Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

София, 30.09.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3824 /2018 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 243 от 10.05.2019 г. по касационна жалба, подадена от И. Т. П., П. А. П., К. Т. П., Щ. Т. П. и Х. Т. Н. е допуснато касационно обжалване на решение № 1117 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 975 от 2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 771 от 26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1836/2017 г. и касаторите са осъдени да платят на ответника Община Аврен деловодни разноски
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 ЗСПЗЗ, защото не е преценено, че имота не подлежи на реституция, поради което е неприложим този текст, за неправилно приложение на правилата за придобиване по давност. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е указал доказателствената тежест на страните за установяване на едни факти, а по същество приема, че е следвало да докажат други и конкретно, че е приел, че ищците следва да докажат, че имота не е бил изключен от гражданския оборот. Наведено е и оплакване за необоснованост на изводите, че ищците не са установили, че наследодателят им и те са го владяла и за статута на имота.
Ответникът по касация Община Аврен, обл. Варна не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по два въпроса:
Първия въпрос е: законосъобразно ли е решение на въззивната инстанция, с което се потвърждава решението на първата инстанция ако в доклада по делото е посочено какви факти и обстоятелства следва да се докажат от всяка от страните по делото, а в постановеното решение се сочат други такива, които липсват в доклада. Въпросът е свързан с пълнотата и точността на доклада по делото. Тя се контролира от въззивната инстанция само когато е направено такова оплакване във въззивната жалба, съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и т.3. В случая въззивниците, сега касатори са направили такова оплакване във възивната жалба, поради което въпросът е относим към предмета на настоящото дело.
Нормата на чл. 146 ГПК задължава първоинстанционният съд да изготви доклад по делото, в който следва да се посочат обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните по спора, тяхната правна квалификация, да се отделят безспорните факти и .да се разпредели доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, Целта на доклада е да се определи предмета на делото и предмета на доказване и да се улесни защитата на страните, като всяка от тях разбере какви факти и обстоятелства следва да докаже, за да не бъде изненадана едва с решението. Така се постига и изискването, залегнало в чл. 121, ал.2 от Конституцията, производството по делата осигурява установяването на истината. Възможността страните да изразят становища и да направят възражения по доклада и да поискат допълване на становищата си и ангажиране на нови доказателства съответства и улеснява тази цел. Така очертания предмет на спора и предмет на доказване не може да се подменя от решаващия съд, като за първи път в решението се определя друга правна квалификация или други факти, подлежащи на доказване, защото това нарушава правото на защита на страната, подвежда я. Въззивната инстанция също не може да подменя и да разширява предмета на делото и да подменя предмета на доказване, освен в хипотезата на посочените изключения на чл. 266 ал.1 и 2 ГПК или когато се прилага императивни правни норми или се следи служебно за интересите на страна по делото по изрична разпоредба на закона. Затова в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 се прие, че ако първата инстанция не е дала в доклада правилни указания за разпределение на доказателствената тежест и реши, че на доказване подлежат други факти и обстоятелства и е направено оплакване за такова процесуално нарушение във въззивната жалба, действащата при ограничен въззив втора инстанция следва да поправи пропуските на първата инстанция.
Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е следния: това, че част от имота е изключен от регулацията означава ли, че е изключен от гражданския оборот и не може да се придобива по давност.
С Р № 798 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. І гр.о., Р № 427 / от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/2008 г. ІІ гр.о. и № 88/17.07.2015г. по гр. д. № 6225 / 2014 г. на ВКС І гр.о. се приема следното: При действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. и от 1960 г. земеделските кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху земята, внесена в ТКЗС, когато тя е включена в регулационния план или в застроената част на населеното място /строителните граници на населеното място, съгласно чл. 2 ЗТСУ /отм/, респективно пар. 105 ППЗТСУ/. Такъв имот е допустим предмет на разпоредителна сделка и може да се придобива по давност, ако по отношение на него не действат други законови забрани (напр. чл. 29 ЗСГ). Приложими са и разясненията, дадени в ТР № 104/ 26.06.1964 г. по гр. д. № 87/ 1964 г. ОСГК на ВС, според които когато има действащ регулационен план на населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на населените места и Правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки.
По касационната жалба:
По предявеният установителен иск за собственост, основан на наследство и давностно владение от 1968 г. от наследниците на Т. П. А. починал на 11.02.1986 г. е установено следното. Регулационния план на [населено място], в което се намира процесния имот е одобрен 1991 г. Имот пл. № .... от кв. .... е заснет с площ 2037 кв.м. /според заключението на СТЕ/, но само част от него с площ 1200 кв.м. / а според СТЕ – 1250 кв.м./ попадат в регулацията, а останалата площ от имота около 600 кв.м. попада извън регулацията. С н.а. № ...., поправен с н.а. №.... досежно номера на имота, наследниците на Т. П. А. са признати за собственици по наследство и давност на целия имот от 2000 кв.м., като е уточнено, че за 1200 кв.м. от него е отреден УПИ .... от кв. ...., а останалата част е извън регулация. В имота е имало паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и насаждения. С н.а. №...., ищците са продали частта от имота, която попада в регулация и съставлява УПИ .... от кв. .... с площ 1200 кв.м., ведно с жилищната сграда и стопанската постройка. Предмет на иска е частта от имота, останала извън регулацията. Според свидетелските показания, тя се ползва от ищците. В нея има поставен фургон и стопанска сграда. Те отглеждат овощни дръвчета, имат зеленчукова градина. Имота е ограден. Процесната част, останала извън регулацията е заснета в КВС като имот № .... в масив .... с площ около 600 кв.м. и за нея е съставен АЧОС № .... на основание протокол № 3/ 06.02.2009 г., заповед № РД-09-38/09.02.2009 г. на директора на ОД „Земеделие” [населено място], с които са определени имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ и на основание чл.2, ал.1 т.2 ЗОбС и чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ.
В доклада по делото са дадени указания на ищците да установят упражняваното владение от наследодателя им от 1968 г., а след смъртта му през 1986 г. – от тях.
В решението си, РС е приел, че въпросът дали има пречки за придобиване правото на собственост по давност следва да се обсъжда само ако се установи, че имота не е бил държавна собственост, респективно, че е придобит от общината. Отбелязано е, че общината може да придобие имот на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ само ако имота е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. По същество е прието, че имота има характера на земеделска земя, подлежал е на реституция по ЗСПЗЗ и тъй като не е бил заявен, на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ е станал общинска собственост, поради което не е могло да бъде придобит по давност от ищците предвид мораториума в пар.1 от ЗДЗС. Изложени са и съображения за приложението на чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция, според която държавата придобива имотите, които нямат друг собственик, а тъй като ищците не доказват наследодателят им да е бил собственик при действието на чл. 6 ЗС, имота се приема, че е станал държавна собственост, която на основание чл. 86 ЗС в редакция до 1990 г. не може да се придобива по давност.
Въззивният съд е възпроизвел мотивите на РС, като е допълнено, че ищците не доказват в разписните листове по някой от предходните планове имота да е бил записан на наследодателят им, т.е. да не е бил безстопанствен.
Решението е постановено в противоречие с отговора и на двата въпроса, по които е допуснато касационно обжалване
Въззивната инстанция не е коригирала доклада изготвен от РС. В него дадените указания относно подлежащите на доказване факти са различни от тези, които е приел за относими в решението по същество. Дадени са указания за установяване на владение от ищците, а по същество е прието, че имота не може да се придобие по давност чрез владение, защото бил общинска собственост. Не са дадени указания за установяване от ищците, че процесният имот не е бил земеделски, респективно, че не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ в какъвто случай би могъл да бъде придобит от общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Съдът не е дал указания за установяване дали имота е бил в строителните граници на населеното место, а по същество приема, че е бил извън тях и поради това е бил изключен от гражданския оборот, респективно от възможността да се придобие по давност. Не са дадени указания на ищците за установяване, че имота не е бил безстопанствен, а въззивният съд е приел, че по отношение на него е приложим чл. 6 ЗС. Съдът не е обсъдил и издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка, в който като владяна от праводателите на ищците е описана цялата площ на имота – 2000 кв.м., а не само частта в регулацията, която е продадена от тях. Констатациите на нотариуса в този смисъл не са опровергани, напротив, подкрепят се от събраните свидетелски показания, поради което този акт легитимира ищците като собственици. Нормата на чл. 29 ЗСГ е отменена през 1990 г. Макар към момента на издаване на нот. акт да не е бил изтекъл десет годишен срок, до момента на разпореждането с частта в регулацията този срок е изтекъл. За ищците и праводателите им това е бил един имот със жилищна сграда и стопански постройки. Площта на имота не е по-голяма от размерите на един парцел. Нито имота, нито частта извън регулация са подлежали на колективизация в ТКЗС, поради което той не е бил земеделски не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, поради което за него не се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ. Общината не го е придобила на това основание. Актът за частна общинска собственост е издаден без основание, а ищците са запазили собствеността си върху непродадената част. Затова предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Решението на възивната инстанция, с което е потвърдено решението на РС, с което иска е отхвърлен е неправилно, защото противоречи на материалния закон – чл. 19 ЗСПЗЗ, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, поради което следва да се отмени, като вместо това прпедявеният иск, кат основателен, следва да се уважи. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в общ размер 2095 лв. за всички инстанции, доказани с договорите за правна помощ и квитанциите за платена държавна такса. /590 лв. за ВКС, 425 лв. за въззивна инстанция и 1080 лв. за производството пред РС./
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1117 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 975 от 2018 г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Аврен, Варненска област, че ищците И. Т. П., П. А. П., К. Т. П., Щ. Т. П. и Х. Т. Н. са собственици на основание наследство и давност на имот .... в землището на [населено място], [община] с площ около 670 кв.м., находяща се в м. „Д.” при граници: имот № .... – нива на наследници на Н. Д. К., имот № .... – жилищна територия, имот .... нива на наследници на П. С. К..
Осъжда Община Аврен да заплати на И. Т. П., П. А. П., К. Т. П., Щ. Т. П. и Х. Т. Н. деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 2095 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: