Р Е Ш Е Н И Е № 313 гр.София , 01 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 999/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Срещу решение № 162 от 18.05.2015г. по внохд № 166/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, са депозирани касационни жалби от адв. Г. Х. – служебен защитник на подс. К. С. Й., лично от подс. К. Й., както и от подс. М. Й., чрез служебния му защитник – адв. К. К.. С присъда № 2 от 14.01.2015г., постановена по нохд № 347/2014г. на Врачански окръжен съд, подсъдимият М. С. Й. е признат за виновен в това, че на 26.05.2010г. в [населено място], обл. Враца, при условията на опасен рецидив, и в съучастие като съизвършител с К. С. Й. и Е. А. М. е отнел от владението на М. А. Ю. и К. С. А., 114 литра препарат за растителна защита "Д. Голд" на стойност 5 061.60лв. и 50 литра слънчогледово олио на стойност 135.00лв., собственост на ЗППОК "Единство" [населено място], обл. Враца, всичко на обща стойност 5196.60лв., без съгласие на представител на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е извършено приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на времето, през което подсъдимият М. Й. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Подсъдимият Е. А. М. е признат за виновен в това, че на 26.05.2010г. в [населено място], обл.Враца, в съучастие, като съизвършител с М. С. Й. и К. С. Й. е отнел от владението на М. А. Ю. и К. С. А., 114 литра препарат за растителна защита "Дуал Голд" на стойност 5 061.60лв. и 50 литра слънчогледово олио на стойност 135.00лв., собственост на ЗППОК "Единство" [населено място], обл. Враца, всичко на обща стойност 5196.60лв., без съгласие на представител на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Подсъдимия К. С. Й. е признат за виновен в това, че на 26.05.2010г. в [населено място], обл. Враца, при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с М. С. Й. и Е. А. М. е отнел от владението на М. А. Ю. и К. С. А., 114 литра препарат за растителна защита „Д. Голд" на стойност 5061.60лв. и 50 литра слънчогледово олио на стойност 135.00лв., собственост на ЗППОК "Единство" [населено място], обл. Враца, всичко на обща стойност 5196.60лв., без съгласие на представител на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор, съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимите и с Решение № 162 от 18.05.2015г. по внохд № 166/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от служебния защитник на подсъдимия К. Й. – адв. Х., са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон е заявено поради осъждане на този подсъдим въз основа на предположения и при липса на безспорна доказаност на обвинението. Навеждат се възражения срещу поставянето в основата на осъждането на показанията на свид. Р. М., като се оспорва достоверността им. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения се свързват с неизпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и с пороци при формиране на вътрешното убеждение. Конкретно се твърдят допуснати процесуални нарушения при извършване на огледа на местопроизшествие и се претендира липса на възможност да бъдат ценени неговите резултати. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което подс. К. Й. да бъде оправдан по обвинението. В касационната жалба, подадена лично от подс. К. Й., се излагат декларативни твърдения за допуснати процесуални нарушения. Посочва се, че осъждането почива единствено на показанията на свид. М., без да бъде отчетена тяхната противоречивост и обстоятелството, че свидетелят е бил принуден да даде такива показания. Подсъдимият заявява, че е невинен. В касационната жалба, подадена от подс. М. Й., чрез служебния му защитник, се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оспорват се качеството на органа, извършил огледа, както констатациите в протокола за оглед и се твърди неправилната им интерпретация от съда. Твърди се неспазване на специалния ред за издаване на разрешение за предоставяне на справки от мобилните оператори. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на процесуалните нарушения. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. Й. – адв. К., поддържа касационната жалба. Прави оплакване за това, че съдът изобщо не е кредитирал показанията на свидетелите И. Г. и Е. Я.. Поддържа искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като прави и ново искане - за оправдаване на този подсъдим. Защитникът на подс. К. Й. – адв. Х., също поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Излага съображения за това, че не са налице пороци при оценка и проверка на доказателствата. Счита, че материалният закон е приложен правилно. Моли атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Подс. М. Й. в лична защита излага твърдения, че не са осъдени истинските извършители, както и че брат му К. Й. не е участвал в осъществяване на деянието. В последната си дума заявява, че се разкайва за случилото се. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, като заявява и претенция за намаляване на наказанието. Подс. К. Й. заявява, че не е участвал в престъплението и е невинен. Подс. Е. А. М. не е подал жалба, не участва лично в касационното производство и не се представлява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбите касационни основания, сочи на извод за тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Доводите, заявени в касационните жалби в подкрепа на твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото те са водещи при преценката на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Не могат да бъдат възприети като основателни напълно декларативните оплаквания за неизпълнение от решаващите съдилища на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК. На тези доводи касационната инстанция няма как да отговори, защото липсват конкретни оплаквания за това, кои обстоятелства са останали неизяснени. Освен това, тази инстанция не може да се намесва и да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища, а само може да прецени правилността на процеса на формирането му. Първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е извършил изискуемия се доказателствен анализ за обосноваване на фактическите изводи. От своя страна, въззивният съд, чието решение се атакува пред настоящата инстанция, е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като, възприемайки като обосновани фактическите изводи на първата инстанция, е направил собствен задълбочен анализ на доказателствата по делото, отговаряйки и на възраженията на страните. Процесът на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд е обективиран задълбочено в мотивите на решението, по начин, даващ възможност за проверка от касационния състав на правилността на този процес. Доводите, развити в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се свързват само с възражения срещу доказателствената дейност на инстанционните съдилища. Следва да бъде отбелязано, че идентични оплаквания, свързани с процесуалната годност на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и възраженията срещу кредитиране на показанията на свид. М., са правени и пред двете съдебни инстанции и на доводите на страните е отговорено вярно както в мотивите на първоинстанционната присъда, така и във въззивното решение. Възприетите от решаващите съдилища изводи по отношение на времето и мястото на деянието, конкретния начин на неговото извършване, пострадалите лица и причинените им увреждания, предмета на деянието като вид и стойност, не са били спорни в производството. В касационните жалби на практика се оспорва доказателствената основа на изводите за авторството на деянието в лицето на подсъдимите К. Й. и М. Й., като възраженията тангират с оплакване за необоснованост, която не съставлява самостоятелно касационно основание. Тези възражения ще бъдат разгледани поради това само във връзка с правилното формиране на изводите по фактите – спазване на правилата за оценка на доказателствата и възприемане само на валидно събрани доказателства. Действително, в основата на фактическите изводи за авторството на деянието решаващите съдилища са поставили показанията на свид. Р. М., но това не е сторено произволно, а е в резултат на внимателна преценка на вътрешната логичност и последователност на свидетелстването, както и от преценката на тези свидетелски показания във връзка с други обективни доказателствени източници. Информацията, предоставена от този свидетел, касае конкретни фактически обстоятелства – че на инкриминираната дата е закарал подсъдимите с лек автомобил до селото, където се намира кооперацията, чието имущество е отнето, че ги е изчакал по тяхна заръка, след което чрез обаждане по телефона от един от подсъдимите, е отишъл на указаното място, където подсъдимите натоварили в колата туби, като част от тях изпаднали по пътя, след което се върнали в [населено място]. Тези свидетелски показания внимателно са били съпоставени с други гласни и писмени доказателствени средства и е направена положителна констатация за кореспонденция помежду им, което е и позволило изграждане на система от доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правилни са конкретните изводи на инстанциите за това, че следва да се кредитират показанията на свидетеля М., в които пресъздава уговорките за вечерта и в които назовава по имена и с прякори лицата, с които се е срещнал и които е возил до селото. Показанията му за пътя, по който са го насочили да шофира и посоката, са проверени чрез показанията на свид. Цв. М. по отношение на характерните особености на трасето. Верни са изводите за косвена подкрепеност на показанията на свид. М. от обективните находки в протокола за оглед на местопроизшествие – намирането на угарка с биологични следи от подс. М. Й. и установени до пътя туби с жълтеникава течност – отнети от района на кооперацията. Правилна е констатацията за косвена подкрепа на твърденията на свидетеля за осъществените обаждания, като тези изявления са свързани с вещественото доказателство - предадения от него мобилен телефон, с данните в справките от мобилни оператори за абонатите на определени СИМ карти, за проведени разговори от тези карти с телефона на свидетеля, включително и за местонахождението на мобилните телефони, от които е осъществявана връзката. Възприемането като достоверна на информацията, изведена чрез други гласни доказателствени средства – показанията на пострадалите свидетели Ю. и А., показанията на полицейски служители и на представители на ощетената кооперация, както и извършеното тяхно съпоставяне с писмените доказателствени средства (протокол за оглед на л. 3 и сл. от ДП), с писмените доказателства и със заключенията на експертизите – ДНК и съдебномедицински, е дала основание на решаващите инстанции да направят изводи за изграждане на цялостната картина на престъпното деяние. Критиките в касационната жалба от защитника Х. срещу възприемането като достоверни на показанията на свид. М., преповтарят възражения, направени и пред въззивната инстанция, като последната им е дала правилен отговор на л. 11-12 от решението. Първоинстанционният съд е извършил внимателна преценка на показанията на свид. М., като на доводите срещу възприемането с доверие на тези показания подробно и правилно е отговорено във въззивното решение. Правилна е преценката за последователност на заявеното от М., като то е еднопосочно по основните факти във всички етапи на производството. Констатирането на противоречия и непълноти в показанията му пред съдия на досъдебното производство, при предходно първоинстанционно и въззивно разглеждане на делото, е сторено при спазване на процесуалните изисквания, като са изложени доводи досежно възприемането приоритетно на показанията, дадени на досъдебното производство пред съдия, още повече, че противоречията касаят несъществени елементи от фактическата обстановка. Твърдението за липса на достоверност на свидетелстването на М., обосновано с неговата враждебност спрямо подсъдимия К. Й. поради стара родова вражда, според настоящата инстанция също е лишено от основание. Самият свидетел М. дава показания за това, че братовчеди на двамата подсъдими М. Й. К. Й. през 1976г. са убили сестра му, но в показанията си той използва този факт, за да удостовери обстоятелството, че познава двамата подсъдими. Вътрешната последователност в свидетелстването му не сочи на каквато и да е връзка между посочения факт и обстоятелствата, за които дава показания, касаещи конкретното деяние и участието на подсъдимите в него, още повече, че твърденията му се потвърждават, както вече беше обсъдено, от други доказателствени източници. Липсват обективни данни, изводими от доказателствения материал, за обусловеност на свидетелстването от този конфликт, който се е случил доста назад във времето, а освен това, не е бил лично между двама от подсъдимите и М., а е касаел други роднини на подсъдимите. Решаващите съдилища също така аргументирано са отговорили на възраженията срещу кредитирането на показанията на свид. М., свързани с това, че той е бил „притиснат“ да даде тези показания. Вярно е, че свидетелят твърди, че е бил бит при задържането му в полицията, но самият той изобщо не свързва даването на точно такива по съдържание показания с упражненото спрямо него непозволено въздействие. Принципно, ако показанията на свидетел са изтръгнати по такъв недопустим начин, насилствено и в нарушение на забраната за изтезание, такива показания не биха били годно доказателствено средство. Настоящият случай обаче не е такъв. Не се твърди от свид. М. и не се установява обективно показанията му на досъдебното производство да са получени в резултат от недопустимо въздействие спрямо него от съответни длъжностни лица. Приобщените чрез прочитане и ползвани показания от досъдебното производство са дадени пред съдия, като този разпит е гаранция срещу непозволено въздействие при свидетелстването и обезпечава законосъобразно събиране на свидетелските показания. Внимателният прочит на показанията на този свидетел в различните фази на производството сочи, че те са в основния си обем последователни, така че не може да бъде обоснована теза, че подобно въздействие върху свидетеля на досъдебното производство е обосновало даването на показания с определено съдържание в течение на целия наказателен процес. Доводите в жалбата от защитника адв. Х. за това, че свид. М. е следвало да бъде привлечен към наказателна отговорност като съучастник в деянието, са били обсъдени правилно и от двете съдебни инстанции, поради което не е необходимо допълнителното им обсъждане. Още повече - конкретното поведение на свидетеля в инкриминираното събитие е подтикнало решаващите съдилища да подложат показанията му на много внимателна и критична преценка именно на плоскостта дали те не са заинтересовани и необективни. По-нататък, в касационните жалби от защитниците на подсъдимите К. Й. и М. Й. се оспорва процесуалната годност на протокола за оглед и валидното приобщаване като веществено доказателство на угарката от цигара, по отношение на която ДНК експертизата е дала заключение, че носи биологичен материал, произхождащ от подс. М. Й.. Тези възражения също правилно са били обсъдени от инстанционните съдилища, като в тази връзка не са останали без внимание показанията на разпитаните като свидетели поемни лица И. Г. и Е. Я.. Съображенията в касационната жалба от адв. К. във връзка с органа, извършил обсъжданото действие, като се твърди, че друго лице, а не посочената разследващ полицай М., го е извършило, нямат никаква опора в доказателствата по делото. Правилно и добре аргументирано двете съдебни инстанции са приели, че приложеният по делото протокол за оглед следва да бъде ценен, доколкото същият отговаря на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК, и доколкото удостоверява спазване на процесуалните правила за извършване на това процесуално-следствено действие, съставлява валидно доказателствено средство за извършването му и за събраните чрез него доказателства. Оспорването от защитата на резултатите от извършения оглед цели да дискредитира валидното приобщаване като веществено доказателство на угарка от цигара, намерена в близост до отвора в тухления зид, по отношение на която експертизата е дала заключение, че съдържа следи от биологичен материал на подс. М. Й.. Доводите на защитниците не могат да бъдат възприети като основателни. Формалната удостоверителна сила на протокола за оглед не е опровергана, защото фактическите данни за конкретното място на намиране на угарка от цигара, за нейното изземване и запечатване, отразени в протокола, се потвърждават чрез показанията на свидетелите С., Д. и Я.. Идентичността на намерената при огледа и иззета угарка от цигара с тази, която е била обект на изследване, е вън от съмнение, като в тази насока решаващите съдилища са обосновали изводите си както върху съдържанието на протокола (л. 3 и сл. от ДП), върху заявените от посочените свидетели обстоятелства, а така също и върху констатацията, че вещественото доказателство е било опаковано и запечатано, като върху плика са положени подписите на поемните лица, което обстоятелство удостоверява идентичността на намерения и иззет обект, с този, който е бил изследван от вещото лице, а и в заключението си експертът е описал, че угарката е била опакована в бял хартиен плик с подписи на поемни лица. Доводите в жалбата от адв. Х., с които се поставя под съмнение валидното приобщаване на вещественото доказателство, са за нарушаване на изискванията при статичен и динамичен оглед. Те нямат основание, защото изискването по чл. 156, ал. 3 от НПК е при огледа всичко да се изследва така, както е заварено, и едва след това да се правят необходимите размествания, което несъмнено е изпълнено при осъществяване на процесния оглед и е удостоверено в протокола. А това, дали е била фотографирана угарката след изземването й, не сочи на порок при извършване на огледа, като същественото е, че мястото на намирането й и обстоятелството, че е иззета, е отразено в протокола, че същата е била съответно опакована и запечатана. Лишено от основание и оплакването, направено в съдебно заседание от адв. К., за това, че показанията на свидетелите Г. и Я. не са били кредитирани от апелативния съд. Това е така, понеже свидетелските показания на посочените лица, които са участвали като поемни лица при извършване на огледа, са били подложени от въззивния съд на внимателен анализ – стр. 13-14 от решението. Че тези лица са участвали при извършване на огледа, е изведено от показанията им, дадени в настоящето производство и пред друг състав на съда, и независимо от констатирана непоследователност и известни противоречия помежду им, преценката им във връзка с други свидетелски показания сочи, че чрез тях не се опровергава удостовереното в протокола за оглед. Твърденията на свид. И. Г., че не е видял „фаса“, на които стъпва защитата, за да обоснове, че намерените вещи и в частност угарката, не са предявени на поемните лица, е изолирано от доказателствения материал, защото свид. Я. свидетелства, че са му показали фаса, показанията на присъствалите полицейски служители съдържат информация за намиране и изземване на угарката, а и на плика, в който е запечатано вещественото доказателство, фигурират подписите на двете поемни лица. Оспорването на възможността да бъдат ползвани в процеса на доказване справките от мобилните оператори, направено в жалбата от адв. К., е основано на твърдения за нарушаване на компетентността на искащия орган и на специалния ред по чл. 250а-чл. 250в от Закона за електронните съобщения. На тези възражения обосновано са отговорили и двете съдебни инстанции. Действащият към момента на приобщаване на обсъжданите справки регламент е предвиждал в чл. 250в, ал. 4 от ЗЕС, че за нуждите на наказателното производство данните, посочени в чл. 250а, ал. 1 от същия закон, се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на НПК, приложимият ред по НПК е този по чл. 159, ал. 1 и той е бил спазен. Възраженията в жалбата от защитника К. за неправилни изводи по фактите във въззивното решение, в частност защото съдът е приел, че в оградата са били на правени два отвора, са такива за необоснованост и не следва да се обсъждат, но и те не са и верни, защото констатациите в протокола за оглед касаят два отвора в различни места тухлената стена. Несъстоятелно е и твърдението в същата жалба за недоказаност на обвинението поради това, че не било изяснено категорично какво са носили и използвали при осъществяване на деянието подсъдимите – бухалки или тояги. Възприемането в алтернативност на два предмета като средство за нанасяне на удари на пострадалите пазачи не индикира недоказаност или обосноваване на предположения, след като по несъмнен начин чрез показанията на свидетелите Ю. и А. и чрез заключенията на съдебномедицинските експертизи за уврежданията на двамата пострадали се установява родовата принадлежност на средствата за нанасяне на ударите и обстоятелството, че именно такива по род предмети са послужили за нанасяне на удари по пазачите и в нанасянето на такива удари се е изразила употребата на сила, насочена към отнемане. Заявеното от подс. М. Й. пред касационната инстанция, че друго лице, а не неговият брат К. Й. е участвало в осъществяване на деянието, е позиция на подсъдимия, а не доказателство, събрано чрез негови обяснения, което да бъде обсъждано. То не е и основание за допълнителна проверка на доказателствата и за събиране на нови, защото инстанциите по същество внимателно са проверили обясненията на подсъдимите лица и са изложили аргументи досежно тяхната опроверганост. Макар в касационните жалби да не се съдържа конкретен довод, в рамките на оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд не е следвало да разпитва в качеството на свидетел М. М., понеже по делото не е налице постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо него. Тази констатация не може да обоснове извод за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото спрямо това лице (постановено спрямо него оправдаване при първото разглеждане на делото и липса на въззивен протест) не може да бъде водено наказателно производство за същото обвинение, като липсата на такова произнасяне, предвид конкретното формулиране на обвинението, не са отразява на процесуалните права на подсъдимите. Макар показанията на М. като свидетел да са обсъждани в съдебните актове, доколкото те не съдържат доказателствена информация, свързана с деянието и не са обслужили осъждането на подсъдимите, това също не следва да бъде отчетено като съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид на изложените съображения касационният съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното въззивно решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претенцията на двамата касационни жалбоподатели за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане е лишена от основание. В рамките установената при спазване на процесуалните правила фактическа обстановка правилно е приложен материалният закон, като подсъдимите М. Й. и К. Й. са признати за виновни в извършване на реална съвкупност на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимият Е. М. – по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Приложението на материалния закон се оспорва само в касационната жалба от защитника на подс. К. Й., с доводи за недоказаност на авторството на деянието. Този подсъдим, както и подс. М. Й., претендират оправдаване. Тези искания са без основание, защото участието на посочените двама подсъдими в осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението – както в задружното осъществяване на принуда спрямо пострадалите лица във формата на сила – чрез нанасяне на удари с бухалка по главите и крайниците на свидетелите Ю. и А., така и в отнемането на индивидуализираните вещи – чрез натоварването на тубите с препарат и с олио в автомобила, е установено по несъмнен начин чрез показанията на свид. М., който категорично посочва поименно тези подсъдими, като достоверността на тези показания е проверена чрез съпоставянето им с изводимите от други доказателствени източници доказателствени факти. Наред с това пряко доказателство, са налице други преки доказателства досежно времето, мястото, начина на извършване на деянието и броя на лицата, участвали в него, които са в кореспонденция със свидетелстването на М.. Налице са и косвени доказателства, обосноваващи възприетите факти, изводими от констатациите в протокола за оглед и от справките за трафичните данни от мобилните оператори. Установените факти за поведението на подсъдимите, включително и на К. Й. и М. Й. правилно са били подведени под престъпния състав на престъплението грабеж, при това по-тежко квалифициран с оглед извършването му при опасен рецидив за тези подсъдими. С оглед на изложеното, не се констатира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При установените факти претенцията за оправдаване на подсъдимите К. Й. и М. Й. е лишена от основание. Заявената пред настоящата инстанция претенция от подс. М. Й. за намаляване на наложеното му наказание, освен че е направена след изтичане на срока за обжалване на въззивния съдебен акт, не е подкрепена с каквито и да е конкретни съображения, така че за касационната инстанция не е налице възможност да й даде отговор. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 16.05.2015г., постановено по внохд № 166/2015г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.