Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 343   гр. София, 23.06.2010 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА           Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година  в състав:                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска                                                 ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова                                                                              2. Велислав Павков                                                                        при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 555 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на ЗПК”С” – с. Ч. връх, общ. Камено, за отмяна на влязло в сила решение №2075 на ВКС от 10.01.2005 година, постановено по гр.д. №1678/2003 година. С определение №66/04.05.2010 г., постановено в закрито съдебно заседание от 28.04.2010 г., състава на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е допустима, като е насрочил делото за разглеждане на молбата, в открито съдебно заседание. Ответникът оспорва молбата, като твърди, че същата е неоснователна. Представя доказателства, с които твърди, че новото доказателство, установяващо новото обстоятелство не е влязло в сила, доколкото представлява административен акт, обжалван по реда на АПК. Твърди също така, че новото доказателство, както и новото обстоятелство не са относими към решаващите мотиви на ВКС, чието решение се иска по молбата за отмяна на влязлото в сила решение. С влязло в сила решение №2075 на ВКС, ІV г.о. постановено на 10.01.2005 година, по гр.д. №1678/2003 година, е отменено решението на Окръжен съд – Б. , постановено на 08.04.2003 година по гр.д. 1219/1991 година, като вместо него е постановено друго решение по съществото на спора, като са отхвърлени исковете за собственост и за предаване на владението върху телеугоително стопанство, включващо терен, сгради, оборудване и принадлежащи комуникационни съоръжения на площ от 72 дка недвижим имот с №389, извън регулационния план на с. Ч. връх, предявени от З. производствена к. „С” с. Ч. връх, община К., област Б. , против „М” АД, гр. С.. С молбата за отмяна на това влязло в сила решение се твърди, че са налице нови обстоятелства и ново писмено доказателство, които са от съществено значение за изхода на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, молител в производството. Новото обстоятелство, според молителя е, корекция на акт за държавна собственост с № 370/1997 г., с която се прави отметка, че в активите на „М” гр. С., са включени само сградите, без терена от 72 000 кв.м., а новото писмено доказателство е обективиращата горното обстоятелство Заповед № РД-17-05/02.12.2009 година, издадена от Областен управител на Област Б. Твърди се, че по този начин няма деактуване на имота в полза на ответното дружество, поради което разпореждането с имота от дружеството е неправомерно. Основателността на молба за отмяна на влязло в сила решение предполага, че новото обстоятелство, както и новото доказателства, съставено във връзка с това ново обстоятелство, следва да е от значение за извода по конкретния спор, т.е, при наличието на новото доказателство и новото обстоятелство, изхода по спора би бил друг. За да отхвърли предявените обективно съединени искове за собственост, ВКС с влязлото в сила решение е приел, че първоначално посочения в исковата молба ищец е излагал твърдения за наличието на правоприемство между него и АПК с. К.. С оглед липсата на доказателства в тази насока, Върховния касационен съд е приел, че липсва правоприемство между посочения като ищец ЗПК „З” с. П. извор. Съдът е приел, че новоконституирания като ищец ЗПК”С” с. Ч. връх не е правоприемник на ликвидираната к. „З”, поради което е направил извод за липсата на матералноправна легитимация по предявените искове за собственост за посочения ищеца. Приел е, че по отношение на земеделската земя от 72 дка, за която се отнася и новопредставеното писмено доказателство, претенцията за собственост би била основателна, ако е предявена от бившите член-кооператори на ТКЗС, но не и от земеделската к. „С”. Фактът, че с новопредставеното писмено доказателство се удостоверява обстоятелството, че терена от 72 дка се изключва от акта за държавна собственост, и се удостоверява обстоятелството, че в капитала на „М” ЕАД са включени само сградите, но не и терена от 72 дка, не би довел до извод, различен от направения от ВКС в решението, чиято отмяна се иска, по отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца, доколкото новото обстоятелство и новото писмено доказателство не касаят наличието на правоприемството между АПК от една страна и кооперацията – ищец по делото, както и правоприемство между първоначално посочения ищеца и молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Не е налице втората кумулативно дадена в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК предпоставка, а именно – новото обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора по конкретното дело. С оглед мотивите на съда, чието влязло в сила решение се иска да се отмени на това основание, представеното ново доказателство, обективиращо новото обстоятелство не са от съществено значение за делото. По изложените съображения, състава на ВКС приема, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, тъй като представеното ново доказателство и нововъзникналото обстоятелство не са от съществено значение за изхода на спора между страните по делото. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение №2075 на ВКС, ІV гр.отд. от 10.01.2005 година, постановено по гр.д. №1678/2003 година. Решението е окончателно.   Председател: Членове: 1. 2.