Р Е Ш Е Н И Е № 356 гр. София, 12.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия Чочева касационно наказателно дело № 1824 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Р. Г. Н. за възобновяване на ВНОХД № 531/2011 г. на Софийски градски съд, НК, 9-ти въззивен състав и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 353/25.03.2011 г., с което е била изменена присъда от 05.10.2010 г. по НОХД № 8182/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият Р. Г. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК за това, че на 13.04.2010 г., около 15 ч., в гр. София,[жк], в района на бл. 23 А, в съучастие като съизвършител с К. Т. М. и като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел вещи на стойност 495 лв. от владението на А. Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и във връзка с чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, вр. 23 от НК наложеното наказание е било групирано с това по НОХД № 7700/2010 г. на СРС, като е било определено най-тежкото - 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приспаднато е предварителното му задържане и изтърпяното наказание по НОХД № 7700/2010 г. Със същата присъда е бил осъден и подсъдимия К. Т. М. на 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 5 години. С въззивното решение СГС е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимия Р. Н. наказание, както и общото по чл. 25, вр. 23 от НК от 1 година на 10 месеца лишаване от свобода, като е потвърдил същата в останалата й част. В искането се излагат доводи за наличие на основанията по чл. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване нанаказанието при условията на чл. 55 от НК с прилагане и на чл. 66 от НК. В с. з. пред ВКС съденият и защитникът му поддържат направените в писменото искане доводи и искания. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Възраженията за процесуални нарушения с оглед неправилно отразяване на номерацията на НОХД № 7700/2010 г. на СРС, НО, 94 състав, наказанието по което е било групирано при условията на чл. 25, вр. 23 от НК, както и по повод различието в изписване на самото наказание в мотивите, не могат да бъдат споделени. Всички те са били изтъкнати и пред въззивната инстанция, която видно от мотивите ги е обсъдила и намерила за неоснователни, излагайки подробни съображения, които ВКС споделя. Ориентир относно точната номерация на делото, по което на осъдения Р. Н. е било наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, правилно е отчетено, че не може да бъде представената от защитата призовка, а бюлетините за съдимост, в които то е отразено под № 7700/2010 г. Няма и съществено различие между диспозитив и мотиви по въпроса за размера на наказанието по това дело. Техническата грешка в мотивите към присъдата, където то е отразено като „4 (десет) месеца” не оправдава заключение за ограничени процесуални права. При групирането е отчитан размер от 4 месеца, а не 10 месеца, като определящо за общото наказание е наложеното по настоящето НОХД № 8182/10 г., което впоследствие СГС е намалил от една година на 10 месеца лишаване от свобода, като е било приспаднато изтърпяното наказание по НОХД № 7700/2010 г. в размер на 4 месеца лишаване от свобода. Нарушението на материалния закон с оглед липсата на конкретизация на наказанието, наложено при условията на чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК, допуснато в мотивите на първоинстанционната присъда също е очевидно, че е било поправено от въззивната инстанция. По този повод са изложени подробни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Съвсем ясно при условията на чл. 58а ал. 1 от НК и в съгласие с данните за непълнолетието на осъдения Н., СГС първо е редуцирал наказанието, предвидено за деянието по чл. 198 ал. 1 от НК, очертавайки параметрите му – от 3 м. до 3 години, след което, възприемайки позицията, че то следва да е около средния размер, изрично го е посочил – 16 месеца лишаване от свобода, а накрая го е намалил с 1/3 или в размера от 10 месеца, в какъвто аспект е изменил и присъдата. Правилна е и констатацията за липса на предпоставките по чл. 55 от НК, както и на чл. 66 от НК. Непълнолетието на осъдения Н. е наложило в съгласие с правилото на чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК предвиденото за деянието наказание да бъде редуцирано, а направените от него самопризнания са обусловили провеждане на производството по глава 27 и налагане на наказание по чл. 58а ал. 1 от НК. Затова тези обстоятелства не са изключителни и не пораждат необходимост от прилагане на чл. 55 от НК, особено предвид данните за съдебното му минало и механизма на извършване на престъплението, правилно очертали извод за неговата по-висока степен на лична обществена опасност, независимо от твърде младата му възраст. При групирането по реда на чл. 25, вр. 23 от НК прави особено впечатление, че практически са обхванати две деяния, извършени в рамките на няколко дни, на едно и също място, с един и същи съучастник и спрямо едно и също пострадало лице, което само потвърждава горния извод. Именно това е в основата на съдебното заключение на СГС за невъзможност целите на наказанието и преди всичко поправянето на дееца да бъдат осъществени чрез прилагането на чл. 66 от НК, което ВКС намира за правилно. Възражението за неправилно определяне на типа затворническо заведение, в което осъдения Р. Н. е следвало да бъде настанен с оглед неговото непълнолетие, е поначало основателно, макар да не представлява съществено нарушение на материалния закон, което да налага намеса на ВКС по реда на възобновяването. Съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗИНЗС непълнолетните лишени от свобода се настаняват в поправителни домове. Това разрешение е било приложено при осъждането му по НОХД № 7700/2010 г. на 4 месеца лишаване от свобода (за престъпление по чл. 198 от НК, извършено на 16.04.2010 г.), изтърпяно в поправителен дом Бойчиновци. Деянието по настоящото дело е било извършено на 13.04.2010 г., като към този момент осъденият не е бил навършил 17 години – роден е на 22.06.1993 г. Към момента на постановяване на присъдата – 05.10.2010 г., както и на въззивното решение – 25.03.2011 г. той все още е бил непълнолетен, което е налагало съдилищата да съобразят чл. 58 ал. 2 от ЗИНЗС. Понастоящем обаче осъденият вече е пълнолетен, поради което и изпълнението на определеното общо наказание по чл. 25, вр. 23 от НК очевидно не би могло да се осъществява в поправителен дом, а в затвор съобразно 60 ал. 1 от ЗИНЗС. Поради това липсва основание за прилагане на чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. Н. за възобновяване на ВНОХД № 531/2011 г. на Софийски градски съд, НК, 9-ти въззивен състав и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 353/25.03.2011 г., с което е била изменена присъда от 05.10.2010 г. по НОХД № 8182/2010 г. на Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.