РЕШЕНИЕ № 60163 София, 19.07.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 14.12.2020 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2298 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. С въззивното си решение Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил подаденото от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН, като е постановил допълване на списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) с приетите за установени вземания на възразилия кредитор в общ размер 34786200 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата част, с което е отхвърлено възражението по отношение на неприети вземания в общ размер 17632660.70 лв. Решението в съответните части е обжалвано и от двете страни с оплаквания за недопустимост и неправилност. Страните взаимно оспорват жалбите си. По реда на чл. 288 ГПК касационно обжалване на въззивното решение е допуснато само по жалбата на възразилия кредитор в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на подаденото възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН по отношение на претендираните вземания в общ размер 17632660.72 лв. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че с решение от 22.04.2015 г. е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, в рамките на което възразилият кредитор е предявил процесните вземания, произтичащи от сключени между него и банката договори за платежни услуги, разплащателни сметки и депозити. Приел е, че с договор за цесия от 31.10.2014 г. част от процесните вземания, в общ размер 34786200 лв., била прехвърлена на третото лице „Домтех Холдинг“ АГ, за което банката била надлежно уведомена от цесионера на 20.11.2014 г. На 13.03.2015 г. между страните по договора за цесия и трети лица било сключено допълнително споразумение относно обезпечаването и плащането на уговорената цена на прехвърлените вземания, с което било уговорено право на цедента да прекрати договора за цесия с едностранно изявление с незабавно действие в случай на неизпълнение в уговорените срокове на някое от поетите задължения за обезпечаване на задължението за цената. Приел е също, че е налице пълно изпълнение на задълженията за предоставяне на обезпечения, поради което цедентът упражнил правото си на разваляне на договора за цесия, за което същият уведомил банката на 06.08.2015 г. Междувременно обаче с изявление от 26.11.2014 г. цесионерът извършил прихващане на прехвърлените му вземания със свои задължения към банката, което прихващане впоследствие било обявено с влязло в сила решение за относително недействително на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. По отношение на втората група вземания в общ размер 17632660.70 лв. въззивният съд е приел за установено, че същите възразилият кредитор е прехвърлил на третото лице „ИнтерВи Инвестмънт“ С. А. Р. Л. с договор за цесия от 17.10.2014 г., изменен с допълнително споразумение, съгласно прекратяване на действието на договора за цесия в случай на настъпване на предвиденото в споразумението условие, което съдът е приел да се е сбъднало. За цесията възразилият кредитор уведомил банката на 17.10.2014 г., а на 12.08.2015 г. я уведомил и за настъпилото прекратяване на действието на цесионния договор. Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че доколкото действието на договорите за цесия е отпаднало с обратна сила, легитимиран кредитор по процесните вземания е възразилият кредитор, а не третите лица – цесионери. Приел е, че за разлика от съобщаването на цесията, което поражда действие само когато е извършено от цедента, за прекратяването на действието на цесията поради разваляне или настъпване на прекратително условие длъжникът може да бъде валидно уведомен както от цесионера, така и от цедента. Приел е също, че за да бъдат върнати на цедента прехвърлените вземания, е необходимо още същите да съществуват към момента на развалянето на договора за цесия, респ. настъпването на уговореното прекратително условие. Във връзка с последното съдът е приел, че доколкото извършеното от първия цесионер прихващане е било обявено за относително недействително съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН, към момента на развалянето на цесията вземанията не са били погасени, поради което са били върнати обратно на възразилия кредитор и поради това следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания. По отношение на втората група вземания обаче е приел, че не са представени доказателства за предявяването на иск по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, поради което извършеното от втория цесионер прихващане е действително, породило е погасителното си действие, към момента на настъпване на уговореното прекратително условие вземанията са били вече погасени, респ. не са били върнати на възразилия кредитор, поради което не следва да се включат в списъка на приетите вземания. В частта относно отхвърленото възражение за вземанията в общ размер 17632660.70 лв., предмет на цесията по договора с „ИнтерВи Инвестмънт“ С. А. Р. Л. от 17.10.2014 г., касационното обжалване е допуснато по въпроса „Допустимо ли е въззивният съд основе решението си на обстоятелства, на които страните не са се позовали в хода на първоинстанционното производство, които не са били установени от първоинстанционния съд и по отношение на които страните не са изложили доводи във въззивната жалба, респ. отговора срещу нея?“. По този въпрос е формирана последователна практика на ВКС, вкл. задължителна по ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК, изразена и обобщена в решение № 244/09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., съгласно която правомощията на въззивния съд за установяване на фактите по спора са ограничени от съответните възражения на страните в жалбата, респ. отговора. В случай, че страните не са направили оплакване за неправилно установена фактическа обстановка (поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд), въззивният съд не може да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти. В разглеждания случай решаващия си извод за неоснователност на възражението въззивният съд е основал на факта, че цесионерът „ИнтерВи Инвестмънт“ С. А. Р. Л. е извършил прихващане със свои задължения към банката и това прихващане не е обявено за недействително, съответно е породило погасително действие, поради което към момента на настъпване на прекратителното условие вземанията са били вече погасени и не са се върнали в имуществото на възразилия кредитор – цедент. Нито във въззивната жалба, нито в отговора, страните са се позовали на неправилно установяване от първоинстанционния съд на фактите относно прихващане от цесионера „ИнтерВи Инвестмънт“ С. А. Р. Л. с процесните вземания. Такова установяване не е и налице, доколкото наличието или липсата на такова прихващане, респ. неговите правни последици, първоинстанционният съд изобщо не е обсъждал, тъй като на такъв факт никоя от страните не се е позовала в рамките на първоинстанционното производство, не е основала правни възражения върху него и не е ангажирала доказателства. По този въпрос следователно въззивното решение противоречи на установената практика. По същество касационната жалба е основателна. Необоснован се явява изводът на въззивния съд за извършване на прихващането като невъведен и недоказан в процеса факт – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК. Поради това и при липсата на спор между страните относно останалите релевантни факти, спорът се е концентрирал върху правния ефект на уведомяването на банката за прекратяването на действието на цесията, извършено от жалбоподателя като цедент, а не от последно легитимирания спрямо банката кредитор – цесионера. По реда на чл. 290 ГПК по този въпрос е установена практика (решение № 242/21.03.2019 г. по т. д. № 3097/2017 г. на ВКС, I т. о.), съгласно която след съобщаване на цесията от страна на цедента съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД като нов кредитор спрямо длъжника се легитимира цесионерът. Доколкото обаче към договора за цесия намират приложение всички общи правила за сключване, изменение и прекратяване/разваляне, при развалянето му, респ. при настъпване на предвидено в него прекратително условие с обратна сила отпада облигационната връзка между цедент и цесионер и прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. В този случай интересите на длъжника изискват настъпилата нова промяна на титуляра на вземането отново да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него, като до съобщаването за него надлежен кредитор е цесионерът. Доколкото обаче връщането на вземането в патримониума на цесионера поради разваляне или прекратяване на цесията с обратна сила не е тъждествено на обратна цесия на същото вземане, не е налице законоустановено изискване това съобщаване, за да породи действие, да бъде извършено от последния известен на длъжника кредитор. Поради това в тези случаи уведомяването може да бъде извършено както от цесионера, така и от цедента. С оглед изложеното и доколкото не е налице спор, че към момента на настъпване на уговореното прекратително условие процесните вземания са съществували в патримониума на цесионера (съобразно изложеното по-горе относно липсата на извършено от същия прихващане) и че за настъпването на условието банката-длъжник по вземанията е била уведомена, предявеното възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН е основателно и следва да бъде уважено, като се допълни списъкът на приетите вземания с вземанията, предмет на уваженото възражение, а именно главница в размер на 17 632 660,70 лв. с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (в приложимата в случая редакция до изменението, ДВ, бр. 62 от 2015 г.), заедно със законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Дължимата се за трите инстанции държавна такса, определена съгласно чл. 694, ал. 7 вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 926/19.04.2019 г. по т. д. № 4965/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 373/21.02.2018 г. по т. д. № 3632/2016 г. по описа на Софийски градски съд – в частта, с която е отхвърлено възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД срещу решение № ЗБН66-330/15.01.2016 г. на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) за отхвърляне на възражението на кредитора срещу неприемането на негови вземания в размер на 17 632 660,70 лв., заедно със законната лихва, както и в частта, с която „БТК“ ЕАД е осъдено да заплати държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство, вместо което постановява: Признава за установено по възражение, подадено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД срещу решение на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) № ЗБН66-330/15.01.2016 г., вземане на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД срещу „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), в размер на 17 632 660,70 лв. по разплащателна сметка IBAN [банкова сметка] по рамков договор за платежни услуги от 30.10.2010 г. и анекс от 22.10.2012 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (ред. до ДВ, бр. 62 от 2015 г.), заедно със законната лихва върху тази главница от датата на откриване на производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Допълва на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), обявен в търговския регистър на 21.08.2015 г., с безусловно вземане на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в размер на 17 632 660,70 лв. по разплащателна сметка IBAN [банкова сметка] по рамков договор за платежни услуги от 30.10.2010 г. и анекс от 22.10.2012 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН (ред. до ДВ, бр. 62 от 2015 г.), заедно с безусловно вземане за законната лихва върху тази главница от датата на откриване на производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Граф Игнатиев“ № 10, на основание л. 694, ал. 7 вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ да заплати държавни такси, както следва: по сметка на Софийски градски съд 176 326,60 лв., по сметка на Софийски апелативен съд 88 163,30 лв. и по сметка на Върховен касационен съд 88 163,30 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: