Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 25.07. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Камелия Маринова Геника Михайлова При секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5203 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 130/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 147/ 2015 г, с което Габровски окръжен съд е отменил решение № 98/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 2455/ 2014 г. и е отхвърлил исковете на [фирма] срещу [фирма] и [фирма] с правна квалификация чл. 76 ЗС за предаване на владението на десет поземлени имота ведно със сградите, построени в единия. С въззивното решение е обезсилен изпълнителният лист, издаден на основание осъдителното първоинстанционно решение, което се ползва с право на предварително изпълнение по силата на закона (чл. 361 ГПК). Обжалването е допуснато с определение № 586/ 23.11.2015 г. по настоящото дело за проверка на допустимостта на решението при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (основно и допълнително) по следните правни въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че предпоставка на посесорната защита по иска по чл. 76 ЗС, осъществява незаконният акт на съдебния изпълнител по въвод във владение на недвижим имот или е необходимо съдебно решение по чл. 435, ал. 5 ГПК, с което въводът е отменен? 2. Допуска ли действащото ни процесуално право т. нар. „обратен въвод във владение на недвижим имот“, т. е. има ли задължение съдебният изпълнител да възстанови предишното положение, след като въводът във владение е отменен с решение по чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на третото лице? и 3. Какво е съотношението между възможността третото лице да поиска провеждането на обратен въвод и да защити правата си чрез иск по чл. 76 ЗС? Касаторът [фирма] прави оплаквания за неправилност на решението. Претендира разноски. Ответниците [фирма] и [фирма], ответници и по касация, възразяват, че решението е правилно. Също претендират разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд дава следните отговори на въпросите, по които обжалването е допуснато: Незаконният въвод във владение на недвижимия имот, който съдебният изпълнител е извършил срещу трето за изпълнението лице, осъществява материалноправната предпоставка на чл. 76 ЗС – владението е отнето чрез насилие. По владелческия иск на третото лице срещу взискателя относно същия имот съдът проверява законността на действията на съдебния изпълнител, без да е длъжен да очаква, изчаква или да се съобразява с влязлото в сила решение по жалбата, предвидена в чл. 435, ал. 5 ГПК. Влязлото в сила решение, с което жалбата по чл. 435, ал. 5 ГПК е уважена, задължава съдебният изпълнител да възстанови фактическото положение отпреди въвода. Задължението възниква (пряко) от конститутивното действие на съдебното решение, без да са необходими изпълнителен лист, искане от третото лице или такса. Съдебният изпълнител не дава срок за доброволно изпълнение на взискателя, въвежда обратно в имота третото лице и отстранява всяко друго, което намери в имота. Влязлото в сила решение, с което жалбата по чл. 435, ал. 5 е уважена и следващото от него задължение на съдебния изпълнител за обратен въвод, не изключват владелческия иск по чл. 76 ЗС на третото лице срещу взискателя. Допустимостта на иска по чл. 76 ЗС е изключена, тогава когато третото лице вече е предявило срещу взискателя иск за собствеността на същия имот и делото е висящо. Мотивите към дадените отговори са следните: Въводът във владение, който съдебният изпълнител извършва, е акт на държавна принуда. Държавната принуда е всякога насилнически акт (пряко волята на лицето, спрямо което се прилага). Държавната принуда е позволена, когато се упражнява законосъобразно. Следователно незаконният въвод във владение на недвижим имот, който съдебния изпълнител е провел, е насилнически акт на отнемане на владението и предаването му на взискателя. Чл. 76 ЗС предоставя владелческана защита на третото за изпълнението лице, което съдебният изпълнител незаконно е отстранил от имота. На третото лице е предоставен изборът на вида съдебна защита, която обективното ни право предвижда да следва от незаконнно извършения въвод във владение. То може да упражни правото на жалба, предоставено с чл. 435, ал. 5, изр. 1 ГПК, владелческата защита по чл. 76 ЗС или иск за собственост. При упражняване на тези права третото лице следва да съобрази различните преклузивни срокове, предвидени от закона и да спази ограничението във владелческата защита, следващо от чл. 359 ГПК. Други ограничения пред неговия избор на защитно средство не съществуват. При упражняването на което и да е от тях съдът е длъжен да разгледа въпроса за законосъобразността на въвода, извършен от съдебния изпълнител. При владелческия иск тази компетентност на съда е изрично предвидена в закона (чл. 358 ГПК), но тя съществува и при всеки друг иск, с който третото лице защитава своите права, включително при иска по чл. 441 ГПК. Когато съдът разглежда иска на третото лице, той не следва да очаква, изчаква или да се съобразява с решението по чл. 435, ал. 5 ГПК. Съдът е длъжен да разгледа като преюдициален въпросът за законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда при отнемане владението на имота и предаването му на взискателя. Постановеното решение по жалбата на третото лице, предвидена в чл. 435, ал. 5 ГПК не поражда задължение за съда да го зачете (чл. 297 ГПК). Висящото производство по тази жалба не осъществява привременна пречка по чл. 229, т. 4 ГПК. Това е така, защото няма обективен идентитет между двете дела (исковото и контролно-отменителното, което се разглежда по реда на глава Х. ГПК). Въпросът по жалбата по чл. 435, ал. 5 ГПК е процесуалноправен, а действието на решението по чл. 435, ал. 5 ГПК се изчерпва с нуждите на изпълнителното производство. В това производство съдът е контролен орган на изпълнителния процес. Решението, с което той отхвърля жалбата на третото лице по чл. 435, ал. 5 ГПК, установява законосъобразността на извършения въвод във владение на недвижимия имот. Това решение не поражда задължения за съдебния изпълнител. Решението, с което жалбата е уважена, установява незаконосъобразността на извършения въвод във владение. Това решение поражда задължение за съдебния изпълнител да възстанови фактическото положение отпреди въвода, който съдът е отменил. Различен тълкувателен извод обезсмисля изречение второ на чл. 435, ал. 5 ГПК. Ако третото лице не може да разчита на това задължение на съдебния изпълнител, а конститутивното съдебно решение не го поражда, за него би била безсмислена (лишена от правен интерес) жалбата по чл. 435, ал. 1, изр. 1 ГПК. Задължението на съдебният изпълнител да въведе третото лице обратно във владение на имота възниква от конститутивното действие на съдебното решение по чл. 435, ал. 5 ГПК. Това изключва необходимостта от изпълнителен лист и от молба от третото лице до съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител дължи обаче да го уведоми, тъй като без съдействието на третото лице обратният въвод не е възможен. Незаконният акт на съдебния изпълнител е причината за обратния въвод. Това означава, че съдебният изпълнител е длъжен да го проведе без такса. Съдебният изпълнител не дава на взискателя срок за доброволно изпълнение. Конститутивното решение поражда правна промяна, но не е източник на (облигационни) задължения за взискателя. Ако при провеждането на обратния въвод съдебният изпълнител намери в имота друго лице (различно от взискателя), той го отстранява. Единствената възможност е то да е установило своето владение след незаконния въвод. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира въззивното решение недопустимо в частта, с която исковете по чл. 76 ЗС са отхвърлени. Съображенията за това са следните: Касаторът е обосновал предявените искове с твърденията, че неговото владение върху десетте имота е отнето чрез насилие от ответника по касация [фирма] и по скрит начин от ответника по касация „П. М“. Легитимацията на първия ответник по касация е изведена с довода, че на 04.12.2013 г. той е въведен незаконосъобразно от съдебен изпълнител във владение на част от имотите (в един от поземлените имоти и в една от сградите, построени в него), а касаторът е отстранен като трето за изпълнението лице. Легитимацията на втория ответник по касация е изведена с твърденията, че скоро след незаконния въвод първият ответник е установил по скрит начин владение върху останалите (съседни) сгради и имоти, а впоследствие ги е предал на „П. М“. Ответниците по касация са възразили, че исковете по чл. 76 ЗС са недопустими. Възразили са, че касаторът няма интерес от тяхното предявяване, тъй като по негова жалба по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК съдът е отменил извършения въвод. Възразили са и за пречката на чл. 359 ГПК, с твърденията, че преди да бъде образувано настоящото гражданско дело касаторът е предявил срещу тях искове за собственост на същите имоти. По делото е приет протокол по изп. д. № 20137320400394/ 2013 г. на ЧСИ № 732 от списъка на КЧСИ, с район на действие ОС - Г., който удостоверява, че на 04.12.2013 г. съдебният изпълнител е намерил касатора във владение на един от процесните имоти и в една от сградите, с които е застроен, отстранил го е и въвел във владение ответника по касация [фирма]. Протоколът удостоверява също така, че длъжникът по изпълнението е [фирма] (трето за настоящото дело лице). Приложено е и решение от 24.02.2014 г. по гр. д. № 208/ 2013 г. на Габровски окръжен съд, с което този въвод е отменен по жалбата на касатора, предвидена в чл. 435, ал. 5 ГПК. Приложено е и съдебно удостоверение, което засвидетелства, че на 23.01.2014 г. касаторът е предявил искове в защита на своето право на собственост върху десетте имота и сградите, с които единият е застроен, като исковете са предявени срещу ответниците по настоящото дело и срещу длъжникът по изпълнението. Исковете по чл. 76 ЗС по настоящото гражданско дело са предявени след това (на 26.03.2014 г.). Въззивният съд е приел за допустими исковете по чл. 76 ЗС. Обосновал се е с това, че конститутивното решение по жалбата на касатора по чл. 435, ал. 5 ГПК не изключва интереса от владелческата защита. Този извод на въззивния съд съответства на отговорите на правните въпроси. Въззивният съд е намерил за неоснователни и възраженията на ответниците по касация за пречката по чл. 359 ГПК. Констатирал е субективния идентитет на висящите искови производства (страните и по двете са едни и същи), както и обстоятелството, че искането за защита и по двете е за едни и същи имоти. Приел е обаче, че извод за отнемане на владението чрез насилие не може да направи, като обсъди законността на извършения въвод. Този извод на въззивния съд противоречи на дадените отговори. За това е пристъпил към обсъждане на другите събрани по делото доказателства и като не е намерил, те да доказват, че след 04.12.2013 г. касаторът е установил (отново) владение върху някой от имотите, пречката по чл. 359 ГПК не съществува, а исковете по чл. 76 ЗС са неоснователни. Съгласно чл. 359 ГПК лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяване на иска по насилствен или скрит начин. Исковете по чл. 76 ЗС касаторът е предявил след датата, на която са предявени исковете за собственост върху имотите. Двете дела са идентични по страни, касаят едни и същи имоти и няма доказателства да е приключило делото в защита на собствеността. Настоящата инстанция не намира за осъществено изключението от чл. 359, in fine ГПК, при което отпада предвидената в разпоредбата абсолютна процесуална пречка. Изводът следва от твърденията, с които касаторът е обосновал владелческите искове. Тези твърдения изясняват, че еднакви актове са проявили правния спор относно титулярството на правото на собственост на касатора върху процесните имоти и по исковете по чл. 76 ЗС. Това са въводът във владение, който съдебният изпълнител е извършил на 04.12.2013 г. и непосредствено следващите го действия на двамата ответници по касация Следователно въззивното решение подлежи на обезсилване като недопустимо, постановено при наличието на пречката по чл. 359 ГПК, а производството по исковете по чл. 76 ЗС – на прекратяване (чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК). По разноските. Чл. 78, ал. 4 ГПК признава право на разноски за ответника и при прекратяването на делото. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на всеки от ответниците е признато право на разноски поради неоснователност на предявените искове по чл. 76 ЗС (чл. 78, ал. 3 ГПК). На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касационната инстанция следва да присъди на ответника [фирма] разноски, както следва: · сумата 1 500 лв. – направените в първоинстанционното; · сумата 4 168. 48 лв. – направените във въззивното и · сумата 2 000 лв. – направените в касационното производство. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касационната инстанция следва да присъди на ответника [фирма] разноски, както следва: · сумата 1 500 лв. – направените в първоинстанционното; · сумата 4 168. 48 лв. – направените във въззивното и · сумата 2 000 лв. – направените в касационното производство. По касационната жалба на [фирма] в частта, с която въззивният съд е обезсилил изпълнителния лист, издаден от първоинстанционния съд. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд на основание чл. 361 ГПК е допуснал предварително изпълнение на своето осъдително решение по исковете по чл. 76 ЗС. Въззивният съд е приел, че след като той приема исковете за неоснователни, с това отпада изпълнителното основание (титул) за изпълнителния лист, който първоинстанционният съд е издал, и го е обезсилил. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение в тази негова част следва да бъде потвърдено. Изпълнителния титул по издадения в полза на касатора срещу ответниците по касация изпълнителен лист отпада и с извършеното от настоящата инстанция обезсилване на първоинстанционното решение. Въззивното решение следва да бъде потвърдено от касационната инстанция в тази част, тъй като е правилно като резултат. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 130/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 147/ 2015 г. на Габровски окръжен съд и решение № 98/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 2455/ 2014 г. на Габровски районен съд по исковете по чл. 76 ЗС. ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правна квалификация чл. 76 ЗС, предявени от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], Ю. парк, [жилищен адрес] ЕИК[ЕИК], срещу „П. Т“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК]. ОТМЕНЯ решение № 130/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 147/ 2015 г. на Габровски окръжен съд в частта по чл. 78, ал. 3 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 7 668. 48 лв. ОСЪЖДА [фирма] за заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 7 668. 48 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 147/ 2015 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която е обезсилен изпълнителния лист. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.