Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр.София , 23 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Петя Маринова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1035/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Т., защитник на подсъдимия Н. Н. А., срещу решение №81 от 11.10.2021 г., постановено по внохд №210/2021 г. на Варненски апелативен съд.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се свързва с твърдение за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на апелативната инстанция, тъй като поведението на пострадалия не е било адекватно оценено и не са били обсъдени противоречията в изводите на автотехническите експертизи. На следващо място се посочва, че атакуваното съдебно решение страда от съществен порок- липса на мотиви, поради отсъствие на задълбочен отговор на възраженията на защитата и неизвършването на сериозен анализ на доказателствения материал, довел до извеждането на правнозначимата фактология на базата на предположения. Твърди се, че не е било изяснено в кой момент каруцата с пострадалия е станала опасност за движението, предвид установеното, че тя е навлязла рязко в платното за движение, в което се е движел автомобила на подсъдимия. Акцентира се на това, че пострадалият А., който е бил в пияно състояние и не е упражнявал надзор и контрол върху животното, теглещо каруцата, е нарушил множество правила за движение по пътищата и по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, в т.ч. за подсъдимия и св.Ф.. Претенцията за нарушение на материалния закон се обосновава с твърдение за това, че подсъдимият не е нарушил инкриминираните му правила за движение по пътищата и че неговото поведение е било правомерно, поради което е налице хипотезата на чл.15 от НК. Досежно касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се посочва, че е налице изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно значителното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като същевременно се посочват и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно изброени в жалбата, за които се твърди, че не са били реално оценени от въззивния съд. В заключение се моли в условията на алтернативност- въззивният съдебен акт да бъде отменен, като подсъдимият А. бъде оправдан, или делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, или размера на наказанието лишаване от свобода да бъде намален, или да бъде определено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки, като бъде намален и размера на наказанието лишаване от правоуправление.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Твърди, че от събраните по делото доказателства, не се установява виновно поведение на подсъдимия А.; че постановеният съдебен акт страда от липса на мотиви; че въззивната инстанция не е анализирала доказателствата по делото и не е дала адекватна оценка на поведението на пострадалия; че наложеното наказание е явно несправедливо. Представена е писмена защита, в която отразените в касационната жалба аргументи, касаещи трите касационни основания са преповторени.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че не са налице претендираните касационни основания. Предлага решението на Варненски апелативен съд да бъде оставено в сила.
Повереникът на частните обвинители А. Д., А. М., С. М., С. С.- адв.Б., счита касационната жалба за абсолютно неоснователна. Акцентира на обстоятелството, че съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, при положение, че ако последният беше спазил правилата за движение по пътищата, ПТП-то не би настъпило. Обръща внимание на съда, че автомобила, управляван от подсъдимия е бил с туристическо ремарке, без включени светлини, което следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а решението на АС- Варна –в сила.
Частният обвинител Ц. А. и повереника му адв.К. не се явяват и не вземат становище по жалбата.
В последната си дума подсъдимият Н. Н. А. моли да му бъде намалена присъдата, защото се счита за невинен.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №28 от 21.04.2021 г., постановена по нохд №257/2020 г., Разградски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. А. за виновен в това, че на 19.05.2017 г. на път /път/ /- [населено място]/, в землището на [населено място], км , при управление на л.а. „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. А., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.“в“ във вр.с чл.343 ал.1 б.“б“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години, и го е оправдал за нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП относно избиране на скоростта на движение при съобразяване с атмосферните условия и състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението.
На основание чл.343г подсъдимият А. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и тези, сторени от частните обвинители.
По въззивна жалба на подсъдимия, пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №210/2021 г., приключило с решение №81 от 11.10.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият А. е бил оправдан за нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. В останалата част присъдата е била потвърдена, като съдът е приел цифрова квалификация на деянието по чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр.с чл.343 ал.1 б.“в“ от НК.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА само досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Н. А. наказание лишаване от свобода.
По касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
На първо място не се констатира основателност на претенцията на защитника на подсъдимия, свързана с основанието по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК- липса на мотиви на решението на въззивната инстанция. Обжалваният съдебен акт отговаря на стандарта за съдържание, заложен в нормата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Независимо от посочената съдебна практика, по настоящото дело контролираната съдебна инстанция е извършила собствен анализ на доказателствения материал, като доказателствената му дейност се отличава с аналитичност и следва очертания от правилата на формалната логика път. Всъщност оплакването на касатора за липса на мотиви се аргументира с отсъствие на „задълбочен“ отговор на възраженията на защитата, неизвършването на „сериозен“ анализ на доказателствения материал и необсъждане на всички автотехнически експертизи. Така отправената претенция е лишена от основание, тъй като за да е налице липса на мотиви е необходимо контролираният съд изобщо да не е отговорил на наведените от страните възражения, а анализът му на доказателствата и доказателствените източиници да е дотолкова бегъл, че на практика да се приравни на отсъстващ, нещо което в конкретния случай не се набелязва. Въззивната инстанция след като е описала приетата от нея фактическа обстановка, която не се различава от тази на първостепенния съд, е анализирала относимите към правилното изясняване на релевантните факти гласни доказателствени източници- показанията на свидетелите Ю. и Ф., писменото доказателствено средство- протокол за оглед на местопроизшествие, заключенията на СМЕ, на СХЕ и на повторната и допълнителнителната АТЕ, като е обърнала внимание и на устните разяснения на вещото лице, дадени в съдебното заседание. Приетата фактология не почива на предположения, както твърди защитата, а е изградена на базата на стабилна доказателствена основа, към чиято оценка въззивният съд е подходил с необходимия професионализъм. Наред с това, Варненски апелативен съд е дал отговор на наведените от защитата възражения- така, възражението относно разположението на превозните средства на пътното платно към момента на удара и твърдението, че каруцата е навлязла внезапно в лентата за движение на автомобила на подсъдимия, са били подробно обсъдени в решението / л.66 на гърба, л.67 лице и гръб от съдебното дело/; аргументи, отхвърлящи възражението, че деянието на подсъдимия се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК са били отразени на л.68 на гърба от съдебното производство; поведението на пострадалия е било обсъдено в контекста на съпричиняване на вредоносния резултат и отчетено при индивидуализация на наказанието. Неоснователна е и претенцията, че въззивната инстанция не е обсъдила част от изготвените на досъдебното производство експертизи. Внасяйки обвинителен акт в съда, прокурорът е взел решение да не се ползва от Съдебно- автотехническата експертиза и допълнителната АТЕ, изготвени от инж.Ж. и КАТСМЕ-за, изготвени от същото вещо лице и д-р Г., поради което и тези експерти не са били включени в списъка на лицата за призоваване. Посочените експертизи не са били поискани за изслушване от защитника на подсъдимия или от самия подсъдим в рамките на първоинстанционното и въззивното производство, а изслушаните от съда АТЕ и допълнителна АТЕ, изготвени от Ж. Г., не са били оспорени. Освен това последната експертиза, назначена и изготвена в рамките на производството пред окръжния съд е изцяло по искане на защитата на подсъдимия. След като нито първостепенният съд, нито въззивният са изслушвали и приели трите експертизи от досъдебното производство, същите не са имали задължение и да ги обсъдят.
На следващо място част от наведените в касационната жалба възражения касаят приетата за установена от въззивната инстанция фактическа обстановка и подкрепата й от доказателствата по делото, което на практика представлява оспорване на обосноваността на атакувания съдебен акт.
Така, в жалбата се твърди ,че „от събраните по делото доказателства се установява, че каруцата е навлязла рязко в платното за движение, в което в този момент се е движел подсъдимия“.ВКС е съд по правото, а не по фактите и необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което и не дължи произнасяне по нея. Касационната инстанция проверява само юридическата правилност на вътрешното убеждение на решаващия съд по по фактите, без да извършва проверка на самите факти в съдържателен план. В тази връзка настоящият касационен състав не констатира допуснати нарушения, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. АС-Варна не е надценил едни доказателства за сметка на други, като осъществената от него интерпретация на доказателствения обем, отразена в решението, е според действителното му съдържание. Следва да се отбележи, че дори и в жалбата не се сочи съдържанието на кои конкретно източници на доказателства е ценено превратно или не според действителният им смисъл, /изключая експертизите от досъдебното производство/, за да е в състояние ВКС да вземе отношение по тях. В заключение, не се констатира допуснати от апелативния съд съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
По-нататък ВКС не намира основания да приеме, че обвинителният акт е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 от НПК. При осъществената проверка от настоящия касационен състав на съдържанието на обвинителния документ, се установява, че същият е процесуално годен и ясно очертава фактическата рамка на обвинението. Това е така, тъй като всички релевантни факти са били подробно описани- времето и мястото на настъпване на произшествието; характеристиките на пътното платно в процесния участък; участниците в транспортното произшествие; посоката и скоростта на движение на автомобила; посоката, разположението и скоростта на движение на каруцата; състоянието на пострадалия като водач на превозното средство с животинска тяга; осветеността на пътя и движението на къси светлини на фаровете на автомобила на подсъдимия; механизма на настъпване на произшествието; поведението на водача след инцидента; причинната връзка между инкриминираните нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилата смърт на А. А..
По касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Настоящият касационен състав не установи контролирания съд да е допуснал нарушение на материалния закон, като извършената от последния корекция в цифровата квалификация на престъплението, в извършването на което подсъдимия А. е бил признат за виновен с първоинстанционната присъда, е правилна. Н. А. при управление на превозното средство е допуснал нарушение на правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, така, както е приела и въззивната инстанция. Транспортното произшествие се е случило в тъмната част на денонощието, при липса на каквото и да е било осветление, с изключение на светлината от фаровете на автомобила, управляван от подсъдимия. По делото несъмнено е установено, че късите светлини на фарове на моторното превозно средство, в дясно са осветявали на около 50 метра пред фронта на автомобила. От АТЕ, изготвена от инж. Г. е видно, че при управление на къси светлини и при избраната от водача скорост от 65,60 км/час, ударът за него е бил непредотвратим от техническа гледна точка, като за да бъде избегнат, технически съобразената скорост е следвало да бъде 49 км/час. Съдебната практика е категорична, че разстоянието на видимост, осветено от фаровете на моторното превозно средство, се намира в строга зависимост от скоростта на движението, което задължава водачите да недопускат движение, без да могат да го преустановят, когато се появи пътно препятствие. С други думи, скоростта на движението нощно време задължава водачът да се движи по такъв начин, че разстоянието на видимост да гарантира спиране на превозното средство в неговите граници, т.е същият да може да спре в зоната осветена от фаровете му. /Р №1167/05.11.1976 г. по н.д. №1023/76 г. на трето н.о. на ВКС; Р №587 от 28.05.1980 г. по н.д. №472/80 г. на трето н.о. на ВКС; Р №13 от 19.01.1984 г. по н.д. №696/83 г. на трето н.о.на ВКС/. По настоящето дело, отрицателните характеристики на пътната обстановка- широколистна растителност и от двете страни на пътното платно и най-вече движението при нощни условия, са задължавали подсъдимия да управлява МПС-то с такава скорост, която да му позволи да спре в зоната осветена от неговите фарове. Ако той беше сторил това, каруцата не би попаднала в неговата опасна зона за спиране и ударът би бил предотвратим. Избирайки по-висока скорост на движение, макар и в рамките на разрешената, но не съобразена с конкретните условия на видимост, Н. А. сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието и настъпилите в резултат на него съставомерни последици.
Възражението, че в настоящият случай се касае за „случайно деяние“ е било обсъдено от въззивната инстанция и напълно основателно отхвърлено. Когато водачът допусне нарушение на правилата за движение по пътищата, предшестващо невъзможността за предотвратяване на произшествието, виновното му поведение не се изключва, независимо, че обществено опасните последици настъпват в опасната зона за спиране на МПС-то. При движение нощно време, скоростта на превозното средство трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете с възможност за спиране при поява на опасност. Ако водачът управлява със скорост, на която опасната зона за спиране е по-голяма от осветеното пространство, налице е несъответствие на видимостта и възможността за спиране при появяване на препятствие в лентата за движение на автомобила. При такова управление на превозното средство водачът сам се е поставил в аварийна ситуация, защото не е по силите му и техническите възможности да преустанови движението на разстоянието на видимост, което изключва приложението на чл.15 от НК. /Р №231 от 07.06.1988 г. по н.д. №225/88 г. на трето н.о. на ВКС/. Както беше посочено и по –горе, подсъдимият А. е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с условията на видимост и недаваща му възможност да спре автомобила в зоната, осветена от неговите фарове. Ако същият беше управлявал превозното средство със съобразена скорост, позволяваща му да спре в зоната на виждане, произшествието не би настъпило, тъй като опасната му зона за спиране, би била по-малка от тази, която е била при движение с избраната от него скорост. Попадането в опасната зона за спиране на МПС-то само тогава е случайно деяние, когато водачът не участва с виновно нарушение на правилата за движение, какъвто не е настоящият случай. Ето защо, ВКС споделя извода, че не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
По касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Касационната жалба в тази й част е основателна. Преценката на въззивната инстанция, за това, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено за конкретното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, не се споделя от касационния съд. На първо място, приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултата е значителен. Съгласно чл.143 от ППЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство с животинска тяга ….е длъжен непрекъснато да контролира и да направлява животните, така че да не се създават пречки и опасности за движението“, нещо което пострадалият А. не е извършвал, предвид обстоятелството, че е бил алкохолно повлиян. Каруцата не е била обозначена по никакъв начин, което да я прави видима при движение в нощни условия, с което пострадалият е допуснал нарушение на чл.71 ал.1 от ЗДвП. Освен това, водачът й не е носил светлоотразителна жилетка, съобразно изискванията на чл.106 ал.2 от ЗДвП. На следващо място, съдът не е отчел обстоятелството, че е оправдал подсъдимия за нарушение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, което намира отражение върху степента на обществената опасност на деянието. По-нататък, въззивната инстанция не е обърнала необходимото внимание на личността на дееца- подсъдимият упражнява обществено полезен труд- същият е фелдшер, който работи на два трудови и един граждански договор, като обслужва жителите на няколко села, семейно ангажиран е, с положителни характеристични данни, изказва съжаление за случилото се, не е осъждан и престъплението по настоящото дело е инцидентно в живота му. Наред с това, не може да бъде подминато и обстоятелството, свързано с високия интензитет на оказаната помощ от подсъдимия на пострадалия /измерил кръвното и пулса, правил сърдечен масаж и поставил абокат/, който надхвърля степента на обичайните действия, обосноваващи прилагането на привилегирования състав по чл.343а от НК. И на последно място, данните по делото сочат, че здравословното състояние на А. е влошено- през ноември 2021 г. същият е претърпял остър субендокарден инфаркт на миокарда, от който като последица е настъпила нестабилна стенокардия. Всички тези смекчаващи отговорността обстоятелства, касационната инстанция прецени като многобройни такива, поради което прие, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2, б. „б“ от НК и предвиденото в чл.343а ал.1 б. „б“ от НК наказание лишаване от свобода бъде заменено с наказание пробация със следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК- „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. В този смисъл въззивното решение следва да бъде коригирано.
Що се отнася до размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление, ВКС не намира основания за неговото намаляване. Аргументи за този извод, касационната инстанция открива в данните, съдържащи се в справката за нарушител/водач, от която е видно, че Н. А. многократно е наказван по административен ред за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата, обстоятелство характеризиращо го като недисциплиниран водач на МПС. Срокът от две години лишаване от правоуправление е необходимия и достатъчен за преосмисляне от страна на А. на поведението си като водач на превозно средство и не допускане в бъдеще на подобни прояви.
По изложените дотук съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение №81 от 11.10.2021 г., постановено по внохд №210/2021 г. на Варненски апелативен съд, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК ЗАМЕНЯ наложеното на подсъдимия Н. Н. А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година с наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |