Криминална полиция” при V РПУ е работил в екип с разследващите органи, тоест, е могъл да упражни влияние при воденето на полицейските преписки и досъдебните производства, касаещи св. М.. Неоснователен е доводът, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност, тъй като не е имал компетентност да определи изхода на делата, водени срещу св. М.. Субект на престъплението „търговия с влияние” може да бъде всяко наказателноотговорно лице / включително и длъжностно лице /, но за разлика от престъплението по чл. 301 НК, обещаното действие се отнася до друго лице - длъжностното лице, в чиято компетентност попада вземането на съответното решение. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза, в случая, не е налице / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е определено при хипотезата на чл. 54 НК, при лек превес на отегчаващите обстоятелства, малко над средния размер, предвиден в закона. Правилно е отдадено дължимото значение на високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от същественото засягане на защитените от правото обществени отношения, от високия ръст на подобни посегателства, сериозно уронващи престижа на институциите, и от това, че деянието е извършено от служител на МВР, натоварен по закон със задължение да съдейства за укрепване на правния ред. Взети са предвид и смекчаващите обстоятелства: чистото съдебно минало на жалбоподателя и сравнително неголемия размер на предмета на престъплението. Верен е изводът, че наказание в по-нисък размер от определения / три години и шест месеца „лишаване от свобода” / не би съответствало на обстоятелствата по чл. 54 НК и не би изпълнило целите по чл. 36 НК, тоест, наказанието се явява справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. При това положение, искането на жалбоподателя за смекчаване на наказанието му не може да бъде удовлетворено, в какъвто случай не стои въпросът с приложението на чл. 66 НК / срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода” изключва възможността за условно осъждане /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД № 4 от 23.03.2012 г, по ВНОХД № П 169/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: