Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 15 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 3023 по описа за 2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК – възобновяване на наказателни дела, образувано по искане на осъдения Г. А. А., с което се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК, свързано с чл.422, ал.1, т.5 НПК. Правят се алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване по възведеното обвинение, преквалификация на деянието или намаляване на наказанието. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 330/11 г. Районният съд-гр.Димитровград осъдил подсъдимия А. на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т. 3 и 5, чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 НК на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.59 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка на неотклонение домашен арест или задържане под стража, считано от 03.02.2011 г. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на подс.М. К. Д.. С решение № 146 от 10.11.2011 г. по внохд № 509/11 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, Окръжният съд-гр.Хасково потвърдил посочената присъда на ДРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. І.По основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК: 1.Възразява се срещу оценката на показанията на св.А. И., като се навеждат доводи, че същият, разпитан в хода на друго наказателно дело – под № 442/11 г. по описа на ДРС, е дал показания, които, според защитата на осъдения, имат съществено значение за правилното решаване на настоящото дело. Наред с това се твърди, че те са ново обстоятелство, разкрито преди влизане на присъдата в сила, но при приключило съдебно следствие и исканото възобновяване е единствения начин то да бъде включено в доказателствения материал. Така направеното възражение следва да се остави без коментар по същество, тъй като игнорира, че при предпоставките на чл.422, ал.1, т.3 НПК, оправомощен да поиска възобновяване на наказателното дело е органът, изрично посочен в чл.420, ал.1 НПК – съответният окръжен прокурор. Осъденият, по смисъла на чл.420, ал.2 НПК, какъвто е настоящият молител, може да иска възобновяване на наказателното дело само при случаите на чл.422, ал.1, т.5 НПК, но не и в хипотезата на чл.422, ал.1, т.3 НПК. 2.Претендира се, че съдът не е имал основание да даде вяра на показанията на св.Т., тъй като същата е майка на подс.Д.. Възражението е неоснователно. Съображенията на решаващия съд по оценката на събраните от него доказателства и техните източници, не дават основание за критично отношение. По делото са събрани доказателства, произтичащи от различни по вид доказателствени източници – писмени и гласни. Отделните елементи на доказателствената съвкупност са изследвани внимателно и детайлно от съда по същество не само с оглед на вътрешна последователност и безпротиворечивост, но и във връзка с останалите елементи от същата съвкупност. При този поначало правилен оценъчен подход, съдът не е установил основания за невъзприемането на показанията на св.Т. и поради това правилно им е дал вяра. Обстоятелството, че последната е майка на подс.Д., не е достатъчно за да дискредитира показанията й. Същото обстоятелство не е било пренебрегнато, а е било съобразено при анализа на показанията на св.Т., които, видно от съображенията на съда, са били изследвани прецизно. Друг е въпросът, че същите съображения на ХОС, в тяхната конкретика, не се оспорват с настоящото искане. Заявеното най-общо недоволство от възприемането на показанията на коментирания свидетел, предвид казаното дотук, не е достатъчно за оценката на това възражение като основателно. 3.Изводите на съда относно участието на молителя в инкриминираното престъпление не се основават само и единствено на обясненията на съподсъдимия Д.. Съдът е съобразил двойнствеността на обясненията на подсъдимия – като израз на правото на защита и като доказателствен източник, и е анализирал обясненията на подс.Д. не само с оглед на вътрешната им издържаност, но и в необходимата връзка с останалите доказателства. Като е установил, че тези обяснения намират подкрепа в показанията на свидетелите Т., И., М., К. и Т., както и в редица писмени доказателства, ХОС правилно е отхвърлил наличието на „оговор” от страна на подс.Д.. Идентичен е бил подходът на решаващия съд и при оценката на обясненията на подс.А.. При установената от съда изолираност на тези обяснения от останалите доказателства, в това число и тези, които бяха посочени по-горе, изводът му за тяхната недостоверност е правилен. 4.Възразява се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено какъв е размера на върнатите на пострадалия вещи и по този начин, според защитата, подс.А. не е бил наясно каква сума следва да възстанови за да може да сключи споразумение с прокурора. Обвинителният акт не е изготвен в нарушение на чл.246 НПК. В приложението към него – това по реда на чл.246, ал.4 НПК, т.4, ясно е посочено, че причинените щети са в размер на 258 лева, от които възстановени - за сумата от 72 лева. При тези съображения ВКС не намери да са допуснати твърдяните от осъдения нарушения на процесуални правила. Не са допуснати и други такива, за които ВКС следи служебно. ІІ.По основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК: Липсата на положителна констатация за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК предопределя осъществяване на проверката относно правилното приложение на закона в рамките на фактите, приети за установени от ХОС. Осъденият възразява, че случаят е маловажен, предвид ниския размер на предмета на престъплението, част от който е върнат и реално с това е намалена вредата от извършеното. Все в тази посока се акцентира върху наличието на маловръстно дете и семейното положение. Възражението е правено и пред ХОС, който е изпълнил задължението си да изложи основанията, поради които го е отхвърлил като неоснователно. Правилно преценката относно наличието на маловажен случай е основана на чл.93, т.9 НК, като от същата е видно, че размерът на предмета на престъплението не е единствен и най-важен критерий. В конкретният случай няма място извод за липса или незначителност на вредните последици, а предвид съдебното минало на осъдения, необхванато от квалификацията на извършеното. По-важно е това обаче, че когато извършеното осъществява състава на чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 НК, то не може да съставлява маловажен случай – по аргумент за противното от чл.195, ал.4 НК. Това обстоятелство не се променя в случаите, когато е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29 НК, какъвто е настоящият. ІІІ.По основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК: Основанието е ангажирано без да са изложени каквито и да било съображения за това. То очевидно се заявява като последица на основанията, по които вече се взе отношение от настоящата инстанция. На плоскостта на казаното по-горе, ВКС не установи наказанието да е несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. По размер наказанието е съответно на минимума от предвиденото в закона за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 НК – от три до петнадесет години лишаване от свобода. Последното обстоятелство очертава, че намаляването на така определеното наказание е възможно само при условията на чл.55 НК – института на смекчената наказателна отговорност. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложението на чл.55 НК, а именно – наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Водим от изложеното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. А. за възобновяване на внохд № 509/11 г. на Окръжния съд-гр.Хасково. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: