Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 23 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Даниел Луков при участието на секретар Ил.Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП М. Михайлова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 835/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия и адв. Т.П., защитник на подсъдимия А. Х., срещу въззивна присъда № 10 от 03.07.2019г. на Пернишкия окръжен съд, постановена по внохд № 159/2019г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Претендират се нарушения на материалния закон, свързани с това, че деянието не е доказано от обективна страна, тъй като подсъдимият не е управлявал автомобил след употреба на алкохол и самата употреба е била установена в нарушение на изискванията на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК с изложена аргументация в тази насока. Имплицитно от изложените съображения се извежда довод за наличие на допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че изводът на въззивния съд за виновността на подсъдимия е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, голяма част от които съдът е пренебрегнал и изобщо не е коментирал. Посочва се, че е налице липса на обсъждане и произнасяне относно неприемането на мотивите на първостепенния съд. Изложени са подробни съображения за това, че въззивният съд е постановил присъдата си при недостатъчно задълбочено, пълно и всестранно анализиране на събраните фактически данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства. Поставя се акцент върху това, че въззивната присъда е била постановена при липса на мотиви, като обективната истина по делото и формирането на вътрешното убеждение на съда не са били резултат на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за крайния изход на делото. Присъдата била постановена при нарушения на процесуалните правила и предвид обстоятелството, че било допуснато нарушение на чл.14, ал.2 и чл.15, ал.8 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция, не се явява и неговият защитник. От същия е постъпила молба - становище, с която се поддържа заявеното в касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 51 от 15.04.2019г., постановена по нохд № 74/2019г., Районен съд - Радомир е признал подсъдимия А. Д. Х. за невиновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като го е оправдал по това обвинение. Разноските по делото е постановено да останат за сметка на държавата. По протест, с въззивна присъда № 10 от 03.07.2019г. на Пернишкия окръжен съд, постановена по внохд № 159/2019г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като съгласно чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, чието изпълнение, на осн.чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на 300 лева. Подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това си право, а именно считано от 16.02.2019г. В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. В светлината на казаното наведените в жалбата доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, се явяват основателни. В съдебния си акт Окръжен съд – Перник не е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета по чл. 102 от НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което второинстанционният съд не е направил. Допуснато е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на касатора. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото, поради което всяко нейно решение по съществото на делото следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. Когато присъдата на въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК, съотв. на чл. 339, ал. 3 от НПК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Въззивната инстанция не е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия Х. деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, са изведени на базата на доказателствен материал, който съдържа сериозни и съществени противоречия относно детайли, значими за неговата проверка за достоверност, а в резултат на това – почиват на предположения. В рамките на установената от въззивния съд фактология е прието, че полицейските служители С. и Х. при РУ на МВР - Р., при обход на града в изпълнение на служебните им задължения, забелязали л.а. “марка“ да тръгва от паркинга пред заведението “име“ в [населено място]. Решили да спрат автомобила за рутинна полицейска проверка. След подаване на светлинен и звуков сигнал за спиране на автомобила, двамата свидетели забелязали водачът на автомобила да се прехвърля на задната седалка от дясната страна на автомобила. Вътре в автомобила имало три лица, като при проверката от страна на полицейските служители било установено, че водачът на автомобила е подс. Х., едната му маратонка била останала на предна лява седалка долу при педалите на автомобила, а впоследствие - и че е управлявал автомобила след употреба на алкохол – 1, 60 на хиляда, установено чрез проверка с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510". Бил издаден талон за изследване № 0016518 на водача и същият бил придружен от двамата полицейски служители до ФСМП – [населено място], където дежурният екип му взели кръвна проба. При оформянето на протокола за медицинско изследване в същия е отбелязано, че е съставен от д-р С. И., който провел изследването с м.с. М.Г.. Върху протокола за медицинско изследване липсва подпис на лицето, извършило изследването, както и липсва подпис на изследваното лице. Въззивният съд е извел тази фактическа обстановка въз основа показанията на свидетелите С. и Х., без да изложи каквито и да било съображения защо намира техните показания за достоверни и убедителни. Декларативно е посочил, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелите Л. В. и В. С., тъй като техните показания противоречали на заявеното от полицейските служители Х. и С.. Касационният състав не откри в кориците на делото да е бил провеждан пред инстанциите по фактите разпит на лице с имената В. С.. Пред първата инстанция е бил проведен разпит на свидетелите В. Г. и З. Р., но техните показания не са били обсъдени по никакъв начин от състава на контролирания съд. Въззивният съдебен състав не е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Не е съпоставил показанията на полицейските служители с показанията на втората група свидетели, не е изложил никакви аргументи защо намира за правилно да кредитира именно тях, а не показанията на свидетелите Г., Р. и В., съгласно които в автомобила е имало четири лица, а водач е бил свидетеля Р.. По този начин за касационната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд защо се отнася с кредит на доверие към едни доказателствени източници за сметка на други, което е довело до нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото, а това от своя страна е довело до сериозно ограничаване на правото на защита на подсъдимия Х.. Известно е, че въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно, само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно неговото поведение, като неотменимо задължение за инстанцията по същество е да анализира и оценява доказателствата, след като е изследвала цялостната доказателствена съвкупност и не е игнорирала нито едно доказателство. В конкретният случай нарушението на този принцип от окръжния съд се изразява в доверяването на показанията на свидетелите С. и Х., при липса на сериозна процесуална дейност за проверка на достоверността им и при игнориране на оправдателните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.Г., З..Р. и Л.В.. Известно е, че съдът е длъжен да събере доказателствата по такъв начин, че да гарантира правилността на вътрешното си убеждение по фактите. Достигането до обективната истина в процеса налага чрез стриктна процесуална дейност по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, категорично да бъде изключена и минималната вероятност за друго възможно протичане на събитията. С оглед изтъкнатото, заключението на съда за наличие на единствено възможен извод - че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, е направено в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 107 от НПК. Независимо от липсата на процесуална активност от страните по делото, съдът е допуснал и още едно нарушение на процесуалните правила по чл. 107 от НПК - по свой почин да събере относими и необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото. За да обоснове извода си за осъществено от подсъдимия престъпление, въззивният съд е приел, че не са били допуснати нарушения на чл.14, ал.2 и чл.15, ал.8 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. И това било така, понеже медицинското лице, провело изследването, не е орган на досъдебното производство, затова и неговия подпис не бил задължителен елемент върху протокола за изследване, следователно липсата му е без значение. Безспорно медицинският специалист, провел изследването, не е орган на досъдебното производство. Но това не е освобождавало съда от задължението му, при липсата на подписи върху протокола за медицинско изследване, да положи усилия най-малко да разпита в качеството на свидетели лицата д-р С. И. и м.с.М.Г., а при необходимост и да изиска медицинския журнал на лечебното заведение от инкриминираната дата. Следвало е по несъмнен начин да бъде установено от съда, че подсъдимият се е явил във ФСМП-гр./населено място/, придружен от полицейските служители С. и Х., да се установи кой е бил медицинския специалист, провел изследването, кой и какъв биологичен материал е взел от подсъдимия и поради какви причини не е подписал протокола за медицинско изследване, както и поради какви причини на същия този протокол не е положен подпис на освидетелстваното лице. Липсват мотиви на въззивния съдебен състав и по отношение на още едно съществено обстоятелство по смисъла на чл.301, ал.1, т.3 и т.5 от НПК – какво наказание да се определи на подсъдимия и да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наказанието. При решаването на въпроса за наказателната отговорност съдът се е задоволил единствено да посочи, че наказанието се определя при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е имал предвид само младата възраст на подсъдимия. Други не са посочени. Наказанието е било определено при условията на чл.54 от НК, като в мотивите е посочено, че се отчита обществената опасност на деянието, но съдът се е въздържал от отговор на въпроса каква е тази обществена опасност. Това прави невъзможна проверката за законоустановеността на определеното наказание от страна на касационната инстанция и не дава възможност на подсъдимия да разбере как точно е определен размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода, още повече, че в тази насока се изложени и част от възраженията в касационната жалба. Констатираните съществени процесуални нарушения могат да бъдат отстранени чрез повторно въззивно производство и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на разпоредителното заседание по чл. 327 НПК за допускане до разпит на лицата д-р С. И. и м.с. Г., допускането на допълнителен разпит на полицейските служители С. и Х. касателно обстоятелствата, свързани с явяването на подсъдимия във ФСМП – [населено място] и извършване при необходимост и на други процесуално-следствени действия, чрез които да се установят причините за наличните по делото съществени противоречия, тяхното отстраняване, а оттам и убедителното извеждане на значимата за процеса фактология, на базата на която да се направят и заключенията по приложимото право. В заключение, въззивният съд е допуснал съществени нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Налице е основание за отмяна на постановената по делото въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Перник, като при новото разглеждане процесуалните недостатъци на отменената въззивна присъда следва да бъдат преодолени чрез цялостен задълбочен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, както и посредством изготвяне на прецизен и мотивиран въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл.339 от НПК. С оглед на изхода на настоящето производство, възраженията по правилното приложение на материалния закон и по справедливостта на наказанието се оставят без коментар. Те следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационната жалба на подсъдимия доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 10 от 03.07.2019г. на Пернишкия окръжен съд, постановена по внохд № 159/2019г. по описа на същия съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на разпоредителното заседание по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: