3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 208 гр. София, 20.05.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 19 май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 800 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Я. Ш. М. , Р. Я. М. И В. Я. С. срещу определение №95 /07.03.2022 г. по ч.т.д. №666/2020 на ВКС, Второ т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане ЧЖ на същите жалбоподатели против определение № 202/23.01.2020 г. по в.гр.д. №575/2019 г. на САС , с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното пред настоящия състав на ВКС, Първо отд. определение, с което е счел, че ЧЖ на същия жалбоподател против определение № 202/23.01.2020 г. по в.гр.д. №575/2019 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на ищците-въззивници по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съставът на Второ т.о. на ВКС е изложил следните съображения: С решение № 60117 от 01.02.2022г. по т.д. № 667/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено решение № 2419 от 06.11.2019г. по в.гр.д. № 575/2019г. на САС, 2 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр.д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. против ЗК „Лев Инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, претендирани от всеки от тях, както и в частта, в която Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД разноски за държавна такса за въззивното производство разликата над 1200 лева, вместо което ЗК „Лев Инс” АД, е осъдено да заплати на Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по 30 000 лева на всеки от тях, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр.д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав и решение № 2419 от 06.11.2019г. по в.гр.д. № 575/2019г. на САС, 2 състав / за неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка С. Х. М. при ПТП, настъпило на 12.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. до окончателното плащане; ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати на адв. П. П. С. сумата 2488,50 лева - допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и сумата 3654 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция; Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД допълнително сумата 520,50 лева - разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, за първоинстанционното производство, както и сумата 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция; ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата 3600 лева - държавна такса съобразно уважената част от иска, както и по сметка на СГС сумата 62,50 лева - разноски за вещо лице и свидетели, изплатени от бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Ето защо е счетено, че с решението по т. дело № 667/2020г. на ВКС са определени съобразно изхода на спора разноските, дължими за всички инстанции, в това число дължимото на адв. С. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. за първата инстанция, с оглед на което и подадената частна жалба срещу определение № 202 от 23.01.2020г. по в.гр.д. № 575/19г. на САС е без предмет, поради което същата е недопустима и като такава е оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. споделя изцяло изложеното: Правилно съставът на ВКС,Второ т.о. се е позовал на обстоятелството, че с решението по т. дело № 667/2020г. на ВКС са определени съобразно изхода на спора разноските на ищците, дължими за всички инстанции, в това число дължимото на адв. С. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв.- за първата инстанция, с оглед на което и частното обжалване в този случай е недопустимо, поради липса на предмет и на правен интерес- търсената с ЧЖ срещу определението на въззивната инстанция по чл.248 ГПК защита е вече осъществена с произнасянето на ВКС с решението по т. дело № 667/2020г. на Второ т.о., с което съдът се е произнесъл изцяло, с оглед крайния резултат по спора, по разноските, дължими на ищците-частни жалбоподатели и в трите инстанции. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №95 /07.03.2022 г. по ч.т.д. №666/2020 на ВКС, Второ т.о. на ТК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.