Ключови фрази
Кражба в големи размери * кражба в големи размери * обезщетение за имуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е

1

гр. София, 21.01.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..петнадесети януари.... две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИСЕР ТРОЯНОВ

при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2198 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано по искане на осъдената Е. Д. В. за възобновяване на внохд № 204/2013 г. на Врачанския окръжен съд. Изложени са оплаквания, че решението по делото е постановено при допуснати нарушения на закона, на процесуалните правила и е явно несправедливо. Отправят се алтернативни искания за връщане на делото, оправдаване на осъдената, намаляване на наказанието и отмяна на уважения граждански иск.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението, установи следното:
С решение от 25.07.2013 г. Врачанският окръжен съд потвърдил присъда № 31/ 20.03.2013 г. по нохд № 417/ 2012 г. на Врачанския районен съд, с която подсъдимата Е. В. е призната за виновна по чл. 195 ал.2, вр чл.194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 63 ал.1 от НК и е осъдена на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 69 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, по време на който подсъдимата следва да търпи пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК. Подсъдимата и гражданският ответник Д. В. Й. са осъдени да заплатят солидарно на Н. Г. М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 29671.01 лв., както и направените по делото разноски и такси.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в законния срок и от оправомощена страна. Разгледано по същество обаче е неоснователно.
Върховният касационен съд не споделя възражението, че съдът е формирал вътрешното си убеждение в разрез с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Коректният прочит на атакувания съдебен акт разкрива, че Врачанският окръжен съд е извършил проверка на присъдата и е приел, че доказателствената съвкупност е анализирана всеобхватно и пълно, а фактическите изводи са обосновани. Изложил е собствени съображения за това кои доказателства кредитира с доверие и защо отхвърля останалите- обясненията на подсъдимата и показанията на баща й.
Защитата за пореден път навежда доводи за недоказаност на авторството на деянието и твърди, че обясненията на осъдената не са опровергани. Изразява съмнение в достоверността на показанията на пострадалата М., като счита за житейски нелогично нейното поведение. Врачанският окръжен съд е мотивирал подробно и с убедителни съображения извода си за неоснователност на оплакванията, както изисква разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Показанията на св.М. са подложени са внимателен анализ поради заинтересоваността й от изхода на делото и са кредитирани с доверие, защото косвено са подкрепени от показанията и на останалите свидетели, както и от заключенията на техническите експертизи. По отношение произхода на средствата във валута, притежавани от семейството, съдът е ползвал писмените доказателства, представени по делото от работодателя на нейния съпруг. Като е установил, че показанията на св. М. за случилото се в онкодиспансера са последователни и убедително подкрепени и от други доказателствени източници съдът не е имал основание да се съмнява в достоверността им и относно размера на парите и причините, поради които ги е взела със себе си.
Убедителни са аргументите на съда за безспорна установеност на авторството на деянието, изложени на л.7 от мотивите на решението. Съдържанието на записите от охранителните камери е обследвано внимателно и въз основа на него съдът е извел правно-релевантните факти. Анализирани са обясненията на Д., като твърденията й за повода да се намира в лечебното заведение и причините за бързото му напускане са приети за недостоверни. При това положение настоящият касационен състав намира, че съдът е спазил процесуалния ред за изграждане на изводите по фактите, обсъдил е възраженията на подсъдимата и е изложил убедителни съображения защо ги отхвърля като неоснователни. Решението не е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат възобновяване на производството. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд е бил предубеден, поради роднинската връзка на пострадалата с прокурор от районната прокуратура. Искането за отвод е разгледано от съда, който в нарочно определение е мотивирал липсата на основанието по чл.29 ал.2 от НПК, а и от материалите по делото не може да се изведе съмнение, че е процедирал по начин, сочещ на някаква заинтересованост или предубеденост.
Оплакванията за нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието не са подкрепени с конкретни доводи. Такива не бяха изложени и в съдебно заседание. Върховният касационен съд намира, че с оглед установената фактология, която не подлежи на преоценка, материалният закон е приложен правилно. Съображенията по правото и обосновката за наличие на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.195 ал.2 вр. чл.194 ал.1 от НК се споделят от този съд и не е необходимо да бъдат повтаряни. Изложени са достатъчно аргументи, касаещи индивидуализацията на наказанието. Съобразени са смекчаващите вината на Д. обстоятелства, като е определено наказание лишаване от свобода под средния размер на предвиденото в санкционната част на нормата, след редукцията по чл.63 т.2 от НК. Правилно е приложен института на условното осъждане. Мотивирано с нуждите на поправянето и превъзпитанието на осъдената е и решението за налагане на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, която тя да търпи в изпитателния срок.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на решението. Съдебната практика трайно приема, че отговорността по чл.45 от ЗЗД на непълнолетните за причинени от тях вреди и отговорността по чл.48 от ЗЗД на родителите и други лица, под чийто контрол те се намират за ненадлежно възпитание и неупражнен контрол са солидарни. Поради това съдът правилно е ангажирал отговорността за деликта не само на осъдената, но не и нейния баща, който е конституират и като граждански ответник. Защитата е права само досежно непрецизността на осъдителния диспозитив. Непълнолетното лица извършва само процесуалните действия лично и със съгласието на законния си представител. Когато се произнася по основателността на предявения граждански иск, т.е. по материалното право, съдът или го отхвърля или осъжда ответника да плати обезщетението за вреди. Поради това изразът в диспозитива „осъжда Е. Д. лично и със съгласието на родител да плати на...” е неточен. Касационният състав счита, че това не води до неяснота на волята на съда, изводима и от мотивите към решението /съотв. на присъдата/, а именно осъждане на непълнолетната Е. Д. и на баща й Д. Й. да платят солидарно причинените имуществени вреди на гражданската ищца. Същото се отнася и до диспозитивите, касаещи разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск, които се дължат солидарно от двамата.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Д. В. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 204/2013 г. на Врачанския окръжен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: