Р Е Ш Е Н И Е № 413 София, 19 март 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ЖИВА ДЕКОВА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 334 по описа за 2012 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния си представител адв.П. И., против решението от 06.01.2012г., постановено по в.гр.д. №584/2011г. на Видински окръжен съд, с което след отмяна на решение от 03.10.2011г. по гр.д.№517/2011г. на Видински районен съд е уважен предявения от К. З. Х. иск с правно основание чл.200 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №1003 от 17.07.2012г. поради противоречие на въззивното решение с ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д.№5/1975г., т.6, по въпроса дали се дължи обезщетение по чл.200 КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия. Въззивното решение е в противоречие и с решение №492 от 19.07.2020г. по гр.д.1114/2009г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, по въпроса относно приложението на общите граждански норми и по- конкретно на нормите на ЗЗД касателно обхвата на вредите, подлежащи на обезвреда, при спорове по чл. 200 КТ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба К. З. Х., чрез процесуалния си представител адв.А. М., оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от К. З. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „бемберист” при работодателя и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.07.2010г. – 31.12.2012г. Решението е неправилно. С решение №492 от 19.07.2020г. по гр.д.1114/2009г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че във връзка с имуществената отговорност на работодателя за причиняване смърт или увреждане здравето на работник или служител разпоредбата на чл. 212 КТ предвижда, приложение на общото гражданско законодателство субсидиарно, само доколкото въпросите за тази отговорност не са уредени в глава „Десета” - „Имуществена отговорност и други видове обезщетения”. Разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ обаче, изрично регламентира, че имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника / професионално заболяване/ се изразява в разликата между причинената вреда, включително и пропусната полза и обезщетението и или пенсията по общественото осигуряване. Разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ не дава възможност като вреда - пропусната полза за професионално заболелия работник или служител да се съобразява размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст за по- висока категория труд, каквато същият би получавал, ако не е бил трудоустроен на длъжност - по-ниска категория труд. Последното е така, доколкото отговорността по чл. 200 КТ е на основание съществуващото между страните трудово правоотношение. Същата не се припокрива с отговорността за непозволено увреждане, а е особена специфична имуществена отговорност. С оглед на това вредата по чл.200, ал.3 КТ като пропусната полза е получаваното от работника или служителя трудово възнаграждение, което би могъл да получава, ако не бе претърпял трудовата злополука или не бе заболял професионално. Тъй като произтича от трудово правоотношение, отговорността на работодателя за вреди – пропуснати ползи по чл.200 КТ, е ограничена и във времево отношение. Същата може да се претендира до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото разпоредбата на чл.200,ал.3 ГПК регламентира обема и начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи при трудова злополука или професионална болест, не се налага субсидиарното приложение на гражданското законодателство. Разпоредбата на чл. 212 КТ във вр. чл. 51 ЗЗД намира приложение при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди , които и при трудова злополука или професионално заболяване следва да бъдат определяни съобразно критерия за справедливост, регламентиран в разп. на чл. 52 ЗЗД, както и във връзка с дължимостта на обезщетение за направените от работника разходи, за поддържащо лечение, усилена или диетична храна , придружител и пр. които доколкото водят до намаляване на неговото имущество , представляват за него вреда /претърпяна загуба/, които при необратимост на уврежданията се дължат на пострадалия и след навършване на пенсионна възраст. Ако в резултат на третърпяната трудова злополека и професионална болест работникът е станал трайно непрудоспособен и му е определена пенсия за инвалидност, той намалява доходите си с разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което е получавал и което би получавал, ако не беше инвалидизиран от настъпилата трудова злополука и професионална болест. Тези имуществени вреди в пълен размер като пропуснати ползи подлежат на обезщетяване от работодателя. По изложените съображения имуществената отговорност на работодателя не може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване вследствие на намалена работоспособност от трудова злополука или професионална болест и пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получавал ако не беше инвалидизиран. Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и искът бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 06.01.2012г., постановено по в.гр.д. №584/2011г. на Видински окръжен съд, с което след отмяна на решение от 03.10.2011г. по гр.д.№517/2011г. на Видински районен съд е уважен предявения от К. З. Х. иск с правно основание чл.200 КТ и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. З. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „бемберист” при работодателя и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.07.2010г. – 01.09.2011г. – в размер на сумата 3021,76лв., а за периода 01.09.2011г. - 31.12.2012г. – по 215,20лв.ежемесечно и сумата 60,10лв. на основание чл.86 ЗЗД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: