Р Е Ш Е Н И Е   № 19   гр.София, 05.08.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                  ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                                                                                                                                                           със секретар       С.СИМЕОНОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под №  719/2009 г       Производството е по чл.303 ал. 1 т.1 ГПК. Образувано е по молба на едноличен търговец Р. К. Я. с фирма „Я” гр. Х. за отмяна по реда на чл.303 ал. 1 т.1 ГПК на решението на Хасковския окръжен съд постановено на 01.08.2006 год. по гр.д. № 827/2003 год. оставено в сила с решение № 48/16.06.2008 г. по гр.д. № 970/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. С това решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителката-ищец срещу „В” О. гр. Д. иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху машини и съоръжения-предмет на три договора за покупко-продажба сключени през месец юли 2003 г. между едноличния търговец като купувач и ответното дружество представлявано от тогавашния управител С. М. Н.. Въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила на 18.11.2008 год. съгласно определение № 120 от същата дата постановено по т.д. № 555/2008 г. на ВКС-Търговска колегия, І т.о. В молбата за отмяна молителката сочи доводи за наличие на отменително основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК позовавайки се на представено ново доказателство-влязла в сила на 01.12.2008 г. присъда на Хасковския окръжен съд по н.о.х.д. № 50/2008 г. , с която е признат за невинен бившият управител на ответното дружество С. М. Н. за сключени от него отчуждителни сделки с имущество-собственост на дружеството между които и процесните по обвинение в престъпление по чл.220 ал.1 вр.с чл.26, ал.1 от НК. Излагат съображения, че новите доказателства разкриват и нови обстоятелства, които не са и били известни към момента на гледане на делото и които са от съществено значение за крайния изход на спора. Иска отмяна на постановеното отхвърлително решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответникът по молбата за отмяна „В” О. , Димитровград поддържа становище, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена, а по същество същата е неоснователна, тъй като не е налице соченото основание за отмяна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 18.11.2008 г. решение на Хасковския окръжен съд постановено по гр.д. № 827/2003 г., в срока по чл.305 т.1 ГПК. С оглед събраните в настоящото производство доказателства относно деня, в който молителят е узнал и е могъл да се снабди с новите писмени доказателства настоящият съдебен състав приема, че това е около първи май 2009 г., когато Я. е разбрала от бившия управител С, че наказателното дело срещу него е приключило с оправдателна присъда. При тези данни подадената на 25.06.2009 г. молба за отмяна е допустима, тъй като е спазен предвидения в закона тримесечен преклузивен срок. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основания за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи не небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Видно от данните по делото, с решението чиято отмяна се иска е отхвърлен като неоснователен предявеният ревандикационен иск по чл.108 ЗС, тъй като ищцата молител не се легитимира като собственик на процесните машини и съоръжения. Въз основа на извършен цялостен анализ на събрания по делото фактически и доказателствен материал съдът е приел, че едноличен търговец Р. Я. не е придобила собствеността на процесното оборудване въз основа на трите договора за покупко-продажба сключени от представляващият към него момент „В” О. управител С, тъй като посочените сделки са обявени за нищожни по отношение на дружеството на основание чл.40 ЗЗД. Прието е също, че представителят и купувачът са действували изцяло във вреда на представляваното дружество, тъй като процесните машини и съоръжения към момента на продажбата са били необходими за производствената дейност на дружеството-каучуково производство по обезпечени договори за реализация на продукцията; продадени са на крайно занижени цени ощетяващи дружеството, които дори не са били заплатени от купувача. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че трите договора за продажба не са произвели действия за представлявания, тъй като управителят съзнателно е сключил неизгодните сделки. Той сам е участвувал при договаряне реализацията на продукцията, за изработването на която е било абсолютно наложително използуването на машините и съоръженията-предмет на оспорените три продажби, при което положение е бил съвсем на ясно, че продажбата им ще доведе до спирането на една от основните дейности на дружеството-каучуковото производство. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК позовавайки се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, установяващи твърдяния по делото факти, че управителят С. Н. не е действувал срещу интересите на дружеството, тъй като с влязла в сила на 01.12.2008 г. присъда по н.о.х.д. № 50/2008 г. на Хасковския окръжен съд същият е признат за невинен по обвинение в престъпление по чл.220 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 НК. Представеното решение по наказателното дело, обаче, не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като е постановено след приключване на производството пред Пловдивския апелативен съд по гр.д. №970/2008 г., чието решение е предмет на молбата за отмяна, поради което представлява новосъздадено, а не новооткрито доказателство по смисъла на закона. В тази връзка представеното доказателство не би могло да бъде взето предвид от въззивния съд при постановяване на решението, тъй като въобще не е съществувало по време висящността на процеса до приключване на устните състезания на 01.02.2008 г. По тази причина не би могло да обуслови неправилност на постановеното отхвърлително решение, което е съобразено с целия наличен към момента на постановяването му фактически и доказателствен материал по делото. Независимо от това твърдяното ново обстоятелство и представеното писмено доказателство не са от съществено значение за изхода на спора и по никакъв начин не биха могли да променят направения от съда краен извод. Посоченото доказателство касае освобождаването от наказателна отговорност на бившия управител С сключил процесните договори, което обстоятелство не влияе на гражданските правоотношения между ищцата и представляваното от управителя ответно дружество във връзка с осъществените сделки, тъй като наличието на престъпно деяние при сключването им не е елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД. Прогласената нищожност при условията на чл.40 ЗЗД е поради това, че сделките са сключени в изключителна вреда на представлявания, защото чрез тях дружеството е лишено от средства за производство, което води до спиране на основната му производствена дейност.вредени са интересите на дружеството, като са налице не потенциални, а реални вреди, тъй като освен че са продадени по занижени цени процесните машини и съоръжения въобще не са били заплатени. Преценката на съда се основава на установените конкретни факти по делото при отчитане на всички релевантни обстоятелства свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи процесните отчуждителни сделки. Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес /който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано от три съдебни инстанции/, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изчерпателно изчерпателно изброените от закона основания, които не могат да се прилагат разширително. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. К. Я. , едноличен търговец с фирма „Я” от гр. Х. за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Хасковския окръжен съд от 01.08.2006 год. по гр.д. № 827/2003 год., оставено в сила с решение на Пловдивския апелативен съд № 48/16.06.2008 г. по гр.д. № 970/2008 год.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       /СЛ