Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

София, 02.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4184 /2020 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 173 от 13.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5514 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 15655/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. К. С..
С въззивното решение касаторката е осъдена да плати на А. Г. М. за уравнение на дела му от разпределените по чл. 292 ГПК /отм/ недвижими имоти, сумата 4978,30 лв., съставляваща стойността на неговия дял от допусната до делба сграда, находящата се в разпределения на нея парцел.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на процесуалните правила, уреждащи извършването на делбата чрез разпределение на делбените имоти и уравнението на дяловете и конкретно това, че не е съобразено състоянието на сградата, която е полусрутена и негодна за използване по предназначение. Навежда се и оплакване за необоснованост поради несъобразяване със заключението на приетата СТЕ за състоянието на сградата.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба, тъй като вилната сграда е допусната до делба, а във втората фаза касаторката не е представила доказателства, че сградата е съборена, или, че е направила разходи за събарянето й.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: може ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите.
Целта на делбеното производство и конкретно на фазата по извършване на делбата е да прекрати съсобствеността върху съсобствените вещи така, че по възможност всеки от съделителите да получи реален дял в индивидуална собственост. Правото на собственост е сложно абсолютно имуществено право, което включва за собственика правомощията да се владее конкретна вещ, да се ползва тя и собственика да се разпорежда с нея. Това предполага вещта да е годна за реализиране на тези правомощия. Затова в нормативните актове често се съдържат изисквания, за да се счита определена вещ годен обект на правото на собственост – чл. 40 ЗУТ за жилище, чл. 19, ал.4 ЗУТ за минималната площ на УПИ и т.н. Статутът на една вещ като недвижим имот се определя въз основа на закона и характеристиките на вещта. Така вещите може да са правно или физически невъзможен обект на вещни права. Когато не отговарят на правните изисквания за обект на правото на собственост или ограничени вещни права е налице правна невъзможност вещта да е обект на вещни права. Когато вещта физически е в състояние, което не отговаря на минималните изисквания за вещ тя не може да е обект на правото на собственост. Ако се касае за сграда, евентуално за нея остава правото на строеж, ако то е отделено като ограничено вещно право от правото на собственост.
При извършване на делбата следва да се разпределят годни обекти на правото на собственост. Изискването на закона е съдът да извърши делбата при реални пазарни цени на имотите с оглед справедливо разпределение на делбените имоти. Затова следва да се съобразява състоянието, в което е делбената вещ към момента на извършване на делбата. Когато тя е погинала след допускането на делбата или е в такова физическо състояние, че е невъзможно използването й, а запазването й е опасно поради самосрутване, това състояние следва да се съобрази от съда във фазата по извършване на делбата. Присъждането на суми за уравнение на дяловете не е формално, а цели изравняване на действително получени стойности на дяловете на съделителите. Рискът от погиване на вещта, респективно от намаляване на стойността й е за собственика й, т.е. за всички съсобственици и не може да се понася само от този, който ще получи негодната вещ в дял. Затова в такъв случай този, в чийто дял при разпределението попада такава сграда, не следва да бъде осъден да заплаща уравнението дела на другия съсобственик. Противното би довело до неоснователно обогатяване, което е нежелано състояние в правото и води до други имуществени права за преодоляването му. Това разбиране е залегнало и в р.ІІ т.7 от ПП-6-74г., според което незаконните строежи не се оценяват и не се заплащат ако подлежат на премахване и собствениците не са съгласни да ги запазят.
По касационната жалба:
С решение от 04.08.2008 г. по гр.д.№ 6263/1997 г., влязло в сила на 30.05.2011 г. е допусната делба на п. .... кв.... по плана на Б., идентичен с УПИ ...., кв.... с площ 959 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда с площ 104,46 кв.м. между И. К. С. с квота 3893,75/8404 ид.ч. и А. Г. М. с квота 4519,25/8404 ид.ч. Със заповед № 1256/06.06.2015 г. допуснатото до делба дворно място се разделя на два УПИ – .... с площ 517 кв.м. – незастроен и УПИ .... с площ 446 кв.м., в който е построена вилната сграда. Двамата съделители не спорят относно начина на извършване на делбата по способа по чл. 292 ГПК/отм/, не спорят и относно начина на разпределение на двата имота. Дворното место е разделено така, че площта на всеки от двата новообразувани УПИ съответства по стойност на квотата на съделителя. Основният спор между тях е дали следва да се присъди сума за уравнение на дяловете, като в дела на касаторката се включи вилната сграда. СТЕ е установила, че тя е строена 1937 г. и е в лошо физическо състояние. В такова състояние е била още през 2012 г., когато вещото лице е посетило имота, за да изготви първата СТЕ във втората фаза. Делото е било в архив в периода от 05.02.2014 г. до 19.07.2016 г. В заключението от 04.01..2017 г., вещото лице е посочило, че състоянието на сградата е още по-лошо и го е отразило така: входните врати на етажа и мазето липсват, вътрешната и външната дограма на етажите и мазето също липсва или е деформирана, изгнила и негодна за използване. Външните стълби и терасата към етажа са откроени от сградата, напукани и пропаднали. Откроени и напукани са и железебетонните пояси на сградата от към западния ъгъл. Вътре в сградата всичко е разбито, липсват мебели, разбити са В и К и ел. мрежите. Пропаднали са или са увредени подовете на стаите. На много места са провиснали и пропаднали части на покрива и таваните. Има много пукнатини, пропадания, мазилката е опадала както от вън, така и от вътре. Стълбите до тавана са срутени. Улуците са съборени по терена. Тротоарите са разбити. Сградата не е рухнала само благодарение на околовръстните железобетонни пояси, обримчили тухлените зидове. От сградата може да използват само част от зидовете на етажа и сутерена, основите, част от мазилката и евентуално външните ел. и В. и К. Във вида, в който сградата съществува в момента, същата е самосрутваща се, опасна е и не е възможно да се ползва. Въпреки това, вещото лице е определило цената й след приспадане на овехтяването 9322 лв. В съдебно заседание при приемане на заключението, вещото лице е посочило, че вилната сграда е абсолютно неизползваема и негодна за живеене.
РС, мотивирайки се с констатираното от вещото лице състояние на вилната сграда, е приел, че за нея, касаторката не следва да заплаща уравнение на ищеца.
Въззивната инстанция е приела, че сградата е оценена в състоянието, което е била, като е съобразено овехтяването, оценката е относително адекватна и съделителката С. следва да плати за уравнение дела на съделителя М. сумата 4978,30 лв.
Предвид отговора на поставеният въпрос и установеното от СТЕ състояние на сградата към момента на извършване на делбата, като негодна за обитаване и опасна, подлежаща на премахване, жалбоподателката неправилно е осъдена да плати суми за уравнение дела на другия съделител от нея. Реално касаторката не получава дял от нея, като обект на правото на собственост с присъщите на това право три правомощия – да ползва веща, да я владее и да се разпорежда с нея, поради което не следва да заплаща за уравнение дела на другия съделител. Рискът от погиване на съсобствената вещ е за всички съсобствениците и всеки от тях следва да понесе последиците от това, че вещта не е подържана, от овехтяването и влошаването на състоянието й до степен да е негодна за обитаване. За да се направи този извод не е необходимо да се представя документ от общината, че е предписано премахване. Делбеният съд е длъжен да съобрази действителното състояние на делбения имот при прекратяване на съсобствеността и уравнение на дяловете. Правомощията на кмета на общината по чл. 195 ЗУТ са възможност при бездействие на собствениците, но тя не изключва инициативата на всички съсобственици да предприемат действия за събарянето на негодна за обитаване и възстановяване сграда. До прекратяване на делбата както ползите така и тежестите са за всички съсобственици съразмерно на дела им – чл. 30, ал.3 ЗС. Затова е несъстоятелно разбирането на ответника по касация, че за да не бъде осъдена за уравнение на деля му, жалбоподателката следва да докаже, че е реализирала разходи по събаряне на сградата и разчистването на остатъците от нея. До влизане в сила на решението за извършване на делбата, сградата все още съсобствена и разходите за събарянето й са за всички. Жалбоподателката придобива собствеността върху нея в състоянето в което е едва с влизане в сила на решението за извършване на делбата, от който момент разходите за събарянето й са за нейна сметка.
По изложените съображения, решението на въззивната инстанция, с което съделителката С. е осъдена да плати за уравнение дела на съделителя М. от допуснатата до делба вилна сграда сумата 4978,30 лв. е неправилно и следва да се отмени, а по същество, по изложените съображения, настоящата инстанция не присъжда суми за уравнение на дяловете. Разделените два урегулирани поземлени имота съответстват на стойността на дяловете на съделителите и те не си дължат суми за уравнение на дяловете. В частта, в която С. е осъдена да заплати на А. М. деловодни разноски в размер на 100 лв. за въззивна инстанция, предвид резултата от спора, решението също следва да се отмени.
Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на жалбоподателката следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настоящата инстанция в доказания размер с договора за правна помощ и квитанциите за внесена държавна - общо 730 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5514 от 18.07.2019 г. по гр.д.№ 15655/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която И. К. С. е осъдена да заплати на А. Г. М. сумата 4978,30 лв. за уравнение на дяловете от разпределените по реда и на основание чл. 292 ГПК /отм/ недвижими имоти и сумата 100 лв., представляваща внесена от него държавна такса за въззивно обжалване.
Осъжда А. Г. М. ЕГН-[ЕГН] да плати на И. К. С. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 730 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: