Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр.София, 19 април 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев при секретаря Ани Давидова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4794/ 2021 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на А. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд /СРС/ № 20285887/ 31.12.2020 г. по гр.д.№ 18803/ 2018 г., с което са отхвърлени предявените от молителката против Върховен административен съд /ВАС/ и Административен съд София – град /АССГ/ искове, квалифицирани по чл.2б ЗОДОВ, за заплащане на сумата 3 500 лв обезщетение за неимуществени вреди от АССГ и за заплащане на сумата 1 500 лв обезщетение за неимуществени вреди от ВАС, поради нарушение на правото на ищцата за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Молителката твърди, че са отхвърлени претенциите й за обезщетяване на вреди от забавеното разглеждане на адм.д.№ 6621/ 2014 г. по описа на АССГ и на адм.д.№ 582/ 2017 г. по описа на ВАС. По други граждански дела, образувани по предявени искове за обезщетяване на вреди от неразрешаване на посочените по-горе административни дела в разумен срок /в.гр.д.№ 7347/ 2019 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ и в.гр.д.№ 941/ 2021 г. по описа на СГС/ имало постановени осъдителни съдебни решения, уважаващи претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди. Решенията били влезли в сила и били в противоречие с решението на СРС по гр.д.№ 18803/ 2018 г., с което исковете за обезщетяване на същите вреди били отхвърлени. Според молителката между решението по това дело и решенията по делата на СГС бил налице пълен идентитет, което изисквало отмяна на неправилното решение. Счита, че неправилно е решението, отхвърлящо предявените от нея искове за обезщетяване на неимуществени вреди и моли то да бъде отменено. Ответната страна ВАС оспорва молбата, като поддържа, че между решенията на СГС и това на СРС не е налице нито обективен, нито субективен идентитет. С оглед на това счита молбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Ответната страна АССГ е депозирала отговор срещу молбата за отмяна на 03.12.2021 г., който съдът взема предвид, тъй като на тази страна препис от молбата не е бил връчен надлежно към момента на образуване на производството. АССГ намира молбата за неоснователна поради това, че по двете влезли в сила решения на СГС ищец е било лицето З. К. С., по влязлото в сила решение на СРС ищец е била А. П.. При липса на субективен идентитет между решенията счита, че няма основания за отмяна на което и да е от тях. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Основанието за отмяна на влезли в сила решения, които си противоречат, е налице при пълно обективно и субективно тъждество на окончателни съдебни актове, разрешаващи по същество правен спор. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Основанието на чл.303 ал.1 т.4 ГПК ще е налице и когато разрешаването на спора по един иск /обусловена претенция/ имплицитно съдържа в себе си произнасянето по друг иск /обуславяща претенция/ и разрешенията по обуславящия спор си противоречат, но в никоя друга хипотеза /Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.5/. Установява се от приложените по делото доказателства, че с решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 29786/ 2018 г. на СРС, АССГ бил осъден да заплати на З. К. С. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 700 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 6621/ 2014 г. по описа на АССГ, като искът за разликата над уважения размер от 700 лв до пълния предявен размер от 4 000 лв бил отхвърлен. По жалби срещу този акт на двете страни по делото било образувано в.гр.д.№ 7347/ 2019 г. по описа на СГС. Въззивният съд приел, че административното дело било разгледано за 2 години 5 месеца и 4 дни, който период намерил за относително дълъг. Отчел усложненото развитие на процеса, включително конституирането на общо 25 различни ищци след образуването му. Продължителността на производството била обусловена и от заявени от самите ищци искания за отлагане на делото, а част от забавянията се дължали на независещи от съда причини. Въззивният съд намерил, че въпреки процесуалните особености на делото и поведението на ищците по него, периодът от 2 години и 5 месеца надхвърлял разумния срок за разглеждането му и на ищеца се дължало обезщетение за търпените от това забавяне неимуществени вреди. Въззивният съд приел, че дължимото на ищеца обезщетение, съответстващо на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е в размер 500 лв и с решение № 264749/ 14.07.2021 г. уважил иска до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв го отхвърлил като неоснователен. Решението влязло в сила от 14.07.2021 г. С решение № 132818/ 04.06.2019 г. по гр.дело № 28592/ 2018 г. на СРС бил отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу ВАС иск по чл.2б ЗОДОВ – за заплащане на 1 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д.№ 582/ 2017 г. по описа на ВАС в разумен срок. По жалба на З. С. срещу този акт било образувано в.гр.д.№ 941/ 2021 г. по описа на СГС. Въззивният съд приел, че общата продължителност на производството по делото пред ВАС била 2 години, 1 месец и 16 дни, като в част от този период то е било спряно поради смърт на един от жалбоподателите. Приел, че този период надхвърля разумния срок за разглеждането на касационно административно дело и с решение № 265436/ 16.08.2021 г. отменил частично обжалваното първоинстанционно решение и уважил иска до размер 250 лв. Това решение е влязло в сила от датата на постановяването му. С решение № 20285887/ 31.12.2020 г. по гр.д.№ 18803/2018 г. по описа на СРС, 176 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от А. П. против Държавата, представлявана от АССГ и ВАС, искове по чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 3 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от първия ответник и сумата 1 500 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от втория ответник, които вреди са причинени в резултат от нарушение правото на ищцата за разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 6621/ 2014 г. по описа на АССГ и на адм.д.№ 582/ 2017 г. по описа на ВАС. Съдът приел, че при разглеждане на адм.д.№ 6621/ 2014 г. по описа на АССГ съдът е предприемал своевременно всички действия по администриране на исковата молба, насрочване на делото, разглеждането му в публично съдебно заседание и постановяване на решение. Забава при разглеждане на делото, администриране на исканията, насрочването му, не се установявала, действията на АССГ по постановяване на решение били своевременни. Забава нямало и при разглеждане на адм.д.№ 582/ 2017 г. по описа на ВАС. Производството продължило от 13.01.2017 г. до постановяване на съдебното решение на 28.02.2019 г. /2 години, 1 месец и 15 дни/, което било нормално предвид настъпилата смърт на страна в процеса и необходимостта от осигуряване възможност за правна защита и съдействие на жалбоподателите. Освен това специфичните вреди, твърдяни от ищцата, не били установени по несъмнен начин. С доклада по делото на нея били дадени указания, че не сочи доказателства за установяването им, въпреки което доказателства не били ангажирани. Решението влязло в сила от 28.10.2021 г. Видно от изложеното, влезлите в сила решения, постановени по в.гр.д.№ 7347/ 2019 г. и в.гр.д.№ 941/ 2021 г. по описа на СГС, разрешават спорове между З. К. С., от една страна, като ищец, и от друга – АССГ и ВАС, като ответници. Предмет на делата са били субективни права на З. С. за обезщетяване на неимуществени вреди от забавено разглеждане на административни дела. Влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№ 18803/ 2018 г. на СРС, разрешава спор между А. П., от една страна, като ищец и от друга – АССГ и ВАС, като ответници. Предмет на това дело са били субективни права на А. П. за обезщетяване на неимуществени вреди от забавено разглеждане на административни дела. Съответно влезлите в сила решения не разрешават спорове между един и същ ищец и един и същ ответник, липсва субективен идентитет между делата. Липсва и обективен идентитет – решенията на СГС дават защита на субективни права на З. С., а решението на СРС отрича съществуване на субективни права на А. П.. Няма никаква връзка на обусловеност между претенциите по тези дела, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Обстоятелството, че по различните дела съдилищата са направили различен извод дали административните съдебни производства са приключили извън разумния срок за разглеждането им, само по себе си не съставлява основание за отмяна на влезлите в сила решения, ако не е налице субективен и обективен идентитет или обусловеност на претенциите. Показателно за това е обстоятелството, че исковете на А. П. са отхвърлени не само поради липса на забавяне на производствата, но и поради неустановяване тя да е претърпяла вреди. Поради това не е налице претендираното от молителката противоречие между посочените от нея съдебни решения и молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. С оглед решението по делото, ответниците по молбата имат право на разноските в производството, но ВАС не е поискал присъждане на такива, а АССГ не е доказал извършване на разходи, нито има право на възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК /не е бил защитаван от юрисконсулт/. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 20285887/ 31.12.2020 г. по гр.д.№ 18803/ 2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: