4 Р Е Ш Е Н И Е № 660 София, 27 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Павлина ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 675/2010 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Н. И. А. за възобновяване на внохд № 218/2010г. по описа на Т. окръжен съд,отменяване на решението от 20.09.2010г. с което е потвърдена присъда № 301/16.07.2010г. по нохд № 431/2010г. по описа на Т. районен съд, и връщане а делото за ново разглеждане.Алтернативно се иска да се измени решението и намали наказанието. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и служебния му защитник. В последната си дума осъденият моли да се намали наказанието или делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимно лице в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: С горната присъда Т.т районен съд е признал подсъдимия Н. И. А. за ВИНОВЕН в това,че на 01.03.2010г. в гр.Търговище,при условията на опасен рецидив,чрез използване на моторно превозно средство,извършил кражба на чужда движима вещ-лек автомобил марка”Москвич 412” с рег.№ Т 2859 АС на стойност 460.00 лева собственост на О. А. Х. от гр.Търговище,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.195,ал.1 т.4 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Търговищкият окръжен съд е потвърдил присъдата. Доводите в искането са обсъдени от двете редовни инстанции.Съображенията изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Основният довод е свързан с обективната страна на инкриминираното деяние.Подсъдимият е поддържал,че процесния автомобил не го е откраднал,а го е закупил от лицето Радослав А. Ангелов,когото разпознал в затвора. Впоследствие продал автомобила за скраб на пункта на „Е.” в кв.Дивдядово в гр.Шумен. Тезата на подсъдимия не е подкрепена от доказателствата по делото и основателно е отхвърлена от съдилищата.В съдебно заседание на 16 юли 2010г. районният съд е разпитал св.Р. А. А..Последният е заявил,че познава подсъдимия от престоя му в една килия с подсъдимия за 3-4 дни.Никога не се е занимавал с изкупуване на коли и не е продавал кола на подсъдимия. В този смисъл са и показанията на св.Северин Михайлов,който е заявил,че познава подсъдимия от арестите и от затвора,но никога не е имал разговори с него и св.Р.А. за продажбата на автомобила.Възражението е обсъдено от районния съд на л.78 от делото, и проверено от въззивния съд чрез очна ставка между св.А. и подс.А. в съдебно заседание по реда на чл.332 НПК. Изводът,че подсъдимият е извършил кражба на лекия автомобил собственост на св.О. Х.,а не я е закупил чрез „мнимия продавач” св.М. ,е съответен на доказателствата събрани,проверени и анализирани съгласно изискванията на чл.13,чл.14 ,чл.107,ал.5 НПК. В съдебно заседание се поддържа,че деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение,а следва да се квалифицира като извършено по чл.346 НК. Доводът е неоснователен.Автомобилът е бил спрян от движение и извозването му от мястото му на паркинга, до пункта за вторични суровини е извършено посредством теглич поставен на управлявания от подсъдимия автомобил „Ф. Голф”.Освен това,от субективна страна ,деянието е извършено не с намерение да се ползва автомобила,а с цел да се продаде.От показанията на св.Ив.Драганов е видно,че след като бил претеглен,той заплатил на подсъдимия за автомобила сумата 234,92 лева.За извършената продажба и изплащане на сумата била издадена покупко-изплащателна сметка № 100300031 от 01.03.210г. Доводът за процесуално нарушение,тъй като съдът не е кредитирал показанията на св.Себахтин Азисов-брат на подсъдимия относно твърдението,че автомобила е бил продаден на последния от св.Р.М.,също е неоснователен.На л.78 от първоинстанционното дело е направен анализ на посочените показания,като е отбелязано,че те са колебливи и вътрешно противоречиви, както на досъдебното,така и на съдебното производство.Освен това, противоречат на обясненията на подсъдимия,който е твърдял,че брат му не е бил с него,докато е преговарял за цената на продадения автомобил. Изложеното наред с категоричните показания на св.Р.Михайлов отричащ изобщо познанството си с подсъдимия извън затвора,респ. това,че е продал процесния автомобил на подсъдимия, е дало основание на съда да не кредитира като достоверни показанията на св.С.А..Отхвърляйки показанията му,съдът не е нарушил процесуалните права на подсъдимия,защото тези показания са в противоречие с останалия доказателствен материал. Доводът за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд,който не е извършил пълен и цялостен анализ на доказателствата и е нарушил по този начин правото на защита на подсъдимия ,също е неоснователен. Мотивите на въззивното решение са изготвени в съответствие с чл.339 НПК.Обсъдени са възраженията ,като тяхната достоверност е проверена посредством проведеното от съда съдебно следствие, чрез разпит и очни ставки на св.Р.М. и подсъдимия. На последно място неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е правилна. Наказанието е определено в пределите на закона,под минималния размер предвиден в нормата на чл.196,ал.1 т.2 НК,като е прието,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Наказанието е съобразено с обществената опасност на подсъдимия-осъждан многократно , и степента на обществена опасност на деянието,както и с всички други обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране.Освен това са взети предвид и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК по отношение на генералната и личната превенция.В този смисъл,наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което искането и в тази част следва да се остави без уважение. За да се възобнови наказателно дело по чл.422,ал.1 т.5 НПК следва при постановяване на съдебните актове съдилищата да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. В разглеждания случай такива не са налице.Материалният закон е приложен правилно,процесуалните действия са извършени при спазване разпоредбите на НПК,а наказанието наложено на осъдения не е явно несправедливо.В този смисъл искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. А. за възобновяване на внохд №218/2010г. по описа на Т. окръжен съд и отменяване или изменяване на решение № 133 от 20.09.2010г.,с което е потвърдена присъда № 301/16.07.2010г. постановена по нохд № 431/2010г. по описа на Т. районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: