2 Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 28.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4043 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. [населено място], представлявано от директора Н. Д., чрез адв. М. С.-И., против решение № 464 от 19 април 2017 г., постановено по в.гр.д. № 607/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се отменя изцяло решение № 388 от 8 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 12344/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Г. Й. П., с адрес в [населено място], против общинското предприятие, и вместо него е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на П., извършено със заповед № 9/31.05.2016 г. на директора на предприятието, П. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност, касаторът е осъден да му заплати сумата от 3477,60 лева обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 01.06-01.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 236 от 15 март 2018 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза в случай, че е възможно да са необходими специални знания за установяване на обстоятелства по делото. В съдебната практика не е спорно (виж т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, ВКС, по тълк.гр.д. № 1/2000 г.), че както по молба на страните, така и по своя преценка съдът може да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., са необходими специални знания, които съдът няма. Този подход е възприет и в ГПК от 2007 г., чл. 195. Когато обосноваността на решението зависи от съобразяването на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, вещото лице подпомага съда, който не притежава необходимите специални знания. Както при назначаването на експертизата, така и при формулирането на нейните задачи, съдът не е зависим от съответното искане на заинтересованата страна, която обаче следва да понесе разноските за възнаграждение на вещото лице. Когато не е несъмнено, че въпросът може да бъде разрешен без прилагане на специални знания, съдът следва да назначи експертиза. В обжалваното решение въззивният съд приема, че исковата молба е изпратена по пощата в последния ден на изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Това заключение е основано на констатацията на съда, че датата за изпращане на исковата молба, съдържаща се в пощенското клеймо, макар и трудна за разчитане, е 1 август, и същевременно е посочено, че липсва обективна възможност клеймото да бъде прочетено по-точно. Съдът счита, че не е нужно да се допуска графологична експертиза за изследване на датата на клеймото на изпращане, тъй като за разчитането на датата не са необходими специални знания, а само помощни средства, и след като съдът непосредствено констатира съдържанието на клеймото за датата на изпращане, не е възприето виждането на първата инстанция, че е недоказано твърдението на ищеца за изпращане на молбата по пощата на 01.08.2016 г. След като клеймото на датата на изпращане се чете „0 08.2016 г.”, както и въззивният съд сочи, и при възможността точният ден на месеца да бъде всеки ден между първият и деветият ден от месеца, то не е обоснован изводът, че исковата молба не е изпратена по пощата на първия ден от месеца, от което следва, че срокът за предявяване на иска е спазен. Според разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/2013 г., ОСГТК, т. 3, съобразно правилата на ограничени въззив, въззивният съд служебно назначава експертиза само в случай, че е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Още с отговора на исковата молба работодателят е заявил, че срокът за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е спазен. В публичното съдебно заседание от 21.11.2016 г. е направено искане от страна на ищеца за допускане на графологична експертиза за установяване кога исковата молба е подадена, но искането е оставено без уважение, тъй като кога е изпратена исковата молба по пощата може да се установи с друго доказателствено средство. Предвид извода на първата инстанция, че са недоказани твърденията на ищеца за изпращане на исковата молба по пощата в законовия срок, ищецът във въззивната си жалба прави оплакване за допуснато процесуално нарушение – ищецът е бил лишен от възможността да докаже на коя дата е изпратено писмото, и е поискано допускане на графологична експертиза за установяване от вещо лице със специални средства, заради невъзможността да се прочете с просто око, коя е датата на изпращане на писмото, съдържащо исковата молба, по пощата. Въззивният съд оставя без уважение искането за допускане на графологична експертиза, тъй като сам имал възможност да провери какви са данните от пощенското клеймо на писмото, с което исковата молба е изпратена, и доколкото са необходими помощни средства, това не включва специални познания. Допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, за да бъде назначена поисканата още пред първоинстанционния съд, както и с въззивната жалба, графологична експертиза, която да установи с помощта на специални средства датата на изпращане на писмото, съдържащо исковата молба. В случай, че се опровергае твърдението на касатора, сторено с отговора на исковата молба, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предявен извън преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, следва да се даде отговор на оплакванията на ищеца по законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. По направените за касационното производство разноски въз основа на чл. 294, ал. 2 ГПК ще се произнесе въззивният съд при новото гледане на делото. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 464 от 19 април 2017 г., постановено по в.гр.д. № 607/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния окръжен съд в [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: