4 Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 15.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка юстиниянова Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1285 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от гл. юрисконсулт С. Д. срещу въззивно решение № 190 от 24.09.2012 г. по в.гр.дело № 377/2012 г. на Сливенския окръжен съд. С него е отменено решение № 147 от 29.05.2012г. по гр.дело № 176/2012 г.на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ, предявени от М. Д. В. срещу жалбоподателя и вместо него е постановено друго, с което същите са уважени. С определение № 256 от 28.02.2013 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, само в частта на решението по този иск, като разрешен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 646 от 12.10.2010г.по гр.дело № 1210/2009 г. на ІV г.о.; решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.дело № 850/2011 г. на ІІ г.о. Според посочената задължителна съдебна практика императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване въззивният съд е приел, че искът по чл.225, ал.1 КТ е основателен и го е уважил за сумата 5453.70 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част, като незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е определил размера на обезщетението, като е приел, че последното месечно трудово възнаграждение е в размер на сумата 908.95 лв., включвайки в него и суми, които нямат постоянен характер. Ответницата по касационната жалба М. Д. В. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291, ал.2 ГПК, приема следното: Решението е неправилно. Установено е, че последното брутно трудово възнаграждение ищцата за м.декември 2011 г. е в размер на 908.95 лв., като в него се включва сумата 412 лв. основно възнаграждение; 187.87 лв. допълнително възнаграждение и професионален опит; 100 лв. получено за м. декември допълнително материално стимулиране, 100 лв. СБКО и 109.08 лв. обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ. Установено е също така, че за периода 1.01.2012 г. до 30.06.2012 г. не е полагала труд по трудово правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си Старозагорският окръжен съд е допуснал същество нарушение на съдопроизводствените правила /чл.236 ал.2 ГПК/, като в решаващите мотиви за уважаване на иска по чл.225, ал.1 КТ не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с размера на брутното трудово възнаграждение получено от ищцата за месеца предхождащ уволнението, въз основа на който следва да се определи размера на обезщетението за принудителна безработица, което е довело до необоснованост и неправилно приложение на разпоредбата на чл.228 КТ. Неправилно е определена базата за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В случаите на чл.228 КТ /обхващащи и обезщетенията по чл. 225, ал.1 КТ/ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 15 от същата, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл.228 КТ включва основното трудово възнаграждение и това за придобит трудов стаж и професионален опит. Допълнителното материално стимулиране и обезщетението за неспазен срок на предизвестие нямат характер на допълнителни трудови възнаграждение с постоянен характер. Или, брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ незаконното й уволнение по см. на чл.228 КТ е в размер на 599.87 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ се определя на тази база и за шестмесечният период същото възлиза на 3599.22 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че за процесния период от 1.01.2012 г. до 30.06.2012 г. на ищцата се дължи обезщетение в размер на 3599.22 лв., ведно със законната лихва считано от 27.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена, обжалваното решение - отменено, като по реда на чл.293 ал.2 ГПК искът за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1, т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ следва да се отхвърли за разликата над 3599.22 лв. до 5453.70 лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от ищцата разноски за касационното производство в размер на 440 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 190 от 24.09.2012 г. по гр.д. № 377/2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е уважен разликата над 3599.22 лв. до 5453.70 лв. и в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. В. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. , ап. срещу [община], обл. С., ул.”.....” № иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 3599.22 / три хиляди петстотин деветдесет и девет лева и двадесет и две ст./ лева до 5453.70 /пет хиляди четиристотин петдесет и три лева и седемдесет ст./ лв. Осъжда [община] да заплати на М. Д. В. направените разноски за касационната инстанция в размер на 440 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: