Р Е Ш Е Н И Е   №  305   София, 16 юли  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....деветнадесети юни....  две хиляди и девета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                       ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА…...…и в присъствието на прокурора ….НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ..….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 293 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец Л. С. Д. срещу въззивна присъда № 66/ 14.04.2009 г. по внохд № 479/09 г. на Пловдивския окръжен съд. С жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Иска се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В депозирано възражение, подсъдимият и неговият з. молят жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 71/ 11.02.2009 г. по нохд № 91/08 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимия С. Л. Д. за виновен по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 пр.2 НК за това, че на 16.06.2008 г. публично приписал престъпление по чл.209 ал.1 НК на Л. Д. и на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Осъдил го да заплати на Л. Д. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 лв. С присъдата съдът признал подсъдимия за невинен по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 пр.2 НК за това, че на 08.02.2008 г. публично приписал престъпление по чл.206 ал.1 НК на Л. Д. и го оправдал по повдигнато с тъжбата обвинение, като отхвърлил и предявения граждански иск за вреди от това престъпление.   С атакуваната пред Върховния касационен съд въззивна присъда Пловдивския окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част, признал подсъдимия С за невинен по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал.1 НК на 16.06.2008 г. и отхвърлил гражданския иск на Л. Д. Потвърдил присъдата в оправдателната й част, касаеща второто обвинение.   Върховният касационен съд, съобразявайки разпоредбата на чл.346 т.2 НПК намира, че в обхвата на касационната проверка попада само деянието, по което подсъдимият е оправдан с въззивната присъда. По отношение на деянието, извършено на 08.02.2008 г. въззивният съдебен акт има характер на решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена. В тази част присъдата е влязла в сила и не подлежи на касационно обжалване.   Жалбата е основателна.   Въззивният съд, по жалби на страните е извършил проверка на атакуваната присъда и е изложил възприетата фактическа обстановка, която приел за правилно установена от първоинстанционния съд. Намерил е за доказано, че тъжителят и подсъдимият са баща и син, които били с влошени взаимоотношения и водели помежду си граждански и изпълнителни дела във връзка със задължения за плащане на издръжка от подсъдимия. На 15.12.2005 г. подс. Д. продал на сина си Л. своята ½ идеална част от апартамент в ж.к “Тракия” срещу сумата 7500 лв. Сделката била изповядана пред нотариус, като в нотариален акт № 160/ 15.12.2005 г. е отразено, че цената изцяло е изплатена на продавача и страните разбират правните последици от сделката. На 16.06.2008 г. подсъдимият депозирал жалба срещу решение по гр.д. № 144/08 г., с което бил осъден да плаща издръжка на сина си докато е студент. В жалбата вписал следното: “А за да ме склони да му прехвърля жилището си и да ме лиши от ползването му, ищецът си послужи с измамата, че в замяна на имота ми, няма да претендира отделно от това и издръжка”. Приел за недоказано твърдението на подсъдимия, че се е съгласил да прехвърли своята част от имота след постигната договорка с непълнолетния си син си и с бившата си съпруга, че в замяна на това няма да му се търси издръжка. При тези факти, въззивният съд неправилно е изтълкувал обективните признаци на престъплението по чл.147 ал.1 пр.2 НК и като е оправдал подсъдимия е допуснал нарушение на материалния закон. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.147 ал.1 НК може да бъде осъществено в две форми- разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на действителността. Безспорно отговорността за клевета чрез приписване на престъпление възниква когато твърдяното престъпление е конкретизирано в достатъчна степен, защото само тогава характеризира отрицателно личността на извършителя. Излагайки правните си съображения, въззивният съд е приел, че в инкриминирания документ приписаното престъпление е очертано достатъчно конкретно по време, място и начин на извършване, но е ценил като ирелевантно обстоятелството, че подсъдимият е характеризирал поведението на частния тъжител като измама. Това обстоятелство не само, че е правно релевантно, но и е достатъчно за извод, че подсъдимият е осъществил обективния признак на състава на престъплението по чл.147 ал.1 пр.2 НК- приписал престъпление на тъжителя. Той няма да носи наказателна отговорност, ако се установи истинността на приписаното престъпление- тоест, ако фактите сочат, че тъжителят действително е извършил престъплението, в което баща му го обвинява. Както вече бе посочено, съдът е приел за установено точно обратното- липсва твърдяната от подсъдимия договорка със сина му, която да го е мотивирала да му продаде имота. Основателно е възражението в касационната жалба за логически противоречия в изводите на съда за несъставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. От една с. , Пловдивският окръжен съд приема, че между двамата е сключен “ненаименован договор”, който е нищожен от гледна точка на гражданското право и затова подсъдимият не може да бъде измамен, а съответно синът му не може да е извършил престъпление по чл.209 НК. След като нищожната сделка не може да породи правни последици и чрез нея не може да се възбуди заблуждение у подсъдимия да се разпореди с имуществото си, а въпреки това той обвинява тъжителя в измама, то логичният извод е, че Д. приписва на сина си престъпление, за което знае, че последният не е извършил. Затова настоящият касационен състав намира, че като е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Присъдата следва да бъде отменена в тази й част, а делото върнато за ново разглеждане за правилно приложение на закона. При тези съображения и на основание чл.354 ал.3 т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА присъда № 66/ 14.04.2009 г. по внохд № 479/09 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която подсъдимият С. Л. Д. е оправдан за извършеното на 16.06.2008 г. престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 пр.2 НК. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: