Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 05 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 76 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. П. В. срещу решение № 217/ 21.11.2011 г. по внохд № 201/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 16/ 22.06.2011 г. по нохд № 637/ 2010 г. на Сливенския окръжен съд. Мотивират се оплаквания по трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. При условията на алтернативност, подсъдимият моли да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане или да се определи друго по вид наказание. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и доразвиват доводите, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения и решението следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител З. К. Х. не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното: Бургаският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата, с която подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 17.06.2010 г., при управление на л.а. „Гранд Чероки” нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2, чл.44 ал.1 и чл. 77 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. М. Х. и на основание чл.343 ал.1 б.В от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. На осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на оплакването са изложени доводи, които до голяма степен имат отношение към обосноваността на съдебния акт, която пък не е основание за извършване на касационна проверка. Подсъдимият твърди, че съдът е приел невъзможна фактическа обстановка, без да мотивира от кои доказателства я извежда, възразя срещу изграждането на изводите по фактите въз основа на единичната автотехническа експертиза, оспорва изводите на допълнителната експертиза, изслушана пред въззивния съд, излага собственото си виждане за обективна невъзможност пострадалият да се е завъртял около собствената си ос, настоява, че неоснователно е отхвърлено искането му за поставяне на допълнителни задачи на експертите. Върховният касационен съд намира, че оплакването е лишено от фактическо основание. Въззивната инстанция е извършила всестранна проверка на всички събрани доказателства, от значение за изясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие, като по искане на подсъдимия е назначила и изслушала допълнителна експертиза, която е отговорила на поставените от него въпроси. Доказателствената съвкупност е подложена на внимателен анализ, съпоставени са помежду им гласните доказателствени източници, обсъдени са подробно заключенията на експертизите. В аналитичната дейност на съда не се наблюдава превратна оценка на доказателства и логически неиздържани изводи. Бургаският апелативен съд е изградил изводите относно посоката и скоростта на движение на товарния автомобил и л.а. „Чероки”, действията на двата водачи за предотвратяване на удар с неправомерно изпреварващия неизвестен автомобил и посоката на пресичане на пътното платно от пострадалия изцяло на база показанията на свидетеля Р. и обясненията на подсъдимия. Твърденията на касатора, че той не е имал съприкосновение с пострадалия и повредите по автомобила му са резултат от удара с информационната табела, са анализирани от Бургаския апелативен съд. На лист 11 от мотивите, съдът е изложил убедителни съображения за недостоверност на тази теза, изхождайки от категоричното становище на експертите за липса на данни от техническо и медицинско естество, че пострадалият е ударен от неизвестния автомобил. Според вещите лица, чиито заключения са направени въз основа на обективните находки от огледите на местопроизшествието и на л.а. „Гранд Чероки”, от техническите параметри за габаритите на автомобила и от констатираните наранявания по тялото на Т. Х., ударът е нанесен именно от автомобила на подсъдимия. Даден е отговор и на възраженията, че приетият механизъм на произшествието и авторството на подсъдимия е в противоречие с установеното счупване на крака на пострадалия, както и че не е възможно Х. да се е завъртял на 160 градуса около собствената си ос. Идентични по съдържание възражения са правени от касатора и пред двете съдебни инстанции, като са отхвърлени с убедителни доводи, които Върховният касационен съд споделя изцяло и не намира за нужно да ги преповтаря. Не се оправдава от данните по делото възражението, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е ползвал за фактическите си изводи единичната АТЕ. Видно е от мотивите, че тя е само обсъдена от съда като годно доказателствено средство, но механизмът на произшествието е изведен, както вече бе посочено, от съдържанието на гласните доказателствени средства и заключенията на разширените, комплексни експертизи. Не е налице и нарушение при разпита на съпругата на пострадалия, който е проведен в заседанието на Сливенския окръжен съд на 24.01.2011 г. в присъствие на преводач. Бургаският апелативен съд не е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.13 и чл.14 от НПК, които да дават основание за отмяна на съдебния акт. По оплакването за нарушение на закона. Извън вече обсъдените възражения по механизма на катастрофата и авторството на деянието, касаторът излага доводи, че не е допуснал нарушения на правилата за движение, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Въпреки, че не е изрично посочено, очевидно се претендира случайно деяние. Въз основа на фактите, установени от съда при спазване на процесуалните изисквания и неподлежащи на преоценка от касационната инстанция, Бургаският апелативен съд законосъобразно е приел, че съставомерните последици са резултат от допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДП. Обстоятелствата, свързани с конкретната пътна обстановка- насрещно движещи се на къси светлини превозни средства, създаващи променлива видимост, наличието на навлезлия в неговата лента за движение неустановен лек автомобил, движещ се с висока скорост и възприетия от подсъдимия/според собствените му обяснения/ пострадал, пресичащ платното отляво- надясно, са го задължавали да намали скоростта си на движение, а при необходимост и да спре автомобила. Подсъдимият не само е имал техническа възможност, но е и възприел пострадалия като опасност на пътя, но е реагирал късно с употреба на спирачки и отклоняване на превозното средство и не е могъл да избегне удара. Той сам се е поставил в невъзможност да предотврати последиците от поведението си, поради което не е налице случайно деяние. Върховният касационен съд намира, че останалите инкриминирани нарушения на специалния закон не са в причинна връзка с резултата и нямат отношение за съставомерността на извършеното. Нарушението на чл.20 ал.1 от ЗДП няма отношение за настъпилата катастрофа, тъй като отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение и може да бъде осъществено само, когато не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на контрол върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата за движение, може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейването му и др. Когато загубата на контрол е в резултат на допуснало нарушение на режима на скоростта, съставомерното нарушение е по чл. 20 ал.2 или по чл.21 от ЗДП. Разпоредбите на чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗДП нямат никакво отношение към случилото се. След като между трите превозни средства не е настъпил удар, очевидно е изпълнено задължението за достатъчно странично разстояние между тях, както и за безопасно разминаване с насрещно движещи се превозни средства при наличие на препятствие или стеснение на пътя. Не е налице и неизпълнение на задължението по чл.77 от ЗДП предвид приетото от съда, че въпреки намалената видимост от фаровете на насрещно движещите се автомобили, подсъдимият е възприел пострадалия на платното. Отпадането на посочените нарушения не води до несъставомерност на деянието, тъй като бланкетната диспозиция на нормата на чл.343 ал.1 б.В от НК е запълнена с допуснатото нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. Липсва основание за оправдаване на подсъдимия В.. Искането за определяне на друг вид наказание не е подкрепено с конкретни съображения. Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция правилно е оценила в полза на подсъдимия всички смекчаващи вината му обстоятелства и е отмерила наказанието при значителен техен превес, близко до минимума. Като размер и начин на изтърпяване, наложеното наказание съответства на обществената опасност на извършеното и на дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Този съдебен състав също не намира наличие на основанието по чл.55 от НК за определяне на друг вид наказание. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217/ 21.11.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 201/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: