Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
София, 24.10 . 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 25.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2921/2013 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4036/10.04.2013г.,подадена от [община],чрез пълномощника й адвокат Т. Г.,против решение №114/04.03.2013г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1181/2012г. по описа на същия съд,с което потвърждава на основание член 271,ал.1 ГПК решението на Червенобрежки районен съд №76/17.05.2012г.,постановено по гр.д.№771/2009г. по описа на същия съд,за признаване на установено на основание член 124 от ГПК във връзка с параграф 9,ал.1,2,3,параграф 10 и параграф 11 ПЗР на ЗУТ по отношение на [община] бряг,че П. С. К. има право на обезщетение с едно жилище-тристаен апартамент по недовършена отчуждителна процедура,съгласно Заповед за отчуждаване на недвижим имот №503 от 02.06.1988г. на Председателя на ИК на ОбНС.
С определение №226 от 12.06.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,по предпоставките предвидени в член 280,ал.1,т.3 ГПК, по правни въпроси относно наличие на правен интерес от заявения установителен иск,при положение че е налице специален ред за защита на това право,предвиден в параграф 9,ал.1,2,3 от ПЗР на ЗУТ.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е недопустимо,поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита с предявения установителен иск за признаване право на обезщетение,тъй като това право е вече установено с административен акт,алтернативно решението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,поради което следва да бъде отменено.
Ответниците по касационната жалба,наследници на първоначалния ищец П. С. К.-починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници-В. Ц. К.,Й. П. К. и С. П. С.,чрез пълномощника си адвокат Ц. К. Ц.,в депозирания писмен отговор,считат че касационната жалба е неоснователна и молят да се остави без уважение същата.
Върховният касационен съд,след като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 и член 293 от ГПК приема следното:
С мотивите си,въззивният съд,след анализ на доказателствата по делото, е приел,че първоначалният ищец П. С. К.,има право на обезщетение с недвижим имот-право на строеж и жилище,състоящо се от три стаи и кухня за отчуждения му през 1988г. недвижим имот,завзет за мероприятието,за което е отчужден,по незавършена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ/отм/,съгласно заповед по член 95 ЗТСУ №503/02.08.1988г. на Общински народен съвет Червен бряг.Съдът е стигнал до извода,че предявеният установителен иск е доказан,като правата на ищците-наследници на П. К. да получат обезщетение за отчуждения от техния наследодател недвижим имот не са преклудирани,не са погасени по давност, съгласно параграф 10 от ПЗР на ЗУТ,а съгласно параграф 11 от този закон петгодишният давностен срок по член 67 ЗС не се прилага в конкретната хипотеза,доколкото предвиденото обезщетение чрез право на строеж в изгражданата от инвеститора [фирма] жилищна сграда в кв.156 по плана на [населено място] бряг все още не е получено.Независимо от горните изводи,въззивният съд е посочил,че ищците следва да реализират правата си по административен ред, чрез молба до Кмета на Общината, с искане за изменение на отчуждителната заповед във връзка с обекта на обезщетението,съгласно препоръките по протокола,приложен по делото, на комисията,утвърдена от Кмета на Общината,на 15.11.2006г.,или да искат замяна на обезщетението с парично такова,като сезират за това кмета и искане за довършване на отчуждителната процедура,чийто актове,респ.мълчалив отказ подлежат на обжалване по реда на АПК.
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
С депозираната искова молба,съдът е сезиран с иск с правно основание член 124,ал.1 от ГПК,като с посоченото петитума на същата се иска да се признаване за установено по отношение на ответната Община,че първоначалният ищец П. К. има право на обезщетение съгласно посченото в цитираната отчуждителна заповед по незавършена отчуждителна процедура.Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 124,ал.1 ГПК всеки може да предяви иск ,за да възстанови правото си,когато то е нарушено,или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,когато има интерес от това.Търсената с установителния иск защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо,с която спорното право/правоотношение/ се потвърждава или отрича.Като предпоставка за допустимост на установителния иск по член 124,ал.1 от ГПК изрично се подчертава в тази законова разпоредба изискването за интерес от установяването,който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право,като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителен иск,защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
По основателността на касационната жалба:
В настоящия случай,заявеното за защита право на ищеца,свързано с обезщетение, съгласно посоченото в отчуждителна заповед,произтича от този административен акт и следва да се осъществи по предвидената за това отчуждителна процедура,чиято висящност не е приключена,нито това право е погасено,въпреки настъпилите законодателни промени, след издаването на заповедта от 1988г.,с оглед предвиденото в параграф 9,10 и 11 от ПЗР на ЗУТ.Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е задължен да следи служебно.Въпреки че въззивният съд е посочил,че за ищеца съществува възможност по административен ред да изиска от кмета на общината довършване на отчуждителната процедура,или да избере другата възможност да поиска замяна на обезщетението с парично такова,последният неправилно е приел че е налице правен интерес от заявения установителен иск и същият е допустим. Предмета на защита,а именно съществуващото право на обезщетение на ищеца за отчуждения му имот по предвидения от закона ред,не се оспорва и не се отрича от ответната община,за която съществуват само задължения при сезиране от отчуждения собственик да предприеме съответните административни действия.При това положение,не е налице правен интерес от заявения положителен установителен иск,поради което постановеното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили.
С оглед изхода на делото,на касатора [община] бряг следва да се присъдят на основание член 78 ал.4 ГПК във връзка с член 78,ал.8 ГПК,направените разноски по делото за всички съдебни инстанции,вкючващи юрисконсултско възнаграждение и заплатени държавни такси,общо в размер на 445 лева.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 114/04.03.2013г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1181/2012г. по описа на същия съд и потвърденото с него решение №76/17.05.2012г. постановено по гр.д.№771/2009г. по описа на Районен съд [населено място] бряг,и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. Ц. К.,Й. П. К. и С. П. С.,всички от [населено място] бряг,област П.,да заплатят на [община] бряг сумата 445лева /четиристотин четиридесет и пет лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |