3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206 [населено място], 17.05.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2434 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал.3,т.2 във вр. с ал.1 ГПК. Подадена е частна жалба от А. М. И. от [населено място] против определение № 146 от 12.02.2013г. на Ловешки окръжен съд по ч.гр.д. № 72/2013г., с което е потвърдено определение от15.01.2013г. по гр.д. № 108/2012г. на Луковитски районен съд за отхвърляне искането на А. И. за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск. Според жалбоподателя определението е неправилно. Той счита, че са представени необходимите доказателства, че той е безработен, а съпругата му получава минимална заплата. Затова моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Като основание за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че въпросът дали следва да бъде освободен от държавна такса ищец, който е безработен, а съпругата му получава минимална заплата, е принципен и е от значение за бъдещата практика на съдилищата по сходни случаи. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Частният жалбоподател А. И. е предявил пред Луковитски районен съд искова молба против Х. В. Д. - негова бивша съпруга, за заплащане на сумата 81 321лв., представляваща стойност на извършени от него подобрения в съсобствени, придобити по време на брака, недвижими имоти - масивна жилищна сграда в [населено място] и вилна сграда в [населено място]. Заявил е, че между страните е висящо дело за делба на тези имоти, но ищецът е пропуснал в срока по чл. 346 ГПК да предяви претенциите си и затова е завел отделно производство. С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от държавна такса поради това, че е безработен и не разполага с достатъчно средства. Представил е доказателства, че е безработен, има съпруга и малолетно дете, като съпругата му получава заплата 289лв. към месец февруари 2012г.; не притежава други недвижими имоти, освен съсобствените с ответницата, в които са извършени подобренията и за които е висящо дело за делба. С определение от 06.07.2012г. на ищеца е предоставена правна помощ за процесуално представителство. С определение от 15.01.2013г. Луковитски районен съд е отказал освобождаването от държавна такса. Позовал се е на това, че декларацията за имущественото му състояние е невярна, доколкото не са посочени два имота - гори от по 10 дка, придобити по дарение, за които са представени доказателства от страна на ответницата. В частната си жалба срещу това определение А. И. е заявил, че не е реализирал никакви доходи от горите, защото се намират в зона по програма”Н. 2000”, където сечта е забранена и поради това не е „слагал в сметките си” имоти, от които не може да се печели. С обжалваното определение въззивният Ловешки окръжен съд е потвърдил отказа за освобождаване от държавна такса. Обсъдил е данните за имущественото и семейно положение на молителя, посочил е, че здравословното състояние и възрастта му предполагат възможност за упражняване на активна трудова функция, както и отчел, че той разполага с две недвижими имота - гори от по 10 дка, непосочени в декларацията, поради което е направил извод, че семейството разполага със средства за издръжка, които не са конкретизирани и действията на молителя при деклариране на имущественото му състояние са недобросъвестни. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, свързан с критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС. В Определение № 573 от 12.07.2011 г. на ВКС, ІІ търговско отделение по ч.т.дело № 230/2011г., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, е прието, че по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В същия смисъл е и определение № 40 от 1.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на II г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК от настоящия състав. В съответствие с горепосочената практика следва да се приеме, че обжалваният акт е неправилен. Фактите, произтичащи от декларацията - че молителят е безработен, не разполага с доходи, а съпругата му получава минимално трудово възнаграждение, както и размера на дължимата такса - 3253лв., навеждат на основание за освобождаване от държавна такса. Притежаването на горски имот, от който няма данни да са реализирани приходи и то в такъв сравнително висок размер, не е в състояние да обуслови отказ за освобождаване от такса. Освен това, при разрешаване на искането следва да се вземе предвид и фактът, че на молителя е предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Макар че, двете производства - по чл. 83, ал.2 ГПК и по чл.23, ал.4 З. са различни, посочените от законодателя обстоятелства, имащи значение за разрешаването на молбите, са напълно идентични. Поради това не би могло напълно да се отрече връзката между извършваната от съда преценка в двата случая. Поради изложеното обжалваният акт следва да се отмени и да се постанови друг за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса по исковата молба на А. М. И.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 12.02.2013г. на Ловешки окръжен съд по ч.гр.д. № 72/2013г. ОТМЕНЯ определение № 146 от 12.02.2013г. на Ловешки окръжен съд по ч.гр.д. № 72/2013г. и потвърденото с него определение от 15.01.2013г. по гр.д. № 108/2012г. на Луковитски районен съд за отхвърляне искането на А. М. И. за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск и вместо него постановява: ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК А. М. И. от [населено място] от заплащане на държавна такса по предявения срещу Х. В. Д. иск за присъждане на сумата 81 321 лв., представляваща стойност на подобрения, извършени в съсобствени недвижими имоти. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: