7 Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр. София, 20.10.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1119 по описа за 2010г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата И. П. З. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Р. Д. срещу решение от 22.06.2010г. по гр. дело № 11818/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Б състав, с което е отменено решение от 14.05.2009г. по гр. дело № 15735/2008г. на Софийски районен съд, 51 състав и е отхвърлен предявеният от И. П. З. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи сумата 1 353,94 лв. – начислена от дружеството коригирана стойност на консумирана електроенергия за периода от м. декември 2007г. до м. март 2008г. като неоснователен и ищцата е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 587,08 лв. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдът в нарушение на чл. 188 ГПК /отм./ не е обсъдил възражението на ищцата относно факта, че наложената корекция на сметки се основава на разпоредбите на отменената Наредба за присъединяване на производители към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители. Релевира доводи, че проведената процедура по едностранна корекция на сметката на потребителя на ел. енергия не намира основание и в действащите за процесния период нормативни актове - Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 67/02.08.2004г. Поддържа становище, че не са обсъдени в пълнота доказателствата по делото и възраженията на ищцата относно съдържанието на констативния протокол, едностранното извършване на проверка в отсъствие на потребителя и без негово знание, задължението на собственика на средството за техническо измерване да осигурява предпоставките за правилната му работа и да осъществява периодичен и ефективен контрол, както и възражението за нищожност на клаузата от Общите условия за едностранно коригиране на сметката поради противоречието й със закона, неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. С определение № 455/04.07.2011г. по т. дело № 1119/2010г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по релевантни правни въпроси: налице ли е нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за минал период; въпросът за приложението на чл. 25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма] и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че на 28.03.2008г. двама представители на [фирма], [населено място] в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите извършили проверка на консумирането на електрическа енергия на абонатен номер [ЕГН] за апартамент 16, жк М. 3, [жилищен адрес] [населено място] на монтиран многофазен електромер в общо ел. табло и констатирали, че липсва десен винт на капачка на клемен блок и има достъп до него, липсва електрическа връзка между токова /U/ и напрежителна /I/ бобини на фази „R” /първа/ и „T” /трета/, като с еталонен уред EMSYST е измерена грешката, с която средството за търговско измерване измерва преминалата през него електрическа енергия и в момента на проверката грешката е минус 77,72%. По делото е установено, че въз основа на констативния протокол и предложението за корекция на сметка от 31.03.2008г. ответното дружество е начислило сума в размер 1 353,94 лв. за консумирана и незаплатена от ищцата електрическа енергия за период от 90 дни от 30.12.2007г. до 28.03.2008г. съобразно методиката по чл. 25 от Общите условия. След като е изложил съображения за характера на констативния протокол като частен свидетелстващ документ и тежестта за доказване извършването на описаното в същия нарушение /на ответника/, решаващият съдебен състав е обсъдил свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза и е направил извод, че констатираната при проверката грешка води до неправилно измерване на електрическата енергия, а размерът, за който е извършена корекцията, е съобразен с цените на дневната и нощната тарифи. Приемайки за приложими Закона за енергетиката, Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007г. и влезли в сила от 26.11.2007г., и констатирайки липсата на твърдение и доказателства за заявено несъгласие с Общите условия, Софийски градски съд е изложил съображения, че същите обвързват ищцата като потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на възражението на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване, по съображения, че целта на Общите условия е страните предварително да се запознаят с всички клаузи, приложими към конкретното отношение , същите уреждат взаимоотношенията между енергийните дружества и потребителите и създават предвидимост в отношенията между страните и като такива не противоречат на повелителните норми. Решението на въззивната инстанция е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. По обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 79/11.05.2011г. по т. дело № 582/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 104/05.07.2010г. по т. дело № 885/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 165/19.11.2009г. по т. дело № 103/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/11.04.2011г. по т. дело № 39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 26/04.04.2011г. по т. дело № 427/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Възприетото в тях разбиране, което настоящият съдебен състав споделя, е за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия едностранно за извършване на корекция на сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за изминал период. Извършването на едностранна, последваща корекция е лишено от законово основание, както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и издадената на основание чл. 91, ал. 2 ЗЕЕЕ /отм./ Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /НППРЕМП отм./, така и при действието на приложимите към спора Закон за енергетиката /ДВ, бр. 107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена на основание чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Невъзможността за едностранна корекция от страна на доставчика на основание клаузи, съдържащи се в приетите от самия него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия е постановена в решение № 189/11.04.2011г. по т. дело № 39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Създадената от ВКС на основание чл. 290 ГПК съдебна практика по отношение на този правен въпрос се придържа към разбирането, че клаузи от Общите условия, които регламентират едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се считат за неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност, поради което е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Неправилно въззивният съд е приел, че начислената сума в размер 1 353,94 лв. за консумирана и незаплатена от ищцата електрическа енергия за период от 90 дни от 30.12.2007г. до 28.03.2008г. се дължи от ищцата, като неправилно се е позовал на констатациите в протокола за извършена на 28.03.2008г. проверка на средството за търговско измерване на доставяната енергия. Констатираните липсващи десен винт на капачка на клемен блок и електрическа връзка между токова /U/ и напрежителна /I/ бобини на фази „R” /първа/ и „T” /трета/, както и грешката в измерването при проверката не пораждат право за ответника да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през процесния период. Ответното дружество не е ангажирало доказателства за виновни действия или бездействия на ищцата като страна по договора за продажба на електрическа енергия, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за техническо измерване и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Поради липсата в действащото обективно право на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия едностранно да извърши корекция на сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за изминал период, констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията сума. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], с която ответникът е обосновал корекцията, нито от чл. 17 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059/07.11.2007г. В тази насока следва да се има предвид изразеното в решение № 189/11.04.2011г. по т. дело № 39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. становище, че поради неравноправния характер на такава клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З. същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което не поражда правни последици. Следователно направеният от въззивната инстанция извод за неоснователност на възражението на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване за изтекъл период е в противоречие със закона и задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението на въззивния съд е постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдебният състав не е обсъдил релевираното от ищцата възражение за недължимост на сумата поради това, че потребителят няма задължение да следи за техническата неизправност на средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и функционалността на това измервателно устройство е в тежест на разпределителното предприятие. В обжалвания съдебен акт не е съобразено, че веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. Въз основа на изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на [фирма], [населено място], че И. П. З. от [населено място] не дължи сумата 1 353,94 лв. – начислена от дружеството коригирана стойност на консумирана електроенергия за периода от м. декември 2007г. до м. март 2008г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищцата – касатор сума в размер общо 1 417,24 лв. – разноски за всички съдебни производства. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 22.06.2010г. по гр. дело № 11818/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Б състав и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на [фирма], [населено място], че И. П. З. от [населено място] не дължи сумата 1 353,94 лв. – начислена от дружеството коригирана стойност на консумирана електроенергия за периода от м. декември 2007г. до м. март 2008г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на И. П. З. от [населено място], жк М. 3, [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер общо 1 417,24 лв. /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.