1 Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 23 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 24 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Румяна Виденова в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 624 / 2010 година На основание чл. 423, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената Т. И. Д. – Ц., чрез защитника й - адв. С. И. от П. АК, за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 69 от 01. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 915 / 2010 год. по описа на Районен съд –гр.Ловеч. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Поддържа се искане за отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Осъденото лице Д. – Ц. и защитата й, изразяват становище за основателност на искането, като молят същото да бъде уважено. Представителят на гражданския ищец Н. - С., поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила на 16. 07. 2010 год., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ - на 11. 11. 2010 год., т.е. в законоустановения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК срок. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 69 от 01. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 915 / 2010 год., състав на Районен съд –[населено място], е осъдил Т. И. Днечева на 3 месеца лишаване от свобода, за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Със същата присъда, Ц. е била осъдена да заплати на конституирания граждански ищец – Н., сумата от 6874, 01 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31. 10. 2004 год., до окончателното заплащане на сумата. Видно от материалите по делото, производството по НОХД № 915 / 2010 год. по описа на Районен съд –[населено място], е било разгледано по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК, като съдебния състав е приел, че местонахождението на осъденото лице в чужбина е неизвестно. За да достигне до този си извод, съдът е посочил, че са налице данни, осъдената Д. да пребивава извън страната, както и че досъдебното производство е било приключено в нейно отсъствие със служебно назначен защитник. Последният изрично е възразил да бъде даван ход на делото, позовавайки се на нередовна процедура по призоваване на Д., като е изразил становище за личното участие на лицето в съдебно заседание. Извода на районния съд за наличие на хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК в конкретния случай е бил неправилен, тъй като от материалите по делото, в частност, установената доказателствена съвкупност, би могъл да бъде направен извод, че Д. макар и да пребивава извън пределите на Р., периодично се завръща на територията на страната. Не е била изискана информация от резултата от провежданото ОДИ - /Д. е обявена за ОДИ с телеграма № 21508 / 28. 04. 2010 год. на ГДП – С./ и към момента на даване ход на делото, съответно и на съдебното следствие, към материалите на делото не е била приобщаван резултат от провежданото мероприятие. Като е разгледал делото в отсъствието на осъденото лице, без да са били изискани данни за актуален адрес за призоваване или за резултата от провежданото досежно осъдената Д. общодържавно издирване, районния съд по същество, е допуснал неизпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК - същата не е била спазена, а правото на осъдената за лично участие в наказателното производство водено срещу нея – нарушено. Изложеното обуславя отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от НПК. Спрямо осъдената не била определяна мярка за процесуална принуда, поради и което настоящият състав не се произнася съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдената Т. И. Д., депозирано чрез защитника й – адв. С. И. от ПлАК, за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 69 от 01. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 915 / 2010 год. по описа на Районен съд –[населено място], за основателно, поради и което същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато на Районен съд –[населено място], за ново разглеждане от друг състав, на стадия на съдебното заседание. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 , т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 69 от 01. 07. 2010 год. постановена по НОХД № 915 / 2010 год., по описа на Районен съд –гр.Ловеч. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – гр.Ловеч за ново разглеждане от друг състав, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: