Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр. София, 25 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и шести октомври.....
две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова............……………………………………в присъствието на
прокурора
Лаков.....................…………..…………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно
дело № 465 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 64/2009 г. по описа на Ломския районен съд, по което с протоколно определение от 12.03.2009 г. са били групирани наложени на осъдения К. В. Б. наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.
В искането се твърди, че при групирането РС е нарушил закона, като това се е изразило в две основни направления – незаконосъобразно включване в първата съвкупност на присъди, които не подлежат на групиране, тъй като част от тях са в съотношение на рецидив, а също и определяне на общо наказание, което практически не е най-тежкото, както и формиране на съвкупностите в противоречие с принципа за избор на най-благоприятния вариант за осъдения. Според прокурора приложението на този принцип изисква образуване на три съвкупности: първата - по НОХД № 117/1991 г. и № 434/1992 г. с общо наказание 3 години лишаване от свобода и присъединяване на наказанието глоба от 400 лв., втората – по НОХД № 164/1999 г. и № 66/2003 г. с общо наказание 1 година лишаване от свобода и третата – по всички дела, посочени от РС (във втората съвкупност), към които да се добавят и онези, за които е било постановено отделно изтърпяване с общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, както и присъединяване на общественото порицание глоба 100 лв. Отделно следва да се изтърпи наказанието по НОХД № 51/1997 г. в размер на 3 години лишаване от свобода, както и да се приложи чл. 24 от НК. При такова групиране общият сбор от наказанията би бил не 15 години и 4 месеца, а 12 години лишаване от свобода. За отстраняване на нарушението на материалния закон, което е съществено, се иска отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на Ломския районен съд.
В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него съображения.
Служебният защитник на осъдения счита, че искането е в негова полза, с изключение на приложението на чл. 24 от НК и поради това изразява позиция за неговата основателност.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането е в полза на осъдения, поради което неговата допустимост не е обвързана със срок и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО:
Предмет на групиране с определението от 12.03.2009 г. по ЧНД № 64/2009 г. по описа на Ломския районен съд са били наказанията по общо 20 влезли в сила присъди, като при формираните две съвкупности и подлежащи на отделно изтърпяване наказания сборът се равнява на 15 години и 4 месеца лишаване от свобода. Твърденията на Главния прокурор за допуснати нарушения по повод приложението на чл. 25, вр.чл. 23 от НК са основателни.
Видно е, че в първата съвкупност РС е включил наказанията по присъди № 434/92 г. на СРС, № 51/97 г. на РС – Трън, № 164/99 г. на РС – Дупница и № 66/03 г. на Военен съд Плевен. Най-тежкото наказание явно не е 1 година лишаване от свобода, както е приел РС, а 3 години, каквото има наложено по първата и втората присъди. Освен това в тази съвкупност не могат да се включват всички посочени престъпления, защото тези по НОХД № 66/03 г. и № 164/99 г. са в съотношение на рецидив с онези по НОХД № 434/92 г. и № 51/97 г., които са едновременно в съвкупност помежду си. На последно място, РС е пропуснал да констатира, че деянието по НОХД № 117/91 г. може да се кумулира с това по НОХД № 434/92 г. Съответно, правилното разрешение на въпросите с групирането на наказанията по горепосочените дела изисква в първа съвкупност да се обособят тези по НОХД № 117/91 и № 434/92 г., като се определи общо наказание 3 години лишаване от свобода и се присъедини наказанието глоба в размер на 400 лв. и във втора съвкупност – наказанията по НОХД № 164/99 г. и № 66/2003 г., като се определи общо наказание 1 година лишаване от свобода.
Втората съвкупност, визирана в определението на РС – Лом и обхващаща деянията по 12 присъди, както и постановените за отделно изтъпяване наказания по НОХД № 229/05 г., № 311/01 г., № 68/06 г. и № 1145/03 г. също са неправилно определени. Вместо наказанията по всички присъди по тях да бъдат обособени в една съвкупност (трета съобразно становището на Главния прокурор за най-благоприятния вариант), като съответно се определи общо наказание от 5 години лишаване от свобода (както и се присъединят наказанията обществено порицание и глоба), те са разделени, като РС е мотивирал изключването на деянията по горепосочените 4 дела с това, че те са били извършени по време на действие на чл. 26 от НК в периода 08.08.1997 г. – 27.09.2002 г. при условията на опасен рецидив. Направеното изключване обаче е незаконосъобразно, защото присъдите по горепосочените дела са постановени и са влезли в сила не преди, а след отмяната на забраната за определяне на общо наказание по чл. 25, вр. 23 от НК, действала за горепосочения период и съответно наложените по тях наказания подлежат на групиране с останалите от втората група.
Извън посочените съвкупности като подлежащо на отделно изтърпяване наказание е следвало да бъде обособено това по НОХД № 51/97 г. в размер на 3 години лишаване от свобода.
При посочения възможен и по-благоприятен вариант на формиране на съвкупностите и отделно изтърпяване на наказания сборът би бил 12 години лишаване от свобода, а не както РС – Лом е определил – 15 години и 4 месеца лишаване от свобода.
С оглед изложеното ВКС намира, че при групирането Ломският РС е допуснал съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за цялостна отмяна на определението му от 12.03.2009 г. по ЧНД № 64/2009 г., непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно определяне на съвкупностите при спазване на правилата по чл. 25, вр. чл. 23 от НК и принципа за избор на най-благоприятното съчетание за осъдения с оглед изтърпяване на по-малко по размер наказание. Доколкото с определението е бил приложен чл. 24 от НК липсва основание това да не бъде сторено и при новото групиране в случай, че РС направи мотивирана преценка за тази необходимост.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 64/2009 г. по описа на Ломския районен съд като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 12.03.2009 г., с което на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 от НК са били групирани наложените на К. В. Б. наказания по влезли в сила присъди и ВРЪЩА делото на Районен съд – Лом за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: