2 Р Е Ш Е Н И Е № 31 София,10.04.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3646/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Трудово-производителна кооперация „Свежест”, [населено място] срещу решение № 128 от 13.07.2015г. по в. т. д. № 144/2015 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 1592/2014 г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място], искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 28.10.2014 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по искове, предявени от нелигитимирани лица, доколкото към датата на подаване на исковата молба същите не са били член-кооператори, предвид изключването им с решение на предходно Общо събрание от 16.09.2014 г. Релевира подробни оплаквания и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на произнасяне по релевираните във въззивната жалба доводи, свързани с допустимостта на производството, както и с неизпълнение на задължението за мотивиране на съдебния акт. С определение № 821 от 14.11.2016 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с оглед вероятността същото да е недопустимо предвид липсата на активна легитимация на ищците по предявените искове, както и поради констатирано противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 269 и чл. 272 ГПК. Ответниците по касация – Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място] – молят за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 19.11.2015г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционния акт, с който са уважени предявените от Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място], искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 28.10.2014 г., а именно – за изключването им като член-кооператори и за лишаването им отчасти от дивидент, въззивният съдебен състав е споделил фактическите и правни изводи на първата инстанция, поради което е счел, че не е необходимо повторно обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и изцяло е препратил към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК. По съображения, че са налице всички положителни и липсват отрицателни предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, въззивната инстанция е преценила същото за допустимо, а изключването на ищците като член-кооператори – като обуславящо правния им интерес от предявяване на иск по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание. Настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо. Съгласно изричната норма на чл. 58, ал. 2 ЗК, конститутивният иск за отмяна решенията на органите на кооперацията, в т. ч. и на Общото събрание на кооперацията, може да бъде предявен от член на кооперацията. Липсата на членствено правоотношение на ищеца води до липса на активна легитимация за предявяване на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК. И тъй като активната легитимация е една от абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, отсъствието на същата има за последица недопустимост на предявения иск и съответно на постановеното по него решение. В настоящия случай липсата на активна легитимация за ищците Ц. И. С. и Л. С. Н. да атакуват процесните решения на Общото събрание на ответната кооперация, взети на заседание от 28.10.2014 г. , произтича от обстоятелството, че към тази дата членството на същите вече е било прекратено поради изключването им с предходно решение на Общото събрание на кооперацията от 16.09.2014 г. Действително, това решение е било отменено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗК с решение № 3 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 2833/2014г. на Добрички районен съд, което е влязло в сила на 19.01.2015 г. Доколкото обаче отмяната на решенията на Общото събрание на кооперацията има действие занапред, за периода от приемане на решението от 16.09.2014 г. за изключването на ищците до влизането в сила на решението за отмяната на изключването им, т. е. до 19.01.2015 г., същите нямат качеството член-кооператори и следователно не притежават потестативното право да атакуват взетите в този период решения на кооперацията, сред които са и процесните решения от проведеното на 28.10.2014 г. Общо събрание. Във връзка с действието на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, по отношение на решения на Общото събрание на кооперацията, взети преди същото да е влязло в сила, настоящият състав споделя изцяло формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 303 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 1613/2011 г. на ІІІ г. о. Като не е съобразил липсата на активна процесуално правна легитимация на двете ищци да атакуват процесните решения, въззивният съд е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по предявените искове – прекратено. Решаващият състав не само, че не е изпълнил задължението си да следи служебно за наличието на посочената абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, но в нарушение на чл. 269 и чл. 272 ГПК не се е произнесъл и по изрично заявеното във въззивната жалба оплакване за отсъствието й. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 1700 лв., включваща: 25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване; 540 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство; 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване; 25 лв. – държавна такса за касационно обжалване и 1080 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство. Плащането на адвокатските възнаграждения по банков път за въззивното и за касационното производство се установява от представените по делото фактури и документи за банков превод. Поради липсата на такива доказателства по отношение на уговореното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., същото не следва да бъде присъдено на касатора. Що се отнася до направеното от ответниците по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящото производство, съдът намира същото за неоснователно. Заплатеното на процесуалния пълномощник на касатора възнаграждение в размер на сумата 1080 лв. съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото и на обема на оказаната правна помощ, изразяваща се в: изготвяне на подробно мотивирана касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване; издирване на релевантната за поставените въпроси съдебна практика; явяване в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 128 от 13.07.2015г. по в. т. д. № 144/2015 г. на Добрички окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място], искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 28.10.2014 г. ОСЪЖДА Ц. И. С. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4 и Л. С. Н. от [населено място],[жк], ет. 5, ап. 20 да заплатят на Трудово-производителна кооперация „Свежест”, [населено място], ЕИК[ЕИК] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 1080 (хиляда и осемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: