13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 гр. София, 01 август 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ружена Керанова
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора Ивайло Симов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
наказателно дело № 55 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по самостоятелни жалби на подсъдимия С. П. Ц. и на служебния му защитник - адвокат З. К. от САК. Правото си на касационна жалба е упражнил и другият подсъдим по делото Е. М. С., чрез служебния си защитник - адв. М. М. от АК – [населено място]. Касационните жалби оспорват решение № 193 от 30. 11. 2015 година на Варненския апелативан съд, постановено по внохд № 341 / 2015 година, с което е изменена присъда № 6 от 13. 03. 2015 година на Окръжен съд - гр. Силистра, постановена по нохд № 192 / 2014 година по описа на този съд.
Жалбите съдържат формално позоваване на всички касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Акцентът във всяка от тях е поставен върху възражения за неустановено от доказателствата по делото авторство на инкриминираното деяние, което сочи на основанието по т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, макар да е направено в рамките на оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. В подкрепа са изложени подробни съображения за съпричастност към осъществяване на деянието на свидетеля Б. Х.. Обстоятелството, че същият не е обвинен за това, рефлектира, според подсъдимите и защитата и върху справедливостта на наложените наказания.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд жалбоподателят-подсъдим С. П. Ц. участва лично и с назначения за служебен защитник по искане на ВКС адвокат Л. И. С.- Р. от САК. Защитникът поддържа касационната жалба и представя подробна писмена защита, в която акцентът отново е поставен върху твърдяното участие на свид. Х. в извършването на престъплението. Развито е и оплакването за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Ц. и касаещи неприлагането на процесуалния ред по Глава двадесет и седма от НПК.
Претендира се отмяна на решението на Варненския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – намаляване на наложеното на подсъдимия С. Ц. наказание, както и намаляване на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Идентично е и становището на подсъдимия Ц. в рамките на упражненото от него право на лична защита.
Жалбоподателят-подсъдим Е. М. С. също участва лично и с назначения за служебен защитник адвокат И. А. К. от САК, която поддържа касационната жалба при направените в нея възражения и данни в тяхна подкрепа. Същото е и становището на подсъдимия С., който поддържа жалбата, с акцент върху наличието на данни за участие в престъплението на трети човек и върху справедливостта на наказанието.
Гражданските ищци и частни обвинители Д. Д. И. и И. Д. И. не участват лично в производството пред ВКС, редовно призовани. Представляват се от повереника си адвокат В. Й., който изразява становище за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите и представените писмени бележки, устно развитите съображения в съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С постановената от първоинстанционния съд присъда, подсъдимите С. П. Ц. и Е. М. С. са признати за виновни в това, че на 11. 08. 2013 година, в [населено място], обл. Силистра, в съучастие като съизвършители, при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи – два броя мобилни телефонни апарати марка „Н.“, модел „”, газов сигнален револвер марка „ “, калибър 9 мм, на обща стойност 70,00 лева и сумата 25. 00 (двадесет и пет) лева, от владението на Д. И. А. от същото село, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на А., поради което и на основание чл.199, ал. 2, т. 2, предл. 1 вр. чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени както следва:
подсъдимият Ц. - на доживотен затвор без замяна, което наказание да изтърпи при първоначален „специален” режим в затвор и
подсъдимият С. – на двадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият С. е задържан в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Съдът е осъдил подсъдимите Ц. и С. да заплатят солидарно на гражданските ищци Д. Д. И. и И. Д. И. обезщетения за причинени им от престъплението неимуществени вреди в размер на 70000 лева за първия и на 45000 лева за втория, заедно със законните последици.
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени съответно в тежест на всеки от подсъдимите.
В производство, инициирано по жалба на подсъдимия С. Ц. и на присъединилия се към жалбата подсъдим Е. С., е извършена въззивна проверка на присъдата и е постановено атакуваното сега по касационен ред решение на Варненски апелативен съд, с което същата е изменена само в наказателно-осъдителната й част и по отношение на подсъдимия С. Ц., като наложеното му наказание е намалено на „доживотен затвор“.
В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Касационните жалби на подсъдимите Ц. и С. са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и в срока за обжалването му.
Идентичните възражения в тях и инкриминираната задружна престъпна дейност на двамата подсъдими позволяват общото им обсъждане.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Обобщено, касационните жалби съдържат недоволството на подсъдимите от обстоятелството, че към наказателна отговорност не е привлечен свид. Х., който е участвал в подготовката и извършването на престъплението. Ако това би било сторено, съдебното разглеждане на делото би могло да бъде проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при признаване от тяхна страна на фактите по обвинителния акт и при ползване на по-благоприятните условия на определяне на наказанията, поради което и последните се явяват явно несправедливи.
Жалбата на подсъдимия С. Ц., освен изложените съображения във връзка с лишаването му от възможност за провеждане на съкратено съдебно следствие, съдържа и твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради това, че не са му връчени преписи от протоколи на съдебни заседания. Освен искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от инстанциите по фактите, претендира алтернативно намаляване на наложеното наказание с изрично посочване на размер от двадесет години „лишаване от свобода“.
В касационната жалба на адв. З. К., служебен защитник на подсъдимия С. Ц., назначен от фазата на досъдебното производство и участвал в наказателното производство пред първоинстанционния и въззивния съд, освен посочените по-горе възражения, е оспорена и гражданско- осъдителната част на постановеното решение, като се иска и отхвърляне на гражданския иск, алтернативно – намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Касационната жалба на подсъдимия Е. М. С., подадена чрез служебния му защитник – адв. М. М., назначен от фазата на досъдебното производство и участвал в наказателното производство пред първоинстанционния и въззивния съд, съдържа възражения за неправилност, необоснованост на постановения съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Основните оплаквания са свързани с принципите за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Оспорва се авторството на деянието с оглед участие на трето лице - свидетелят Б. Х.. Излагат се съображения, че ако обективната истина е разкрита правилно, производството пред съдилищата е следвало да се проведе по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК с всички произтичащи от това последици при индивидуализацията на наказанието.
1. По възраженията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК:
Възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на наказателното производство са неоснователни. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване при пълна проверка, оценка и анализ на събраните по делото доказателствени източници, с оглед принципните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, което е видно от съдържанието на въззивния съдебен акт.
На първо място, заявеното от подсъдимите и техните защитници нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неразясняване на възможността за провеждане на първоинстанционното разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, не намира опора в закона и в данните по делото.
Несъмнено, диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК представлява отклонение от стандартното развитие на наказателния процес по общия ред относно начина на събиране на доказателства или използването на вече събраните доказателства на досъдебното производство и принципите за индивидуализация на наказанието, като инициативата за провеждане на предварително изслушване принадлежи както на подсъдимия, така и на съда.
Решението за провеждане на предварително изслушване се основава на събраните на досъдебното производство доказателства и на преценка на позицията на подсъдимия по обвинението (депозирал ли е обяснения и какво е тяхното съдържание, признал ли е фактите по обвинението или ги оспорва и пр.). Поначало е възможно и след насрочване на делото за разглеждане по общия ред, по искане на подсъдимия или по собствена инициатива, съдът да вземе решение за провеждане на съкратено съдебно следствие, но само при наличие на валидно самопризнание от подсъдимия на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти и признаването им да е подкрепено от надлежно събраните по делото доказателства. Самопризнанието следва да обхваща всички инкриминирани факти, а не само част от тях. При наличие на повече от един подсъдим по делото, тези условия следва да са изпълнени по отношение на всички подсъдими.
Посочените процесуални действия на подсъдимия/те и на съда са ограничени до започване на съдебното следствие пред първата инстанция. След започване на съдебното следствие по общия ред, е недопустимо преминаването към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК.
От особено значение е да се подчертае, че разглеждането на делото по този ред пред първата инстанция не е измежду процесуалните права на подсъдимия, а е правна възможност, за реализирането на която решението се взима от съда, а не от страните, макар и да може да се инициира от тях. Решението за предварително изслушване на страните с последващо съкратено съдебно следствие е израз изцяло на правомощието на съда да определи реда за разглеждане на делото (в този смисъл вж. ТР № 1 / 2009 година, на ОСНК на ВКС, т. т. 1, 3, 5, 6).
Видно от данните по делото, подсъдимият С. Ц. е депозирал пред ОС – гр. Силистра, молба от 11. 02. 2015 година, с която същият изразява желание да признае изцяло вината си (л. 263 от нох дело). Изявление в същия смисъл е направил и подсъдимият Е. С., в съдебно заседание от 18. 02. 2015 година (протокол на л. 265 от нох дело). И двете изявления са направени след започване на съдебното следствие, което е станало в с. з. на 10. 10. 2014 година (протокол на л. 129 от нох дело). Като е отказал провеждането на съкратено съдебно следствие, с протоколно определение от 13. 03. 2015 година (л. 320 от нох дело), поради несвоевременното му претендиране от страните, съдът не е нарушил закона и не е ограничил процесуални права на подсъдимите. Отказът кореспондира и с изначалната позиция на подсъдимите по оспорване на обвинението и фактите, на които то се основава, чиято последица е липсата на направени от подсъдимите С. Ц. и Е. С. цялостни признания на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Депозираните още в хода на досъдебното производство обяснения на подсъдимите, не съдържат индиции за признаването на фактите, което е дало основание на съда да приеме, че не са налице предпоставките за провеждане на предварително изслушване за съкратено съдебно следствие. След образуване на съдебното производство, двамата подсъдими са депозирали молби със становища по обвинението и с напълно идентично съдържание (л.123 – 129 от нох дело), в които декларативно заявяват, че признават частично вината си. Подсъдимият С. е заявил също така, че „…ако в обвинителния акт бяха отразени истинските фактически обстоятелства и правилно отразената съучастническа дейност на така наречения свидетел Б. Х., аз бих се възползвал от правото си на съкратено съдебно следствие, както и от привилегията за намалено наказание на съответната разпоредба. Именно неправилно отразените фактически обстоятелства, станаха пречка да призная фактите и обстоятелствата…“.
Така установените по делото обстоятелства обаче не повлияват поначало правилния извод на съда за липса на законовите предпоставки за провеждане на предварително изслушване и разглеждане на делото пред първата инстанция по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като съображенията за това бяха изложени и обсъдени по-горе. А избирането на изгодно процесуално поведение дори само по себе си сочи на злоупотреба с права.
Така че, в случая не е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на двамата подсъдими. В самите жалби на подсъдимия Ц. и на защитата на двамата подсъдими, провеждането на съкратено съдебно следствие е коментирано като възможност, а не като нарушено право. Подсъдимите нямат право на избор на процедура за разглеждане на делото, а само право да поискат да бъдат изслушани, доколкото са налице предпоставките за това, какъвто обаче не е настоящият случай.
На следващо място, следва да бъде обсъдено възражението относно отказа на обвинителната власт да повдигне обвинение срещу свид. Х., за когото данните по делото сочат, според подсъдимите и защитата, на някаква форма на съпричастност към извършеното престъпление.
Несъмнено, прокурорът е този, който повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер (чл. 127, т. 1 от Конституцията на РБ и чл. 46, ал. 1 от НПК). Затова и последващо изменение на обвинението във вреда на подсъдимия е допустимо отново само по инициатива на прокурора (чл. 287 от НПК). Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи (чл. 103, ал. 1 от НПК), а производството пред съда се образува по внесения обвинителен акт (чл. 247, ал. 1 от НПК) и се провежда в очертаните от него рамки.
Така че, що се отнася до поведението на свид. Х., то не е предмет на изясняване в настоящето производство. Въпросът за личната му отговорност най-напред следва да бъде разрешен от прокурора и едва след това от съда.
На следващо място, възражението на подсъдимия С. Ц., че многократно е депозирал молби пред първоинстанционния и въззивния съд, с които е искал преписи от протоколи на съдебни заседания, но не е получавал такива, не намира опора в данните по делото.
От материалите по делото (л. 414 от нох дело) се установява, че подсъдимият С. Ц. е депозирал една единствена молба с такова искане до Окръжен съд - гр. Силистра, с дата 25. 03. 2015 година, с която моли да му бъдат изпратени мотивите по нохд № 192/2014 година по описа на същия съд. Искането му е удовлетворено, за което свидетелства и лично подписаното от него съобщение за връчване на препис от мотивите от дата 17. 08. 2015 година (л. 418 от делото). Не се установява и твърдението на подсъдимия Ц. в касационната му жалба, че последно подадената от него молба, с изх. № 960 / 23. 11. 2015 година, е останала без отговор. Подател на посочената молба не е подсъдимият С. Ц., а другият подсъдим С.. Освен това, от съобщение от 03. 12. 2015 година е видно, че подсъдимият С. лично е получил поискания препис от протокола за проведено съдебно заседание от 19. 11. 2015 година, както и от решение № 193/30. 11. 2015 година на Великотърновски апелативен съд. Така че, исканията на подсъдимите за получаване на преписи от документи по делото са удовлетворени и правата им в процеса не са нарушени.
2. По възраженията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Внимателният прочит на подадените три броя касационни жалби дава основание за извод, че съдържащите се в тях възражения са идентични и касаят изводите на съда относно извършване на деянието и неговото авторство.
Принципно е положението, че нарушението на закона като касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт от третата инстанция е налице само когато обжалващата страна твърди, че материалният закон не е приложен правилно при неоспорена фактическа обстановка.
В случая, твърдението за нарушение на материалния закон в действителност се подкрепя с доводи, които сочат на оплакване за необоснованост, което не е касационно основание.
Оценката по същество на доказателствените източници по делото, като част от процесуалната дейност на съда, оправомощен да установява фактите от предмета на доказване, няма как да бъде ревизирана от третата инстанция при условие, че правилата за събирането и проверката им са били спазени, каквато констатация ВКС прави.
За да формира изводите си по фактите, съдът е оценил по действителното им съдържание гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите Х., С., А., А., И., И., А., М. П. и др., както и експертните заключения, изслушани и приети в присъствието и без възражения от страните (СМЕ относно механизма на причиняване на смъртта на пострадалия, СМЕ, вкл. ДНК на веществените доказателства, дактилоскопна, трасологична и почеркова експертизи и пр.), също и писмените доказателства (протоколи за оглед, претърсване и изземване, за разпознаване, фотоалбуми, справки от мобилни оператори), веществените такива, подробно описани и обсъдени (л. 381 – 391 от нох дело, мотиви на присъдата, л. 55 – 61 от внох дело, решение на въззивния съд). Настоящата проверка не установява съдържанието на доказателствените източници да е оценено превратно, не са налице противоречия, които да не са отстранени и обсъдени или доказателства, които да са игнорирани.
Така че, към надлежно установените по делото факти съдът е приложил съответната правна норма, което обуславя и законосъобразността на съдебния акт. Всъщност, в преобладаващата си част приетите за установени факти не са и спорни, освен свързаните с умъртвяването на пострадалия А.. В тази насока въззивният съд е изложил убедителни съображения на л. 58 – 61 от внох дело (решение), които няма причини да не бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. Установеното по делото дава основание за правния извод, че подсъдимите Ц. и С. са извършили престъплението по чл. 199 ал. 2, т. 2, предл. 1 вр. чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по отношение на пострадалия А.. А твърдението им за участие на трето лице, което не е привлечено към наказателна отговорност, е обстоятелство, което е ирелевантно в рамките на настоящето производство и относно тяхната отговорност, за което бяха изложени съображения по-горе в решението.
В отговор на претендираното от подсъдимите „връщане на делото за разследване“ следва да се отрази несъмненото принципно положение, че ВКС упражнява контролните си правомощия за правилното приложение на закона и поначало не може да връща делото в досъдебната фаза на наказателното производство.
3. По възраженията за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
ВКС намира за неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите Ц. и С.. За да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, следва да е наложено такова по вид наказание или то да е в такъв размер, че очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 от НК. По отношение на двамата подсъдими може да се отрази общата констатация, че при индивидуализацията на наказанията съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК и вярно ги е оценил.
Въззивната инстанция, като е изменила първоинстанционната присъда, справедливо е определила по отношение на подсъдимия Ц. наказание „доживотен затвор”. В рамките на общата висока степен на обществена опасност на деянията от този вид, процесното деяние разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Престъплението е извършено при наличието на две от квалифициращите за грабежа обстоятелства по чл. 199, ал. 2, т. 2 предл. 1 вр. ал. 1, т. 4 от НК - придружен с убийство и извършен в условията на опасен рецидив. Подсъдимият Ц. е нападнал човек на 68-годишна възраст, с трайно намалена слухова способност, живеещ в едно домакинство с неподвижната си майка. Проявил е изключителна жестокост при извършване на деянието, нанасяйки множество удари в жизнено важни органи на човешкия организъм и завръзвайки горните крайници с кожен колан, а долните с медна тел, при което пострадалият А. е търпял болки и страдания. От значение в тази насока е и заключението на СМЕ на труп № 52 / 2013 година, от която се установява, че смъртта е настъпила бавно, от порядъка на десет минути, през което време пострадалият е изпитвал силно изразено и мъчително чувство на недостиг на въздух и допълнително е разбирал безпомощното си състояние. Съдът правилно е оценил и данните от съдебно-психологичното и психиатрично изследване на подсъдимия относно неговите личностни характеристики, както и възможностите за неговото поправяне и превъзпитание (л. 62 от решението). В резултат е приел, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с налагане на наказание „лишаване от свобода”, предвид двукратното му осъждане също за престъпления по чл. 199 от НК и с последно изтърпявано наказание от десет години лишаване от свобода – извод, който настоящата инстанция споделя. Отчетена и лидерската му позиция в рамките на извършеното престъпление.
Висока е степента на обществената опасност и на личността на подсъдимия Е. С.. От заключението на СППЕ по делото се определя личностния профил на подсъдимия – асоциален тип с изразено пренебрежение към общоприетите законови норми. Наложеното му наказание не носи характеристиките на явна несправедливост. Търпяните от него до момента наказания, далеч не снизходителни, очевидно не са оказали положително от гледна точка на закона въздействие, при което остава единствено препятстването за един по-дълъг срок на опасността този подсъдим да извършва противообществени деяния. Определеното наказание при най-леката алтернатива, предвидена в закона, но в максимален размер, ще изпълни целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК.
По отношение и на двамата подсъдими правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства множеството минали осъждания (подсъдимият Ц. с десет предходни присъди и подсъдимият С. – с осем), кратката времева дистанция от изтичане на изпитателния срок на УПО и извършване на процесното деяние. Очевидно е, че налаганите наказания не са оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие.
4. По възраженията срещу присъдените обезщетения за неимуществени вреди:
Правилно и законосъобразно е въззивното решение относно присъдените обезщетения, поради което липсва основание за ревизирането му в тази част. Безспорно, Д. И. и И. И. притежават качествата на пострадали лица по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, като попадат в кръга на най-близките на починалия А. (съгл. ППВС № 4 от 25. 05. 1961 година, раздел ІІІ). Причинените им неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с инкриминираното деяние, извършено от подсъдимите, поради което подлежат на репариране. Присъдените размери, съответно от 70 000 лв., в полза на сина на починалия и 45 000 лв. в полза на дъщеря му, са справедливи по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като при определянето им първоинстанционният съд правилно е определил размера съответстващ на различията в личните отношения на всеки от тях с баща им. Касационната инстанция напълно се солидаризира с мотивите на съда в тази част на решението, поради което няма да ги повтаря.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд не констатира наличие на заявените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 30. 11. 2015 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 341/2015 година, с което е изменена присъда № 6 от 13. 03. 2015 година на Силистренския окръжен съд, по нохд № 192/2014 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |