3 Р Е Ш Е Н И Е № 257 София, 09.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 890 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . П. Н. И. е обжалвала въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 537 от 19.11.2010г. по гр.д.334/2010г. по допускане на делбата в частта за квотите на съделителите в коляното на Н. Р.. С втора касационна жалба решението е обжалвано и от съделителя И. П. И. също в частта за правата на съделителите. К. жалби са приети за допустими и касационното обжалване е допуснато по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения на страните поради противоречие на обжалваното решение с Т./2001г. на ВКС, ОСГК и следва ли да се прилагат правилата на закона за наследството, когато се възстановява собствеността на двама съпрузи с решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ или трябва да се счита, че собствеността е възстановена на техните наследници при равни права. Производството е за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата е земеделски имот / нива от 11.5 дка, трета категория м.”Полето”, имот № 436017 в землището на [населено място]/ възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на съпрузите К. М. и Н. М., които, нямат деца и се наследяват от съребрени роднини. 1. По жалбата на И. П. И., допусната за разглеждане по същество по въпроса следва ли да се прилагат правилата на закона за наследството, когато се възстановява собствеността на двама съпрузи с решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ или трябва да се счита, че собствеността е възстановена на техните наследници при равни права. ЗСПЗЗ е реституционен закон и той не създава нови права, а възстановява правата такива, каквито са били при образуването на ТКЗС. Възстановените земеделски земи се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН , към което следва да се приложат правилата за наследяване към момента на смъртта на наследодателя, както е прието в Т./1998г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата. Следователно възстановяване на земеделските земи на две и повече лица не води до извод, че непременно правата им са равни, а следва да се преценява какви са били те към релевантния за възстановяване на собствеността момент – включването им в ТКЗС. За определяне на правата на наследниците им към настоящия момент следва да се съобразят последващите настъпили факти, породили правоприемство. При това разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване доводите на касатора И. П. И. за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че следва да бъде съобразено наследственото правоприемство съгласно чл.9 ал.2 ЗН след смъртта на съпруга К. П. М. през 1976 г. са неоснователни и в тази част решението следва да бъде потвърдено. 2. По жалбата на П. Н. И. . К. наследява Н. М. от коляното на брат й Н. Н. Р. , който е притежавал 5/18 ид.ч. от земите, защото сестра му е имала още двама братя - Р. Р. и Д. Р. , а след смъртта на съпруга си тя е придобила 5/6 от имуществото му на основание чл. 9 ал.2 ЗН. Районният съд е приел, въз основа на представеното удостоверение за наследници, че квотата на П. Н. е 2/27. Във въззивната жалба, която тя е подала е направен единствен довод, че правата й са определени в нарушение на закона, защото тя е дъщеря на Н. Р., който е имал и един син – Н. Р., починал през 2004г. и наследен от съпруга К. Р. и деца Н. Р. и А. Р.. Пред въззивния съд е представено и ново удостоверения за наследници, в което ясно е посочено, че К. Р. не е дъщеря на общия наследодател Н. Р., починал през 1974г., а е съпруга на починалия му през 2004г. син. При тези доводи и представените нови доказателства съдът е бил длъжен да ги обсъди съгласно разясненията в Т./2001г. на ВКС, ОСГК съобразно изискванията на чл.188 ГПК /отм./, при действието на който е разгледано делото от въззивния съд. Н. на относими и допустими доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила и е отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Ето защо решението на въззивния съд в обжалваната част относно правата на съделителите от коляното на брата Н. на общата наследодателка Н. М. следва да се отмени и делото да се реши по същество тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия от въззивния съд. След като Н. Н., починал през 1974 г. е имал две деца, то всяко от тях е наследило по ½ ид.ч. от правата му, придобити от сестра му Н. М., починала през 1984г., които са 1/3 от 5/6 или 5/18. на основание чл.5 ал.1 ЗН . Квотата в съсобствеността на дъщерята П. И. е 5/36. Наследствените права в другото коляно на сина на Н. Н. са по 5/108 ид.ч. Ето защо делбата следва да се допусне при части 5/36 за П. Н. И. и по 5/108 за К. Г. Р. , Н. Н. Р. и А. Н. Р.. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 537 от 19.11.2010г. по гр.д.334/2010г. по жалбата на П. Н. И. по допускане на делбата в частта за квотите на съделителите в коляното на Н. Р. и вместо него постановява: Определя следните права, при които да се извърши делбата на земеделски имот – нива от 11.5 дка, трета категория м.”Полето”, имот № 436017 в землището на [населено място] за съделителите П. Н. И., К. Г. Р. , Н. николов радулов и А. николова радулова: 5/36 за П. Н. И. и по 5/108 за К. Г. Р. , Н. Н. Р. и А. Н. Р. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, в която са определени правата на наследниците на К. П. М.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: