Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60576

гр. София, 19.07.2021 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 517 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Х., подадена чрез процесуалния му представител адв.И. В. от САК срещу решение № 11692 от 24.7.2020 г, постановено по 585/2020 г на САС, ГК, седми състав, с което е отменено решение № 3332 от 15.5.2017г по гр.дело № 9054/2015 г на Софийски градски съд, в частта, с която предявеният от С. С. Х. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен за сумата 6 000 лв и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен за разликата над сумата 5 000 лв до сумата 6000 лв, както и в частта, с която въззивното решение е потвърдено, като предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен до пълния предявен размер от 70 000 лв.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.С обжалваното въззивно решение е прието, че обезщетение в размер на 5 000 лв ще репарира по справедлив начин претърпените от Х. неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнатото и подържано срещу него обвинение по чл.116 ал.1 т.7 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК в това, че на 14.7.2003 г в съучастие със съпругата си, с користна цел умишлено са умъртвили лицето А. К..Прието е, че наказателното производство е продължило 5 години и 2 месеца, наложената мярка за неотклонение е била „парична гаранция“, обвинението е повдигнато само за 1 престъпление, наказателното производство не е било предмет на медийно отразяване и претърпените вреди не надхвърлят обичайните, поради което искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е неоснователен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиране е следният въпрос, уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията й дадени с ТР № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост и съобразяване с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии.Към изложението са представени са съдебни решения на ВКС.

Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени редица обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението-тежестта на престъплението, в което пострадалият е бил обвинен, начина по който същото е рефлектирало върху професионалната му сфера и др.В този смисъл е налице противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 11692 от 24.7.2020 г, постановено по 585/2020 г на САС, ГК, седми състав, в обжалваните части.

ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 5 лв за разглеждане на касационната жалба по същество, като при неизпълнение на това задължение, същата ще бъде върната.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.