Ключови фрази
Кражба * протокол за оглед на местопроизшествие * претърсване и изземване * протокол за доброволно предаване * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
София, 03 февруари 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 2660 по описа за 2011 година.

Постъпило е искане от осъдения А. Н. П. за възобновяване на внохд № 613/11 г. на Окръжния съд-гр.Пловдив. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.1 НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 3656/10 г. Районният съд-гр.Пловдив осъдил П. на основание чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК на пробация за срок от шест месеца, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го оправдал за част от първоначалното обвинение – за сумата от 7,60 лева и да е извършил престъплението чрез използване на моторно превозно средство. ПРС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, като последните са възложени на подсъдимия.
С решение № 141 от 12.05.2011 г. по внохд № 613/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, ПОС потвърдил посочената присъда.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи:
Изводимо от съдържанието на направеното искане, вън от настоящата проверка е оправдаването на молителя по пункт 2 от предявеното му обвинение – за деяние от 04.02.2010 г. на един брой фенер „Ф.” на стойност 7,60 лева, както и по първоначално предявеното обвинение по чл.195, ал.1, т.4 НК.
Искането е допустимо, а по същество – неоснователно.
При извършената проверка не се установи съдът по същество да е допуснал претендираните от молителя нарушения на процесуални правила – чл.14, ал.1, чл.105, ал.2, чл.129 от НПК. Съображенията за това са следните:
Изложените в искането за възобновяване съображения са идентични с тези, които са били поставени на вниманието на въззивния съд с допълнението към въззивната жалба, което предопределя проверка относно изпълнението на задълженията произтичащи от чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивното решение не дават основание да се приеме, че направените пред него възражения, в тяхната детайлност, са били игнорирани или формално анализирани. На същото място се съдържат подробни и ясни съображения, които са предпоставили решението на ПОС да отхвърли тези възражения като неоснователни. Иначе казано решаващият съд е посочил основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба на подсъдимия, в каквото се състои и изискването по чл.339, ал.2 НПК.
В искането за възобновяване на наказателното дело тези съображения на ПОС не са коментирани въобще, което указва, че те не се възприемат от молителя и защитата му.
Касационната инстанция не намери основания за критично отношение към съда по същество относно оценката на доказателствените източници и произтичащите от тях доказателства, тъй като са съответни на закона, практиката по приложението му и правилата на формалната логика.
Не е допуснато нарушение по чл.129 НПК при изготвянето на протокола за оглед на местопроизшествие от 12.02.2010 г. – не се установява същият протокол да не е подписан от лицата, които са участвали при извършването му - тези по чл.155 НПК - огледът се извършва от органа на досъдебното производство в присъствието на поемни лица, а когато е необходимо и на вещо лице или на специалист – технически помощник. При изготвянето на протокол за претърсване и изземване, нещата стоят по различен начин, добре обяснен от въззивния съд, поради което и приложения към делото правилно е изключен от доказателствената маса.
В наказателният процес фактите от кръга по чл.102 НПК се изясняват посредством всички предвидени от процесуалния закон доказателствени средства, към които няма как да бъде отнесено заявлението на П. до съответното РПУ на МВР.
Възражението насочено срещу протокола за доброволно предаване не държи сметка за това, че доказателствата, произтичащи от различните по вид доказателствени средства – писмени, гласни, веществени, подлежат на оценка във взаимната им връзка. По делото безспорно е установено при какви обстоятелства - кога, къде, от кого, в чие присъствие и по какъв повод, вещите, предадени с този протокол, са били получени от П..
Съгласно чл.117 НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят да разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига лично да са възприети. При разглеждането на делото такива факти са съобщени не само от св.К. (на чийто показания акцентира молителя), но и от св.П., а индиректно и от св.Д., като при оценката на доказателствената съвкупност ПОС не е установил основания за съмнение в достоверността на установеното от тях. Постановената осъдителна присъда не се основава само на коментираните показания, а и на други доказателства, изведени от други доказателствени източници, подробно коментирани от ПОС.
Искането за оправдаване не може да се удовлетвори, тъй като в рамките на приетото за установено от фактическа страна от въззивния съд, се съдържат признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав.
Наложеното на П. наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо.
Водим от горното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. П. за възобновяване на внохд № 613/11 г. на Окръжния съд – гр.Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.