Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2333/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр.София, 18 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2333/2012 година Производството пред ВКС е образувано по жалба на подсъдимата С. Д. Ж. против въззивна присъда № 50 от 20.ХІ.2012 год. по внохд № 561/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд.В жалбата подсъдимата оспорва авторството на деянието,а в допълнението към жалбата,направено от служебния защитник на подсъдимата,се оспорват още приетия с въззивната присъда пряк умисъл към престъпление и се твърди,че вмененото на Ж. престъпление няма предмет. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата и допълнението към нея.Искат отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на Ж.. Частният обвинител и граждански ищец И. Д. К.,и повереникът му искат оставяне на въззивната присъда в сила. В заключението си представителят на ВКПр споделя отчасти основателността на жалбата.Намира за доказани действията на подсъдимата,но счита че се дължат на проявена непредпазливост,даваща основание за преквалифициране на деянието и определяне на по-справедливо наказание. ВКС установи: С присъда № 277 от 3.Х.2012 год. по нохд № 352/2012 год. на Пазарджишкия районен съд,С. Д.Ж. е призната за невиновна в това,за времето от 12 до 26.VІІ.2011 год. в местността „Могилата” край с.Щърково,Община Лесичово,Пазарджишка област,умишлено да е допуснала собствените й 115 овце и 2 кози да унищожат находящи се в масив 052 посеви с ечемик върху 2.5 дка в имот 006 и посеви със същата култура върху 3.6 дка в имот 023,собственост на И. Д.К.,при което на К. е била причинена имуществена вреда за 864 лв.,и е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 216,ал.1 във вр. с чл. 26 НК,а предявеният от Ив.Д.К. иск за тази сума е отхвърлен. С обжалваната присъда първоинстанционната е отменена,Ж. е призната за виновна съобразно повдигнатото и поддържано срещу й обвинение,но за причинена вреда в размер на 576 лв.,за колкото е уважен и предявеният от Ив.К. граждански иск.На подсъдимата е наложено наказание 1 година лишаване от свобода,отложено от изтърпяване за срок от 3 години. Жалбата е неоснователна. Неоснователно-защото преди всичко е невярно-е твърдението за липса на доказателства,подсъдимата и воденото от нея стадо животни да са навлизали в засетите с ечемик и стопанисвани от Ив.К. имоти.Обратното е прието въз основа показанията на четирима очевидци-самият К.,Й. С.,М. М. и И. М.,като последните двама многократно ,”всеки ден”, са виждали Ж. с животните й в ечемичните насаждения,докато не е „останало нищо от ечемика” и „всичко” е било „изядено” /цитати от показанията на свидетеля М./. Неоснователно-също като невярно-е твърдяното в жалбата във връзка с предмета на престъплението,че дори животните да са навлизали в ечемичните насаждения,”не биха могли да унищожат ечемика”,който „вече е погинал”.Това твърдение се извежда от „всеизвестният”,според защитата,факт,че „всяка земеделска култура...бидейки в беритбена зрялост трябва да се събере,защото бързо погива”.Свидетелите И. Ч. и Г. П., обаче, като членове на назначената по молба на К. комисия за оглед на пострадалите ечемични насаждения,сочат,че реколтата действително не е можела „да се жъне”,но не поради настъпването на сочения „всеизвестен” факт,а защото е била „унищожена...от животни” /Ив.Ч./. Неоснователно,накрая,е и възражението срещу приетото от въззивния съд,че подсъдимата съзнателно е насочила животните към паша в участъците с неожънат ечемик.Макар това да се твърди само от свидетеля Ив.К.,няма основания за съмнение в обективността му,след като никое друго негово твърдение не влиза в противоречие с останалия доказателствен материал,освен с обясненията на подсъдимата и показанията на съпруга й.От казаното от Ж. и Г. М. става ясно,че отношенията между тях и Ив.К. са трайно влошени /не им дал дължимата рента за 2008 и 2010 год.,засял без разрешението им част от тяхна нива,допуснал „негов пастир” да „опасе пет декара домати”/,затова и заявеното от К.,че на искането му да напусне с животните си имота Ж. възразила,че заради направена „преди години...беля...си го връщала сега”, е напълно правдоподобно,съответно и на характера на подсъдимата / справка на л. 48 от досъд. разсл./. С оглед гореказаното,липсата на сочени и подкрепени със съответните им доводи други основания, и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 50 от 20.ХІ.2012 год. по внохд № 561/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд. ОСЪЖДА С. Д. Ж. да заплати на И. Д. К. направените в тази инстанция разноски от 200 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/