Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 28.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 22.01.2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3166 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 641 от 14.11.2018 г., по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1349 от 13. 06.2017 г., по в.гр. д.№ 639 / 2017 г., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК само в частта, с която след отмяна на решение № 6854 от 19.08.16 г., по гр.д. № 8430/2013 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявения от Ю. С. С., действащ лично и със съгласието на законния си представител, неговата майка С. С. М., пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 12.02.2013 г. в размер на сумата 150 000 лв./ сто и петдесет хиляди лева/, заедно със законна лихва върху същата, начиная от датата на непозволеното увреждане. Счетено е, че даденото от въззивния съд разрешение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на техен близък, вкл. когато е фактически отглеждан и издържан приживе от починалия, е в отклонение от задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, до приемането на което производството по настоящето дело е било спряно. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора си, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК, възразява по основателността на въведените касационни основания. Допълнителни съображения в проведеното по делото публично съдебно заседание не излага. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е приел, че са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответното АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача на моторно-превозно средство микробус „Фолксваген” с ДК№ СС 85-66 СВ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди на ищците от смъртта на Р. С. – фактически съпруг на С. С. М. и баща на Б. Р. Г., настъпила от пътно - транспортно произшествие на 12.02.13 г. в на територията на Република Румъния. При определяне обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата от по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци- С. С. М. и Б. Р. Г., въззивният съд е съобразил младата възраст на починалия- 34 г. към датата на настъпилия пътен инцидент, продължителността на фактическото съжителство/ 13г./ между ищцата С. М. и б.ж. на [населено място], С. област - Р. С., силната обич, привързаност грижовност и уважение, която е съществувала между него, фактическата му съпруга и роденото от съжителството им дете Б. през всичките тези години. Произнасяйки се по въззивната жалба на„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че по отношение на ищеца Ю. С. С., непълнолетен към дата на въззивната жалба и действал със съгласието на майка си – ищцата С. С., произходът му от загиналия в процесния пътен инцидент Р. С. не е доказан по предвидения в закона ред – нито съобразно презумпцията за бащинство по чл.61 СК, нито чрез извършено по реда на чл.64 СК припознаване, или по установения в чл.69 СК съдебен ред. Поради това и с оглед на лицата, имащи право на обезщетение, липсващ изрично в законодателството ни, но определенпо тълкувателен път в задължителната, към момента на постановяване на въззивното решение, съдебна практика- ППВС №4/61 г. и ППВС№ 5/69г., въззивната инстанция е изградила краен правен извод, че последният, независимо от понесените страданията, свързани със загубата на починалия,считан от него за биологичен баща и фактическото му съжителство от момента на раждането си в едно домакинство със същия, не е материалноправно легитимиран по предявения прак иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./. І.По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато: С Тълкувателно решение № 1/16 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че в гражданския процес материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС№ 5 от 24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съответствие с даденото тълкуване на закона с т.2 от цитираното Тълкувателно решение на трите колегии на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 2.30.11.1984 г. ІІ. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос в задължителната съдебна практика обжалваното въззивно решение- валидно и допустимо, се явява неправилно, в частта, в която касационното обжалване е допуснато. Възприетото от въззивния съд разрешение относно кръга на лицата , които в гражданския процес са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, от която търпят продължителни морални болки и страдания е в отклонение от ТР № 1 / 16 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Безспорно доказани са по делото елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, обосноваващ пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди от смъртта на б.ж. на [населено място] С., настъпила от виновно предизвикано от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водача на микробус „Фолксваген”, с ДК№ СС 85-66 СВ пътно -транспортно произшествие на 12.02.13 г. на територията на Република Румъния. От ангажираните по делото доказателства, както и решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, е несъмнено, че ищецът Ю. С. С., непълнолетен и действащ със съгласието на майка си С. С., от раждането си е живял в едно домакинство с починалия, който считал за свой биологичен баща. Видно от показанията на разпитаните свидетели във фактическото семейство, създаденото между С. С. и б.ж. на [населено място] С. е съществувала силна обич и привързаност между членовете му. Двете родени от връзката на фактическите съпрузи деца са отглеждани с много любов, разбирателство и всеотдайни грижи за тях. Свидетелите Х.Х. и Ил.Д., съседи на починалия, които подробно описват неговото трудолюбие, дружелюбност, внимание, грижовност и проявявана ежедневна обич към децата и фактическата му съпруга, стремейки се да задоволи битовите им нужди в максимална степен, според възможностите си, категорично сочат, че след смъртта му те са „съсипани”. Според тези свидетели, както св.М., показанията на който последен съдът преценява при условията на чл.172 ГПК, по- голямото дете Ю. С. С., независимо, че се опитва да владее емоциите си, за да бъде опора на майка си и своя по- малък брат, понася изключително тежко загубата на считания за свой баща Р. С. и тази дълбока тъга се отразява видимо както на неговото физическо състояние, така и на психиката му. Именно поради мъката, която изпитва и под влияние на изживения шок, ищецът непрекъснато търси утеха в посещаване гроба на починалия, заедно с майки си и своя по- малък брат, като според депозираните свидетелски показания, е очевидно, че много трудно може да преодолее загубата на лицето, което от раждането си счита за свой биологичен баща.Проведеното по делото пълно и главно доказване, въз основа на което са установени както съществувалата до смъртта на б.ж. на [населено място] С. особена близост между него и ищеца Ю. С. С., когото починалият е приемал за свое рождено дете от момента на раждането му, живял е с него в едно домакинство и е полагал грижи като за собствен син, така и преживените от последното силни морални болки и страдания, присъщи за българския бит при хармонична родствена връзка баща- дете, обуславя извеждане на правен извод, че независимо, че човешкият живот и загубата на родител в такава детска възраст няма напълно равностоен паричен еквивалент, в случая сумата от 150 000 лв. се явява справедливо обезщетение по см.на чл.52 ЗЗД. По изложените съображения и на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, след отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, като уважи предявения главен иск до размера на 150 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 12.02.2013г. до окончателното и изплащане. С оглед характера и предмета на касационното производство, извън правомощията на настоящия съдебен състав е обсъждане наведените от касатора доводи, свързани с наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е признат биологичния произход на ищеца Ю. С. С. от б.ж. на [населено място] Г. С. . Съобразен изхода на делото в касационната инстанция и общо определеното за защитата на тримата ищци адвокатско възнаграждение на адв.П.К. въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, имаща характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение на СГС за дължимото на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА на адв.К. възнаграждение с ДДС, изчислено по действащата към релевантиня момент редакция на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07. 2004 г. на ВАС, във вр. с чл. 38, ал.2 ЗА за разликата над 7 484 лв. до 12 524.40 лв. По така гореизложените съображения, отмяна подлежи и въззивното решение в частта му с характер на определение, с която Ю. С. С.- непълнолетен, действащ със съгласието на майка си С. М. е осъден да заплати общо,наред с останалите двама ищци, на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД допълнително деловодни разноски за първоинстанционното производство: юрисконсултско възнаграждение за разликата над 54.26 лв. до 2 124.84 лв. и разходи, извън внесената държавна такса от която са освободени, за разликата над 145 лв. до 183.60 лв., а за въззивното производство деловодни разноски над сумата 2 211.86 лв. С оглед изхода на делото в касационната инстанция на адв. П. К. следва да бъде присъдена допълнително сумата 288.71 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС, за осъществената по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА защита във въззивното производство. Съобразен изхода на делото в касационната инстанция на ищеца Ю. С. С., действащ лично и със съгласието на майка си С. С. М. следва, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, да бъдат присъдени деловодни разноски за касационното производство в размер на сумата 5436 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.01.2019 г. с адв.П. К., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Що се касае до сумата 4 240 лв., претендирано и посочено в списъка по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение за адв. П.К.,” дължимо по касационната жалба на ответника”, то липсват доказателства по делото такава сума да е била заплатена, а съгласно т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.В хипотезата на платено в брой адвокатско възнаграждение, това означава направено в договора за правна помощ вписване за плащане, имащо характер на разписка. В случая от доказателствата по делото, относими към направените от ищеца - касатор деловодни разноски, извън сумата от 5436 лв. с ДДС, не е доказано друга сума да е била заплатена. Дори и да се приеме застъпената теза, че сумата 4240 лв. се претендирана на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗАС и касае защитата по отговора на недопуснатата до разглеждане по същество касационна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, то такова конкретно искане, заявено едва в списъка по чл.80 ГПК, е след срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което е неоснователно. Отделен в тази вр. е въпросът, че в хода на делото адв.П.К., като пълномощник на ищците, неколкократно и немотивирано е променял основанието на заявената безплатна правна помощ – първоначално по чл.38, ал.1 т.1 ЗА по отношение на всички ищци, а понастоящем по чл.38, ал.1, т.3 ГПК по отношение на касаторите С. С. М. и Б. Р. Г.. Несъмнено последните, с оглед влязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд за присъдените им по 150 000 лв., заедно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на непозволеното увреждане, за които на 20.06.2017 г. им е издаден изпълнителен лист, не попадат в кръга на лицата, нуждаещи се от безплатна адвокатска помощ и съдействие, като материално затруднени, но това не означава, че е осъществено някое от останалите в чл.38 ЗА изчерпателно изброени основания. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че претендираната сума от 4 240 лв. не се дължи на адв.П.К. на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 ЗА за осъществена защита на С. С. М. и Б. Р. Г. срещу касационната жалба на застрахователя На осн. чл.78, ал.6 ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, дължи заплащане на държавна такса за касационното производство по сметка на ВКС в размер на сумата 6000 лева, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1349 от 13.06.2017 г., по в.гр. д.№ 639/2017 г., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 6854 от 19.08.16 г., по гр.д. № 8430/2013 г. е отхвърлен предявения от Ю. С. С., действащ лично и със съгласието на законния си представител С. С. М., пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, гр.София за заплащане на сумата 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие в Република Румъния на 12.02.2013 г., заедно със законна лихва върху същата, начиная от датата на непозволеното увреждане и в частта за възложените му деловодни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, с ЕИК:[ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68 да заплати на Ю. С. С. с ЕГН: , действащ със съгласието на законния си представител С. С. М., от [населено място], [община] сумата 150 000 лв./ сто и петдесет хиляди лева/,обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Г. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2013 г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски за касационното производство в размер на 5436 лв./ пет хиляди четиристотин тридесет и шест лева/ - заплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС. ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1349 от 13.06.2017 г., по в.гр. д.№ 639 /2017 г. в частта, имаща характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 6854 от 19.08.16 г., по гр.д. № 8430/2013 г. за присъденото, на осн. чл.38, ал.2, т.2 ЗА, адвокатско възнаграждение на адв. П. К. -САК, за разликата над 7 484 лв./ седем хиляди четиристотин осемдесет и четири лева до 12 524.40 лв. / дванадесет хиляди петстотин двадесет и четири лв. и 040 стотинки/, както и в частта,с която Ю. С. С., действащ лично и със съгласието на майка си С. С. М. е осъден да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД общо с Б. Р. Г. и със С. С. М. допълнително деловодни разноски за първоинстанционното производство за разликата над 54.26 лв. до 2 124.84 лв. юрисконсултско възнаграждение и за разликата над 145 лв. до 183.60 лв., деловодни разноски, извън внесената държавна такса, както и деловодни разноски за въззивното производство над 2 211.86 лв. ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД да заплати на адв. П. К. допълнително сумата 288.71 лв./ двеста осемдесет и осем лева и 71 ст./ адвокатско възнаграждение с ДДС по чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК за въззивното производство. ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 6000 лева / шест хиляди лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: