1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 28.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1593/2020 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Т., срещу въззивно решение №333 от 28.02.2020 г. по гр.д. №256/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 22.11.2019 г. по гр.д.№12587/2019 г. на Варненския районен съд и са отхвърлени исковете на С. Н. Т., [населено място], срещу „Пристанище Варна” ЕАД, град Варна, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнение, извършено със заповед №32/21.06.2019 г. поради съкращаване на щата; за възстановявявнае на заеманата до уволняването му длъжност - „специалист интегрирана система за управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“ в „Пристанище - Варна“ ЕАД и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, като са присъдени и деловодни разноски съобразно изхода на спора. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за сумата над 5 180.94 лв. и в тази част е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил в ответното дружество като специалист интегрирана система за управление в отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“. Има реално съкращаване на щата. Извършеният подбор е законен. Работодателят не е одобрявал критерии наличие или липса на „дисциплинарно наказание". Одобреният критерий за оценка е „Качество и начин на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина" и именно този критерий е оценила и назначената със заповед №308 от 10.06.2019г. комисия. Индивидуалните оценки на всички лица, участвали в подбора, са поставени след преглед на документите, които се съхраняват в трудовите им досиета. В трудовото досие на ищеца е установено наличие на докладна записка №3058 от 14.05.2019г. на прекия му ръководител. От нея става ясно, че ищецът не спазва /не уплътнява/ установеното му работно време. От справката, съдържаща се в личното му досие, се установява, че за периода 16.04.2019г. - 15.05.2019 г. има преждевременни напускания и закъснения. Това според работодателя се отразява върху начина на изпълнение на поставените задачи и спазване на трудовата дисциплина. В личното досие на ищеца е установено наличието на уведомително писмо №3174 от 20.05.2019г. с което е инициирано дисциплинарно производство „предупреждение за уволнение", където подробно са посочени периодите от време, в които не е на работното си място без да има основание за това. Освен това в досието е установено наличие на обяснение №3304 от 23.05.2019г., от което е видно, че ищецът не е спазил установеното време за обедна почивка, а закъсненията обяснява със служебни разговори и изпълнение на задачи. По-голяма част от констатациите „влиза-излиза" са за по-малко от 5 мин. и наказание „предупреждение за уволнение" е твърде пресилено. С оглед на гореизложеното и поради това, че в утвърдената методика за оценка по чл.329 КТ, оценяваният критерии е „Качество и начин на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина", комисията чиито член е и прекият ръководител на ищеца, който има пряко наблюдение върху неговата работа, е направила извод, че той не спазва регламентираното време за почивка, което е от 12.00ч. до 12.30ч. което е нарушение на трудовата дисциплина. Тези констатации са записани в оценъчния лист на ищеца, който е неразделна част от протокол от 10.06.2019г. от работата на комисията. Именно и поради тази причина получена оценка по горепосочения критерии е 2 точки. Комисията е извършила подбора и е оценила и класирала участвалите лица въз основа на съдържащите се в трудовите им досиета документи. В нито едно друго трудово досие, освен в досието на ищеца, не се съдържат документи, които да разкриват елементи от дисциплинарното минало, респективно само за ищеца има доказателства под формата на докладна, извадка от входно- изходните портали и обяснение от което е видно, че не спазва установеното работно време и се случва да закъснява. Комплексната оценка е сбор от всички точки по критерии съгласно одобрената методика. В крайното класиране Л. С. получава оценка която е по-висока от тази на ищеца, поради причината, че тя е работила по-добре по критерии „Качество и начин на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина" . Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че извършеният подбор е законен. Ответникът по касационната жалба „Пристанище Варна” ЕАД, [населено място], оспорва жалбата. С определение №883 от 14.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение №333 от 28.02.2020 г. по гр.д. №256/2020 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос - в случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник или служител, работодателят следва ли да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение №297 от 27.06.2012 г. по гр. дело №1733/11 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник. Когато с исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията. Протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че след като ищецът е оспорил истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства, работодателят може да докаже законността на подбора само чрез писмения протокол на комисията, назначена от работодателя и с други документи, подписани от служители на работодателя. Те са частни свидетелстващи документи, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което нямат доказателствена сила за тези обстоятелства. Това е така, защото само признанието на неизгодни за издателя на такива документи факти съставлява доказателство съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Други доказателства в тази насока не са събрани по делото. Незаконността на подбора води до незаконност на уволнението поради съкращаване на щата. При съкращаване на щата когато се уволняват само част от работниците или служителите, заемащи съответната длъжност, подборът е задължение на работодателя и става част от правото му да прекрати трудовия договор. Такова задължение не е посочено изрично в КТ, но се извлича по тълкувателен път от целта на подбора – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по–добре. Задължителният подбор по чл.329 КТ е гаранция срещу накърняване на правата на работниците и служителите от работодателя, гаранция срещу злоупотреба с права Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „специалист интегрирана система за управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“ в „Пристанище - Варна“ ЕАД и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за процесния период от 21.06.2019 г. до 21.12.2019 г. възлиза над сумата 5180.94 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ трябва да бъде уважен за тази сума, доколкото искът до пълния предявен размер е отхвърлен с влязло в сила решение. Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 2116.95 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатски възнаграждения за всички инстанции. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатия правен въпрос относно допустимостта на касационното обжалване при конкретния случай, трябва да се направи извод, че няма несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита. Ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса на ВКС в размер на 604.48 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №333 от 28.02.2020 г. по гр.д. №256/2020 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. Н. Т., [населено място], [населено място], извършено със заповед №32/21.06.2019 г. поради съкращаване на щата. ВЪЗСТАНОВЯВА С. Н. Т., [населено място], на предишната работа „специалист интегрирана система за управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“ в „Пристанище - Варна“ ЕАД . ОСЪЖДА „Пристанище - Варна“ ЕАД, [населено място], да заплати на С. Н. Т., [населено място], на основание чл.225, ал.1 КТ 5180.94 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 21.06.2019 г. до 21.12.2019 г. заедно със законната лихва от 06.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2116.95 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА „Пристанище - Варна“ ЕАД, град Варна, да заплати по сметка на ВКС на РБ 604.48 лв. държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.