Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 13 юли 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 103/2023 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу присъда № 32/07.11.2022 г., постановена по ВНОХД № 310/2022 г. от Окръжен съд – Пазарджик. В протеста са изложени доводи за неправилно прилагане на закона, като се посочват поредица от факти, установени по делото, но пренебрегнати от съда и чиято обективна оценка би довела до извод за доказаност на обвинителната теза. Направеното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и отправеното искане за отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото. Подсъдимият Е. М. Д. и неговият защитник оспорват подадения протест. Пледират за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Излагат становище, че коментираните в протеста процесуални пропуски не са допуснати от въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 5 от 28.03.2022 г., постановена по НОХД № 347/2021 г., Районният съд- Велинград е признал подсъдимия Е. М. Д. за виновен в това, че на 29.04.2021 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 270-К/08.07.2021 г. на УМБАЛ – Пловдив, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил наказанието, свързано с лишаване от свобода, за срок от три години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37,ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 310/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С постановената по делото въззивна присъда първоинстанционният съдебен акт е отменен на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и вместо това подсъдимият Е. Д. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Протестът е основателен. В мотивите на проверявания съдебен акт е заявено излагане на фактите, приети за установени от първата инстанция, последвано от критика към извършената доказателествена дейност. Въззивният съд очевидно е дал различна оценка на доказателствената съвкупност, но не е изложил възприетите от него факти, в рамките на които да направи заключението си, че същите не могат да се отнесат към фактическия състав на чл. 343б, ал.1 от НК. По същество е приел за незаконосъобразен извода на първата инстанция, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред поради нарушения на чл. 17, ал. 4 и чл. 24, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Разисквал е съдържанието на посочените тези разпоредби и начина за формиране на серийните номера на стикерите по чл. 3, ал.3 от Наредбата. Несъмнено, спазването на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е важна предпоставка за законосъобразното ангажиране на наказателната му отговорност. Изискванията, за които в случая е прието, че не са спазени са част от реда, установен в Наредбата. Отнасяйки ги към процесната фактология, съдът не е подложил на обсъждане всички установени по делото обстоятелства и писмени документи, опредметяващи административната процедура за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Отразил е, че върху издадения на подсъдимия талон за изследване е поставен стикер със сериен номер, формиран по предвидения в чл. 3, ал.3 от Наредбата ред - (060712.1). Непреодолимата нередност, която е съзрял съдът при изготвянето на писмените документи е, че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби (отразено в мотивите като раздел ІІ, т. 2.5.6), макар и да е посочено името на подсъдимия, в бланката на реда, на който е записано : „От лицето……. се взеха следните проби“, вместо номерата на стикера е записано ръкописно – „кръвна проба за алкохол“. Въздържал се е да коментира наличието на поставен върху съставения протокол стикер (060712.4). Извън съдебното внимание са останали и данните, съдържащи се в приложения в досието на първоинстанционното производство извлечение от амбулаторна книга на ФСМП-Велинград, в която са отразени дата, час на вземане на кръвната проба, името на подсъдимия Д. и на медицинския специалист, извършил изследването - С. Ю., както и поставения там стикер с номер 060712.8., който съответства както на поставения върху издадения талон за изследване, така и на този върху протокола за медицинско изследване, с добавена в края цифра. При оценката на показанията на свидетеля Ю. въззивният съд е счел, че съобщената от него информация относно поставянето на имената на лицата върху епруветката или върху кутията за тяхното съхранение, всъщност установява практиката във ФСМП – Велинград, несъответстваща на закона. Поставянето на имената на изследваните лица върху вакуумната епруветка не би могло да се възприеме като порочна практика, защото в чл. 17, ал.3 от Наредбата е предвидено такова изискване. Освен това, пренебрегнати от съда са изнесените от свидетеля данни за начина, по който се етикират епруветките, поставянето им в кутия, в която се намират и придружаващите документи и предаването им на полицаите за транспортирането й до лабораторията (сравн. чл. 20, ал.1 и ал. 2 от Наредбата). В мотивите се акцентира, че свидетелят не е категоричен да е процедирано по описания от него начин и в разглеждания случай, но в показанията му не се съдържа и намек този създаден ред да е бил пренебрегван. По – нататък въззивният съд се е спрял върху протоколите за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта от 05.05.2021 г. и от 08.07.2021 г. и приел, че съдържанието им не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Вярно, в обсъжданите протоколи като номер на стикера е отбелязан № А029310, представляващ т. нар. фабрично щампован номер на самата бланка на стикера, но също така присъства и отбелязване, че пробите за химическо изследване се придружават с талона за изследване и с протокола по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, върху които както се посочи са били положени стикери със серийни номера, формирани по изискванията на чл. 3, ал. 3. Съдът не се е ангажирал с констатации относно значението на тези данни в контекста на обсъденото неправилно отбелязване на фабрично щампования номер. Все в тази връзка спекулативно поднесени са и разсъжденията на съда за „принципната заинтересованост“ на извършилия химичен анализ В. да защити достоверността на документа, който е създал за удостоверяване на резултата. Избирателно извлечените фрагменти от изявленията на В. не са съпоставени с данните, съобщени от него, за конкретно предявения му в съдебното заседание протокол за химична експертиза. Право на решаващия съдебен състав е да прецени както достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обусловят един или друг извод, но това се нуждае от по-задълбочена от съдържащата се в мотивите на окръжния съд обосновка. Съдът е бил длъжен, изследвайки спазването на правилата за надлежния ред, като състовемерен признак по чл. 343б, ал.1 от НК, да обсъди всички обстоятелства по делото в тяхната взаимовръзка и без да допуска игнориране на част от тях. С приложения по делото подход съдът е лишил от убедителност констатациите си, че видените нарушения на Наредбата препятстват проследяемост на кръвната проба от вземането й до нейното изследване и документиране на резултата, поради което и решаващото заключение за обективна несъставомерност на изследваната дейност е преждевременно направено и насочва и към нарушение на закона. С оглед на изложеното атакуваният съдебен акт следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторната въззивна процедура преценката дали установяването на алкохол в кръвта на подсъдимия е в отклонение от надлежния ред, съответно дали събраните в процеса доказателства постигат стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК, необходим за постановяване на осъдителен съдебен акт, следва да се извърши при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелствата по делото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 32 от 07.11.2022 г., постановена по ВНОХД № 310/2022 г. от Окръжен съд – Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.