Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * оспорване на истинността на документ * доказателствена тежест * доказателствени средства * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е

№148

Гр. София, 18.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 1995 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. И., С. Л. В. и Н. Л. С. против Решение № 334/ 02.11.2015 г. по в.гр.д.№ 356/15 г. на Добричкия окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 157/ 13.11.2014 г. по гр.д.№ 35/13 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от първоначалния ищец Л. С. И. /починал след постановяване на първоинстанционното решение и заместен по реда на чл.227 ГПК от наследниците си- касатори в настоящото производство/ срещу Д. П. К.-Т., Д. П. К. /на самостоятелно основание и като наследници на починалата Н. П. К./ и П. Д. К., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищеца на основание придобивна давност поради упражнявано непрекъснато владение от 1961 г. върху следния недвижим имот: 700 кв.м. идеални части от УПИ ХVІ-16 /поземлен имот с идентификатор 62788.501.15/ по плана на [населено място], [община]. Със същото решение въззивният съд е потвърдил постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение № 51/ 30.03.2015 г., с което Балчишкият районен съд е оставил без уважение молбата на ищците за допълване на първоначалното решение чрез произнасяне по предявен иск с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК- за установяване на неистинността на декларация за уреждане на регулачни сметки от 20.10.1987 г., обективираща съгласие на наследодателката на първоначалния ищец- Н. Л. И., за предаване на 700 кв.м. от собствения й имот пл.№ 16 в кв.3 по плана на [населено място] към имот парцел ХVІ-16 в кв.3 на ответника П. Д. К. срещу заплатена на посочената дата сума от 700 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално-неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговото обезсилване, евентуално- отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд със задължителни указания по прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба Д. П. К.-Т., Д. П. К. и П. Д. К. не заявяват становище по същата.
С Определение № 292/ 04.07.2016 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- предвид обусловеността на спора от следния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, а именно: Как се разпределя доказателствената тежест при изследване истинността на документ в хипотезата, при която оспорилата го страна не разполага с оригинал от същия, и какви са допустимите доказателствени средства за проверка истинността на документа.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:
По процесуалнооправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешението, дадено в Решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 5960/14 г. на ІV г.о., според което в хипотезата, при която оригиналът на оспорения документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, която носи тежестта да докаже неговата истинност, приложение намира правилото на чл.165, ал.1 ГПК, според което удостоверените в документа факти могат да се докажат посредством свидетелски показания.
Произнасянето по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационно основание по смисъла на чл.281, т.3, предл.2 ГПК. Производството по делото е образувано по положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване, че ищецът е собственик по силата на придобивна давност и наследствено правоприемство, на 700 кв.м. идеални части от УПИ ХVІ-16 по подробния устройствен план на [населено място], собственост на ответниците. Правният интерес от така предявения иск се обуславя с твърдението, че регулационният план на селото от 1961 г. предвиждал 700 кв.м. от имот пл.№ 16, собственост на наследодателите на ищеца, да бъде придаден по регулация към парцел ХVІ, като по действащият план от 1993 г. имотната граница между парцела съответства на дворищната регулация от 1961 г. Същевременно ищецът поддържа, че регулацията от 1961 г. не е била приложена, тъй като издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт по реда на чл.134, ал.2 З. /отм./ за придаденото по регулация място се основава на неистински документ- декларация от 20.10.1987 г. от наследодателката на ищеца Н. И. за получени от нея 700 лв. обезщетение за регулачни сметки, заплатени от ответника П. К. като собственик на парцел ХVІ-16. Предвид твърдяната неистинност на заявлението по чл.111 З. /отм./ се поддържа, че дворищната регулация, предвиждаща придаване на процесните 700 кв.м. към парцела на ответниците, не е приложена, поради което същите са останали притежание на ищците като собственици на УПИ VІ-16.
За да отхвърли така предявения иск, въззивният съд е приел, че дворищнорегулационният план е приложен за придадените към парцела на ответника 700 кв.м., тъй като по делото е установено заплащането на дължимото за тях обезщетение предвид установената посредством изслушана Съдебно-графологична експертиза автентичност на подписа на Н. И. в заявлението по чл.111 З. /отм./ от 20.10.1987 г. Допълнителното решение, с което е отказано допълване на първоначалния съдебен акт чрез произнасяне по самостоятелен иск с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК, е потвърдено с оглед на това, че такъв иск не е предявяван, а исковата молба обективира само позоваване на неистинността на заявлението от 20.10.1987 г., без да е налице искане за нарочно произнасяне по този въпрос със сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, процесуалноправният въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, действително е от решаващо значение за изхода на спора, тъй като формираният извод за неоснователност на предявения собственически иск се основава на преценката за истинност на декларацията за уреждане на регулачни сметки от 20.10.1987 г. на Н. И., с оглед на което е прието, че регулацията от 1961 г. е била приложена и спорните 700 кв.м. са станали собственост на ответника по силата на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. В. съд не е съобразил обаче, че изводът на изслушаната Съдебно-графологична експертиза за автентичност на подписа на Н. И. се основава на изследване не на оригинала на декларацията, а не представеното по делото копие от същата, като в съдебно заседание на 13.10.2014 г. пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че доверителят му не разполага с оригинала на документа. При тези данни Съдебно-графологичната експертиза не е в състояние да установи по сигурен начин оспорената истинност на декларацията, с оглед на което е налице обективна пречка за провеждане посредством нея на пълно и главно доказване в производството по чл.193 ГПК. На това основание следва да намери приложение разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК, която допуска свидетелски показания за доказване на факти, за които се изисква документ, ако бъде установено, че последният е изгубен или унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. В конкретния случай и с оглед изрично обективирано във въззивната жалба оплакване за неправилно разпределение на доказателствената тежест по чл.193, ал.3 ГПК от първоинстанционния съд, въззивният съд е бил длъжен, съобразно указанията на т.2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК, да поправи пропуска на първата инстанция да обезпечи правилното приложение на закона, като по реда на чл.146, ал.1 ГПК даде на ответника указания за необходимостта да докаже обективните причини, поради които не е в състояние да представи оригинала от ползващата го декларация на Н. И. от 20.10.1987 г., като при доказване на същите предостави възможност на двете спорещи страни да ангажират свидетелски показания за установяване на фактите, посочени в документа /заплащане на сумата 700 лв. от ответника П. К. за придадените към парцела му 700 кв.м. от имот пл.№ 16/. Неизпълнението на това задължение от страна на въззивния съд обусловя извод за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за предприемане на посочените по-горе процесуални действия /чл.293, ал.3, предл.1 ГПК/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 334/ 02.11.2015 г. по в.гр.д.№ 356/15 г. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба на К. Н. И., С. Л. В. и Н. Л. С..
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: