2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 707 С., 23.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : ТОТКА КАЛЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 501/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Донска от [населено място] - чрез процесуалния й представител адв. Ц. Б., срещу определение от 22.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 9674/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-13 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 17444/2008 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. Донска за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение № І-44-83 от 17.11.2010 г. по реда на чл.64 и сл. ГПК. Частната жалбоподателка моли за отмяна на въззивното определение като излага подробни доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. В инкорпорирано в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : „1. При упълномощен адвокат за процесуално представителство по делото задължена ли е страната сама да извърши процесуалните действия, ако упълномощеният от нея адвокат е във временна, обективна невъзможност, поради особено непредвидено обстоятелство и особените непредвидени обстоятелства по чл.64, ал.2 ГПК едновременно и за страната, и за пълномощника ли /в кумулативна връзка/ трябва да са налице, за да се приеме, че има основание за възстановяване на срока; 2. Невъзможността на процесуалния представител на страната да изготви въззивна /касационна/ жалба поради особени непредвидени обстоятелства представлява ли непреодолимо обстоятелство за страната и основание ли е за възстановяване на пропуснат срок или страната, респективно нейният пълномощник, е длъжна да преодолее пропускането на преклузивен срок с упълномощаване на друг процесуален представител само за конкретното процесуално действие.”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определение № 366 от 31.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1761/2008 г. на ВКС, V г. о., и определение № 90 от 13.03.2002 г. по ч. гр. д. № 147/2002 г. на Пловдивски апелативен съд. Преписи от частната касационна жалба са връчени на ответниците [фирма] - [населено място], и Е. П. М. от [населено място], които не са изразили становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. М. Донска за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението по гр. д. № 17444/2008 г., Софийски градски съд е приел, че не са осъществени предвидените в чл.64, ал.2 ГПК предпоставки, с които законът свързва възстановяването на пропуснат процесуален срок. След преценка на доказателствата по делото е прието за установено, че решението е връчено на М. Донска чрез процесуалния й представител по делото адв. Ц. Б. на 25.11.2011 г., от когато е започнал да тече двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба; че на 26.11.2010 г. адв. Б. е получила травма, наложила обездвижване на дясната й ръка за времето до 09.12.2010 г. с провеждане на лечение в домашни условия; че след изтичане на срока за въззивно обжалване на 09.12.2010 г. адв. Б. е подала на 10.12.2010 г. въззивна жалба от името на М. Донска срещу решението по гр. д. № 17444/2008 г. При така установените обстоятелства въззивният съдебен състав е направил извод, че претърпяната от адв. Б. травма не може да се квалифицира като особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство, налагащо възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване. Изразил е разбиране, че възстановяването на срока на основание чл.64, ал.2 ГПК предполага пълна обективна невъзможност за страната, респ. за процесуалния й представител, докато ангажираните в случая доказателства не сочат здравословното състояние на адв. Б. да е било влошено до такава степен, че тя да е била лишена от възможност да предприеме елементарни действия по уведомяване на доверителката си за инцидента или да преупълномощи друг адвокат по реда на чл.25, ал.4 ЗА за изготвяне на жалбата. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на производството по чл.64 и сл. ГПК и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите следва да бъдат уточнени и обединени в един общ въпрос със следното съдържание : Съставлява ли основание по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за въззивно /касационно/ обжалване възникналата в рамките на срока за обжалване внезапна и непреодолима пречка, препятствала упълномощения по делото процесуален представител на страната да изготви и подаде въззивната /касационната/ жалба преди изтичане на срока. Доказана е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като произнасянето на въззивния съд противоречи на практиката в представеното с изложението определение № 90 от 13.03.2002 г. по ч. гр. д. № 147/2002 г. на Пловдивски апелативен съд, в което е прието, че възникналите в срока за обжалване на съдебното решение здравословни проблеми, довели до временна нетрудоспособност на упълномощения от страната процесуален представител и до обективна невъзможност последният да подготви и да подаде жалба срещу решението до изтичане на предвидения в закона срок, съставляват основание по чл.37, ал.1 ГПК /отм./ за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на жалбата. Независимо, че третира приложението на чл.37 ГПК /отм./, даденото разрешение е относимо и към процесния случай с оглед идентичната правна уредба на предпоставките за възстановяване на пропуснат срок, съдържаща се в чл.37 ГПК /отм/ и в действащия чл.64, ал.2 ГПК. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване във връзка с представеното определение № 366 от 31.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1761/2008 г. на ВКС, V г. о. Определението е неотносимо към конкретното дело поради факта, че застъпената в него съдебна практика разглежда въпроса дали виновното неизпълнение на задълженията на упълномощения по делото процесуален представител съставлява основание за страната да иска възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.37 ГПК /отм./. Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките, посочени в чл.64, ал.2 ГПК. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства”, но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК визира особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени от страната, но нейният текст не следва да бъде възприеман и прилаган буквално. Пропускането на срока може да се дължи и на особени непредвидени обстоятелства, възникнали по отношение на лицето, което страната е избрала и упълномощила да я представлява по делото. Внезапните пречки, лишили процесуалния представител от възможност да извърши дължимото процесуално действие в рамките на определения от закона или от съда срок, рефлектират пряко в правната сфера на представляваната страна и поради това попадат също в обхвата на чл.64, ал.2 ГПК. Упълномощаването е личен акт, обусловен от волята на страната да избере конкретно лице, което да я представлява пред съда и да защитава нейните права и интереси. С оглед на това, ако в срока за извършване на определено процесуално действие упълномощеният процесуален представител бъде възпрепятстван по обективни, неочаквани и независещи от него причини да осъществи следващото се действие и в резултат на това пропусне срока, страната не следва да понася неблагоприятните последици от този пропуск, а разполага с правото да поиска възстановяване на пропуснатия срок при предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Поради личния характер на упълномощителната сделка е немислимо страната да бъде задължавана да ангажира друг процесуален представител за извършване на едно единствено процесуално действие. Още повече, че за случаите на обжалване упълномощаването на нов процесуален представител на пректика би било значително трудно поради относително кратката продължителност на предвидените в ГПК преклузивни срокове за обжалване и необходимостта от цялостно проучване на делото преди изготвяне на жалбата. По същите причини е недопустимо обективно възпрепятстваният да спази срока процесуален представител да бъде задължаван да преупълномощава друго лице, включително при условията на чл.25, ал.4 ЗА, за извършване на отделно процесуално действие, освен ако препятствието има траен характер или ако преупълномощаването е възможно и наложително от гледна точка на нормално дължимата грижа за защита интересите на представлявания. Предвид изложеното, на поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори, че възникналата в рамките на срока за обжалване внезапна и непреодолима пречка за упълномощения по делото процесуален представител на страната да изготви и подаде въззивна /касационна/ жалба преди изтичане на предвидения в закона срок съставлява основание по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно /касационно/ обжалване. В същия смисъл е произнасянето в определение № 90 от 13.03.2002 г. по ч. гр. д. № 147/2002 г. на Пловдивски апелативен съд, практиката в което настоящият състав намира за правилна. Отговорът на значимия правен въпрос предопределя основателността на подадената частна касационна жалба. От приложените към делото доказателства се установява, че в хода на цялото съдебно производство по гр. д. № 17444/2008 г. ищцата М. Донска е представлявана от упълномощения свой процесуален представител адв. Ц. Б.. В качеството й на пълномощник адв. Б. е получавала всички адресирани до М. Донска призовки и съдебни книжа, в т. ч. и постановеното по делото решение № І-44-83 от 17.11.2010 г. за отхвърляне на исковете, връчено на 25.11.2010 г. С молбата по чл.64 ГПК са представени медицински направления, издадени от д-р С. З. - хирург в Медицински център „Л.”, които доказват по несъмнен начин, че в деня, следващ връчването на решението и съвпадащ с началото на 14-дневния срок по чл.259, ал.1 ГПК за подаване на въззивна жалба, адв. Б. е претърпяла инцидент, в резултат на който е получила фрактура на дясната раменна става, довела до силен оток и до неподвижност на цялата дясна ръка. Естеството на получената травма е наложило провеждане на медикаментозно лечение в домашни условия, съчетано с пълна имобилизация на засегнатата дясна ръка посредством превръзка „Deso” за времето от 26.11.2010 г. до 09.12.2010 г. /включително/. Посочените обстоятелства несъмнено имат характер на особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, тъй като са възникнали внезапно и са лишили обективно адв. Б. от способността да подготви и подаде въззивна жалба срещу решението до изтичане на срока за въззивно обжалване на 09.12.2010 г. Безспорно е, че адв. Б. е подала въззивна жалба на 10.12.2010 г. - след изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок, но същевременно в първия ден след отстраняване на имобилизиращата превръзка, което сочи, че е положила максимална грижа, за да защити добросъвестно законно признатите права и интереси на доверителката си. Ето защо настоящият състав намира, че са осъществени предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок, което обуславя основателността на молбата по чл.64 ГПК. По изложените съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като неправилно и след възстановяване на пропуснатия срок делото следва да се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба, представена с молбата по чл.64 ГПК в съответствие с изискването на чл.65, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 22.08.2011 г. по ч. гр. д. № 9674/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-13 състав, и потвърденото с него определение 19.04.2011 г. по гр. д. № 17444/2008 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. М. Донска за възстановяване на пропуснат срок на основание чл.64, ал.2 ГПК, и вместо това постановява : ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.64, ал.2 ГПК срока за въззивно обжалване на постановеното от Софийски районен съд решение № І-44-83 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 17444/2008 г. в полза на М. М. Донска от [населено място],[жк], [жилищен адрес]. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за администриране на подадената от М. М. Донска въззивна жалба вх. № 1040227/10.12.2010 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :