4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206 С., 21.04.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 1119/ 2015 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 2824/ 17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 4344/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е пот върдено Определение от 22.10.2014 г. по т.д.№ 86/ 2014 на ОС - Видин за спиране на производството по делото на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ за ответника [фирма] - [населено място] и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК за ответника [фирма] - [населено място], с оплакване, че е неправилно. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал.1 ГПК въз основа на Р.№503/17.08.2009 г. по гр.д.№2941/2008 г. на ВКС, V г.о., Опр.№1174/09.03.2012 г. по ч.гр.д. №114/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Опр. № 375/31.07.2013 г. по ч.гр.д. №4501/2013 г. на ВКС, І г.о. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса: подлежат ли на спиране по чл. 637 ал. 1 ТЗ делата, които нямат за предмет парични притезания, който сочи, че се решава противоречиво от съдилищата: в Опр.№5/05.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 4590/ 2014 г. на САС; Опр.№10/05.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 4646/2014 г. на САС и Опр.№ 2483/14.10.2014 г. по гр.д.№ 3730/2014 г. на САС противно на обжалваното определение и в унисон с практиката на ВКС е прието, че не подлежат на спиране по чл. 637 ТЗ дела относно претенции с предмет притезания за връщане на вещи с оглед прекратен договор за лизинг. Иска да се допусне касационно обжалване, въззивното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия срещу двамата ответници, евентуално - срещу ответника [фирма]. Ответниците по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] и [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, като сочат, че жалбата е заявена като частна жалба и не е придружена с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, оспорват жалбата и по същество, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението за спиране на производството, образувано по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] (лизингополучател) и [фирма] - [населено място] (солидарен длъжник) по Договор за финансов лизинг от 13.11.2008 г. и Споразумение от 28.05.2009 г., за установяване, че ответниците дължат на лизингодателя връщане на отдаденото на лизинг оборудване поради разваляне поради неизпълнение на договора, като на лизингодателя е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 5 ГПК за предаване на вещите. Изложени са съображения, че за [фирма] с Решение №157/10.10.2014 г. по т.д.№ 467/2013 г. е открито производство по несъстоятелност, затова е налице хипотезата за спиране по чл. 637 ал. 1 ТЗ, независимо, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е предаване на вещ. Съдът е посочил, че правилно производството е спряно и срещу ответника [фирма], тъй като ако не бъде прието вземането по реда на чл. 693 ТЗ и се възобнови спряното производство срещу [фирма], може да се окаже, че вече е приключило с решение производството по иска по чл. 422 ГПК срещу солидарния длъжник [фирма], което ще препятства еднаквото установяване на общите факти спрямо другарите. Аргументирал е, че срещу [фирма] е налице основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване произнасянето в производството по несъстоятелност по вземането на [фирма] - ако вземането бъде прието, производството по настоящото дело срещу [фирма] ще се прекрати и ще се възобнови производството само срещу [фирма], ако вземането не бъде прието, производството ще продължи срещу двамата ответници. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 637 ал. 1 ТЗ, разрешен в противоречие с установената съдебна практика - Р.№503/17.08.2009 г. по гр.д.№2941/ 2008 г. на ВКС,V г.о.;Опр.№1174/09.03.2012 г. по ч.гр.д.№114/2012г. на ВКС,ІІІг.о.;Опр.№375/31.07.2013 г.по ч.гр.д.№4501/2013г. на ВКС, І г.о.;Опр.№801/17.10.2011 г. по ч.т.д.№446/2010г. на ВКС ІІ т.о.;Опр. № 920/21.11.2011 г. по ч.т.д.№534/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Съгласно приетото от ВКС смисълът на спирането по чл. 637 ал. 1 ТЗ е вземането, предмет на делото, да бъде признато в производството по несъстоятелност по облекчена процедура. Предвид тази цел на спирането, подлежат на спиране съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела на длъжника, които имат за предмет вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685 ал. 1 ТЗ - вземания с паричен характер. Не подлежат на спиране дела, които нямат за предмет вземания, които да могат да се предявят по реда на чл. 685 ал.1 ТЗ - дела, образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права - иск по чл. 19 ЗЗД, иск по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, иск по чл. 517 ал. 3 ГПК; дела, образувани по установителни искове по чл. 124 ал. 4 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност; дела, образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за послужване вещ, правата по които не могат да бъдат защитени, ако се предяви вземането пред синдика в производството по несъстоятелност на ответника. Тъй като въззивният съд е решил въпроса за спирането по чл. 637 ал. 1 ТЗ за ответника [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] в противоречие с посочената съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поради това е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е основателна, тъй като предметът на делото не предполага спиране по чл. 637 ал. 1 ТЗ за ответника [фирма] - в несъстоятелност - [населено място]. Производството е образувано по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване, че ответниците дължат на лизингодателя връщане на отдадените на лизинг движими вещи поради разваляне поради неизпълнение на договора, като на лизингодателя е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 5 ГПК. Спорното право, предмет на иска по чл. 422 ал. 1 ГПК, не може да бъде предявено пред синдика на ответника [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], тъй като няма за предмет парично вземане, което е възможно да се предяви по реда на чл. 685 ТЗ. Не е налице основание за спиране по чл. 637 ал. 1 ГПК и срещу [фирма] - [населено място], поради което въззивното определение следва да се отмени, както и първоинстанционното определение за спиране. По отношение на [фирма] - [населено място] не е налице основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Въззивното определение следва да се отмени, както и първоинстанционното определение за спиране. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 2824/17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 4344/2014 г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява: ОТМЕНЯ Определение от 22.10.2014 г. по т.д.№ 86/ 2014 г. на ОС - Видин за спиране на производството по делото на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ за ответника [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и на основание чл. 227 ал. 1 т. 4 ГПК за ответника [фирма] - [населено място]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: