ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 253 гр. София, 24.04.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 26 февруари , две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1435/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Месокомбинат Карлово”АД ЕИК[ЕИК], срещу решение № 55 от 15.02.2019 г. по в.т.д. № 724/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260 от 10.05.2018г. по т.д. № 380/2017г. на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на акционерите/ОСА/ на „Месокомбинат Карлово”АД, проведено на 15.06.2017 г. на адрес:гр.Карлово, ул”Б. мост” №1 по иск на Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител Аена П. Д.. В КЖ се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.177 ТЗ и за отпаднала процесуална легитимация на ищците по иска по чл. 74 ТЗ, доколкото същите са продали правата си върху акциите в ответното дружество като част от наследството получено след смъртта на техния наследодател –Б. Г. Н.-поч. на 14.05.2014 г. с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се отправя искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се соча следните материалноправни въпроси : „Намира ли приложение изискването на чл.177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред” и „Налице ли е качеството акционер на лице притежаващо идеални части от акция”, както и дали е налице процесуална легитимация по иск по чл.74 ТЗ на такива лица, когато същите са малолетни и по смисъла на чл.65 ТЗ не могат да участват в търговския оборот. Сочи се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с изложените въпроси и правното разрешаване в обжалваното решение се твърди и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Ответниците Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител Аена П. Д.. оспорват касационната жалба. Правят възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол. Излагат се и съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че наследниците на починалия акционер Б. Н., част от които са малолетните ищци, наред с още три лица притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, като спорът е относно собствеността върху 27 470 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, получени в наследство. Приел е за установено и че ищците не са вписани като самостоятелни акционери – притежатели на самостоятелни поименни акции в книгата на акционерите, и не са допуснати до участие в общото събрание на ответното дружество от 15.06.2017 г. с упълномощен само от тях представител. Въззивният съд е изложил съображения, че ищците имат качеството на акционери в ответното дружество по силата на самото наследяване на идеални части от акциите, притежавани преди това от общия за тях и за още три лица, наследодател. За наследственото правоприемство е без значение е дали лицата са пълнолетни или не, доколкото за настъпването му е достатъчно същите да са правоспособни и без значение тяхната дееспособност/ чл.65 ТЗ се отнася само за учредяването на търговски дружества и неприложимо за придобиване на права върху акции по наследяване по закон/. Счел е, че е без значение за защита на техните права като акционери, дали същите притежават идеални части върху наследените акции или конкретен брой от тях, тъй като това не се отразява на качеството им на акционери и в конкретния случай се търси защита на техни неимуществени права които са нарушени чрез непредставяне на сведения и недопускане до участие в ОСА и поради това предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е основателен. Изложени са и съображенията на съда за липса на отпадане на процесуалната легитимация на ищците по настоящия иск от това, че в последствие същите са продали правата си върху акциите в ответното дружество като част от наследството получено след смъртта на техния наследодател –Б. Г. Н.-поч. на 14.05.2014 г. с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.Поставеният от касатора обобщен материалноправен въпрос : „Намира ли приложение изискването на чл.177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред и за качеството акционер на лице притежаващо идеални части от акция” е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос не е формирана постоянна практика на ВКС и противоречивото му разрешаване от съдилищата обуславя извод за наличие на затруднения при прилагането на относимите правни норми. Поради това настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания горния обобщен правен въпрос. По въпроса за приложението в случая на чл. 65 ТЗ настоящият състав на ВКС,Второ т.о. ще вземе становище при произнасяне по правилността на обжалваното решение. С оглед допускането на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не следва да се разглежда наведеното основание по чл .280 ал.2 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 15.02.2019 г. по в.т.д. № 724/2018г. на Апелативен съд – Пловдив. УКАЗВА на Месокомбинат Карлово”АД ЕИК[ЕИК], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: