Р Е Ш Е Н И Е № 355 гр.София, 17.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1008 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. А. К. против решение № 141 от 22.04.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 216/2015 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Претендира се случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК с аргументи, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране, поради което е бил непредотвратим за подсъдимия. Твърди се също, че причина за наличието на спрели автомобили в съседните ленти за движение направо не е било присъствието на постаралия на пешеходната пътека, а забранителният сигнал на светофарната уредба на кръстовището за посоката им на движение. Алтернативно се изтъква и явна несправедливост на наказанието предвид многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства и в частност - упражнявана от подсъдимия шофьорска дейност. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия К. или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. М.) поддържа жалбата и пресъздава съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 18.11.2014 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 2753/2014 г. подсъдимият В. А. К. е признат за виновен в това, на 12.11.2013 г. в гр.С., при управление на моторно превозно средство – л. а. „Ф. – П.” в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на А. А. К., като след деянието е направил всички зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, а на основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 141 от 22.04.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 216/2015 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан за допуснато нарушение по чл. 116 ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основната теза на защитника за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК се подкрепя с доводите, че ударът е настъпил в опасната зона на спиране на автомобила, управляван от подсъдимия, а причината за пътнотранспортното произшествие се крие в поведението на пострадалия, който в нарушение на правилата по ЗДП се е движил по пътното платно на червен сигнал на светофара. Спрелите автомобили са попречили на видимостта на подсъдимия и от момента, в който обективно е могъл да възприеме пострадалия на пешеходната пътека, ударът е бил непредотвратим за водача. Аргументите на жалбоподателя не могат да бъдат възприети. Те са били разгледани и от въззивния съд, който ги е отхвърлил със подробни и убедителни съображения. Възражението, че подсъдимият не е имал видимост поради спрелите автомобили в съседните ленти за движение по пътя, не подкрепя тезата за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Именно посоченото обстоятелство, поради което водачът не е имал пълна видимост към пешеходната пътека, го е задължавало да намали скоростта до величина, която не е надвишавала 29 км/ч., за да може своевременно да спре и да избегне пътнотранспортното произшествие. Макар да е имал възможността да предвиди опасността за движението, подсъдимият не е изпълнил задължението си да вземе своевременни мерки за безопасност. В такава ситуация той носи отговорност за настъпилите вредни последици и в случай, когато пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на превозното средство (Решение № 1360/77 г. по н. д. №1201/77 г. на ВС). Ето защо, Софийският апелативен съд законосъобразно не е третирал транспортната злополука като случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието. Акцентът се поставя върху срока на кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление поради обстоятелството, че подсъдимият работел като шофьор и това бил основният доход на семейството. Върховният касационен съд счита, че не е изправен и пред касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с минималната продължителност на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК съответства на данните и обстоятелствата, очертаващи спецификата на деянието и личността на подсъдимия, а срокът на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК също за една година и шест месеца държи сметка и за разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК. Съвкупно определената санкция напълно отговаря на целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 22.04.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 216/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: