Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 05 март 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1945/2014г. Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура /АП/ – Варна срещу оправдателна присъда №4 от 10.10.2014г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд №225/2014г. В депозирания протест се релевират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и матералния закон. В подкрепа на визираните касационни основания се декларира безусловно съгласие с приетата за доказана фактология по делото и се излагат подробни съображения за неправилна интерпретация на очертаната във Валутния закон /ВЗ/, материалноправна уредба, довело до правните изводи на АС-Варна за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние на подсъдимите Б. П. и Д. П. по чл.252, ал.1 от НК. Поставя се акцент на установения в чл.3, ал.1, вр.чл.17, ал.1, б.”в” от ВЗ лицензионен /разрешителен/ режим за извършване на дейност като обменно бюро, и чрез тълкуване на т.13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ВЗ, и позоваване на константна съдебна практика, се аргументира изискуемия се от нормата на чл.252, ал.1 от НК обективен признак- системно осъществяване на процесните валутни сделки /”по занятие”/. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от Варненски АС. В съдебно заседание на 26.02.2015г. прокурор при Върховната касационна прокуратура не поддържа депозирания протест и убедително мотивира законосъобразност на постановената оправдателна присъда. В настоящото производство подсъдимите Б. П. и Д. П. участват лично и пледират въззивният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на упражнения по чл.347 от НПК инстанционен контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №103 от 29.11.2013г., обявена по нохд №188/2013г., Силистренски окръжен съд /ОС/ е признал Б. В. П. и Д. Н. П. за виновни в това, че през периода от неустановени дати през 2011 година до месец януари 2012 година, в [населено място], при условията на съучастие в качеството на извършител и помагач, осъществили по занятие и в нарушение на чл.3, ал.1 от ВЗ финансови сделки – обмен на валута с физически лица, поради което и на основание чл.252, вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК ангажирал тяхната наказателна отговорност, с произтичащите от това санкционни последици - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за П. и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за П., с приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК. В обсега на инициирана от защитника на подсъдимите лица инстанционна проверка по внохд №225/2014г., Варненски АС е реализирал въззивните правомощия по чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК и със съдебен акт №4 от 10.10.2014г. ги оправдал по повдигнатото им обвинение. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. В рамките на описаната и приета за доказателствено обезпечена конкретика, правилно въззивната инстанция е приложила материалния закон. Консумирането на очертания в чл.252, ал.1 от НК престъпен състав предпоставя извършването без разрешение и по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и на платежни услуги. Визираната разпоредба представлява бланкет, диспозицията на която се запълва със съдържание от специалното законодателство-за банковите сделки от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, за застрахователните от Кодекса за застраховане /КЗ/, съответно за финансовите от различни нормативни актове, според техния вид и характер, като намиращите се в обхвата им сделки с чуждестранна валута по занятие, се уреждат от ВЗ /чл.1, т.3/. Цитираният закон очертава субектите, които могат да осъществяват валутни сделки, лимитира изискуемите се условия и ред за това, като надлежно дефинира релевантното за дейността понятие „по занятие”. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ВЗ сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по споразумението на Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на лицата, осъществяващи дейност като обменно бюро. Вписването на посочените лица в регистъра на Министерство на финансите се извършва в 14-дневен срок от подаването на изброените в Наредба №4/08.08.2003г. документи и по предвидената в акта процедура. Внимателният прочит на действащата правна уредба, историческото й тълкуване в кореспондираща връзка с актуалната редакция на разпоредбата на чл.3 от ВЗ до влизане в сила на промените с ДВ, бр.24/2009г. и нейното съотнасяне с установения в ЗКИ и КЗ нормативен регламент, обосновава заключение за въведен регистрационен режим при валутните сделки. Видно от приложимите до 2009г. алинеи 6 - 8 на чл.3 от ВЗ/отменени с ДВ, бр.24/2009г./, изрично писмено разрешение се е изисквало за извършване на сделки с валута от финансовите къщи, осъществяващи по смисъла на т.15 от ДР на ВЗ „по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин”,но не и за обменните бюра по т.14 от ДР на ВЗ, за дейността на които законодателят е възприел различен подход, сочещ само на задължение за регистрация. Категорични са и съдържимите се в чл.13, ал.1 от ЗКИ и чл.8, ал.1, чл.10, ал.1 и чл.33, ал.1 от КЗ правни предписания, императивно очертаващи необходимост от нарочен писмен лиценз от Българската народна банка и Комисията по финансов надзор при банковите и застрахователни сделки. Логическа последица от изложеното са формираните от въззивната инстанция изводи, че за извършването на валутни сделки според относимата уредба, в сила към настоящия момент, не е нужно визираното в чл.252, ал.1 от НК разрешение - елемент на обективната престъпна съставомерност на криминализираното посегателство против паричната и кредитна система, поради което и то е извън обсега на приложното поле на особената норма, предпоставяйки оправдаване на Б. П. и Д. П. по повдигнатото им от представителя на прокуратурата обвинение. Реализираните от подсъдимите действия по обмен на валута през инкриминирания период, при доказаната по делото фактология, че същите не са били регистрирани като търговци и не са вписани в публичния регистър към Министерство на финансите като лица, изпълняващи функциите на обменно бюро, не съставляват престъпление по чл.252, ал.1 от НК, а сочат на неправомерно поведение, което при системност на осъществяване субсумира състава на валутно нарушение, наказуемо при условията по чл.18, ал.2 от ВЗ и води до възможности за ангажиране на административната им отговорност. Убедителна е и мотивацията на Варненски АС за липса на кумулативно предвиденото в чл.252, ал.1 от НК изискване за упражняване на неправомерната дейност по занятие от подсъдимите лица. Професионално, с проявен юридически усет и въз основа на обстоен сравнителен анализ на сходни понятия в нормативната уредба, въззивната инстанция е изследвала дадената в т.13 от ДР на ВЗ легална дефиниция на „извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие”. Прецизната интерпретация на посочените Допълнителни разпоредби, в корелация с направения коментар на определенията „извършване по занятие на сделки с финансови инструменти” в Наредба №1 от 2003г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници /приета с ДВ, бр.90/2003г./ и отменилата я Наредба №38 от 25.07.2007г./ обн.ДВ, бр.67 от 17.08.2007г., в сила от 01.11.2007г./, внася яснота по отношение на обективираната в т.13 от ДР на ВЗ воля и обуславя заключение за относимост на очертаната в б.”б” хипотеза, при разглеждания случай. Безспорната установеност, че подсъдимите П. са реализирали обмен на валута с 15 физически лица изключва и визирания в чл.252, ал.1, от НК признак - упражняване на дейността по занятие, доколкото т.13, б.”б” от ДР на ВЗ предполага „извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки или обменни бюра”, като претендираното от прокурора правоприлагане на нормата на т.13, б.”в” от ДР на ВЗ, при събраните в хода на разследването доказателства е несъстоятелно. Промяна в изведената позиция не налага и некоректно цитираната в депозирания протест съдебна практика, с предмет на обсъждане престъпното банково кредитиране - системното /повече от три пъти/ заемане на парични средства срещу насрещна материална облага /уговаряни и получавани лихви/, при липса на изискуемото се от ЗКИ разрешение, при което поради липса на специална уредба са приложими общите критерии.1 По предложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото производство следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Варненски АС, с който е отменена осъдителна присъда №103 от 29.11.2013г., по нохд №188/2013г. на ОС-Силистра и подсъдимите Б. П. и Д. П. са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл.252, ал.1 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №4 от 10.10.2014г., постановена по внохд №225/2014г., по описа на АС-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ___________________________________________________________________ 1. Р№560 от 21.06.2005г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д.№1082/2004г.; Р№122 от 30.04.2009г. на ВКС на РБ, III-то н.о, по н.д.№88/2009г.; Р№147 от 30.03.2010г. на ВКС на РБ, III-то н.о., по н.д.№52/2010г.; Р№366 от 06.10.2011г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д.№1852/2011г.; Р№140 от 02.06.2011г. на ВКС на РБ, ІІ-ро н.о., по н.д.№28/2011г. ; Р№403 от 10.11.2011г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д.2055/2011г.; Р№416 от 18.02.2013г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д. №1265/2012г.; Р№438 от 04.06.2011г. на ВКС, I-во н.о., по н.д.№2303/2011г. ; Р№240 от 02.08.2013г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д.№705/2013г. ; Р№351 от 12.09.2013г. на ВКС на РБ, I-во н.о., по н.д. №1045/2013г.; Р№158 от 02.06.2014г. на ВКС на РБ, III-то н.о., по н.д. №378/2014г.