Р Е Ш Е Н И Е
№ 50021
София, 09.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
при секретаря Ангел Йорданов
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1476 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез юрисконсулт А. С. касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу решение № 966/04.04.2021г. по възз.т.д.№ 966/21г. на Апелативен съд - Пловдив.
С постановеното по делото определение № 50587/11.11.2022г.е допуснато касационно обжалване на решение № 966/04.04.2021г. по възз.т.д.№ 966/21г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260290/17.08.2021г. по т.д.№ 177/2020г. на ОС - Стара Загора за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на Ж. З. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Г. Е. при ПТП на 11.06.2016г., за размера над 5000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане.Касационното обжалване е допуснато на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпросите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и задълженията на въззивния съд да съобрази определените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с неправилно кредитиране на показанията на свидетелите на ищцата и за необсъждане на целия доказателствен материал по делото.Релевирани са доводи, че от доказателствата по делото не може се направи извод, че отношенията на ищцата с починалия й дядо надхвърлят обичайните за подобен вид родствена връзка, както и доводи за приложение на разпоредбата на § 96, ал.3 ПЗР на КЗ (обн.ДВ бр.101/2018г.). Материалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи за приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът счита, че законната лихва върху обезщетението е неправилно присъдена от датата на ПТП, вместо от датата на подаване на ИМ.
В подадения чрез пълномощник адв.Ж. З. писмен отговор ответникът по касация оспорва основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.
Съставът на I т.о., съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на касатора ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу първоинстанционното решение, с което предявеният срещу него пряк иск, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), е уважен в пълния предявен размер от 35 000лв.Анализирайки показанията на свидетелките на ищцата Е. и Е., съответно баба и майка на ищцата, които е преценил, съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, и изцяло кредитирал, въззивният съд е приел за установено, че връзката между ищцата и починалия й дядо е била изключителна.Установил е, че са били налице особени житейски обстоятелства и ситуация, които са станали причина за пораждане на особена близост, която е не само сходна, а изпълва съдържанието на отношения между родител и дете, тъй като ищцата е извънбрачно дете, неприпозната от баща си, родителите й са разделени, а майка й от 6-годишната възраст на ищцата е заминала да работи в Гърция, където е работила около 13 години, поради което от най-ранна детска и юношеска възраст и през периода, в който майка й е работила в Гърция, ищцата е живеела при дядо си и баба си и е била отглеждана и възпитавана единствено от тях, като дядо й не само силно я е обичал, но и активно е участвал в нейното отглеждане – водел я е на училище, ходел на родителски срещи и е осигурявал, заедно с майка й, материалната издръжка на ищцата.Въз основа на свидетелските показания решаващият въззивен състав е приел за установено, че ищцата е претърпяла по повод на смъртта на дядо си болки и страдания, които надхвърлят обичайните при подобен вид родствена връзка, тъй като ищцата е завършвала гимназия и й е предстоял абитуриентски бал, но, поради смъртта на дядо си, не могла да го изживее пълноценно, плакала е на бала си, а скръбта й и липсата на дядо й все още не са преодолени. По тези съображения въззивният съд е приел, че ищцата е активно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си.Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид възрастта на дядото на ищцата (61г. )и това, че той е бил в трудоспособна възраст, изключително младата, но достатъчно осъзната възраст ищцата за изграждане на съзнателна и трайна връзка с дядо си, който в представите й е олицетворявал бащиния авторитет, стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на увреждането, а, като индиция за икономическата конюнктура - и нивата на застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“.Решаващият състав не е споделил довода на застрахователя за приложение на разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, предвид на това, че застрахователният договор е сключен на 17.08.2015г. и за него е приложим отмененият КЗ, излагайки и други подробни съображения за неприложимост на лимитите на застрахователна отговорност. За неоснователно е приел и релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите, поради непоставен предпазен колан, предвид установения от заключението на САТЕ механизъм на ПТП, при който е приел да е без значение за получените травми ползването на предпазен колан, както и установеното от вещите лица, че са налице данни за използването на такъв.Не са изложени мотиви за началния момент на законната лихва за забава, каквато в случая е присъдена, считано от момента на увреждането – 11.06.2016г.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
По него е формирана постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други.В нея се приема, че, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е длъжен да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правно-релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, TK, II т.о. и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдебната практика е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО (а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура) не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка. Съгласно Решение № 60180 от 24.01.2022г. на ВКС по т. д. № 2393/2020г., I т. о., ТК, справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките, страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице; Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени в ППВС № 4/68г., като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура; Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт, т.е. да съобрази тяхното наличие, респ. неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него; Изброяването на тези критерии представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено мотивирано съдържание.В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
По касационните основания:
В разглеждания случай фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд, както е посочено по-горе. С оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно в обжалваната част за размера над 5000лв. до 10 000лв.В тази част то е постановено в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.52 ЗЗД и в отклонение от формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди и да е посочил приетите за значими за размера на обезщетението обстоятелства, не ги е оценил в достатъчна степен, като не ги е подложил на изисквания съгласно т. 11 ППВС № 4/68 анализ за установяване на значението им за размера на обезщетението от гледна точка на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Несъобразена в достатъчна степен от въззивния съд е съществувалата към релевантния за спора момент –месец юни 2016г. икономическа обстановка в страната, ориентир за която са, както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и др., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо, че последните се явяват само помощен критерий. При съобразяването им настоящият състав намира, че в конкретния случай справедлив по см. на чл.52 ЗЗД се явява размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
По отношение на приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният състав е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които са разгледани в контекста на установеното във връзка с механизма на ПТП. Отчитайки тези факти, е правилно приетото, че дядото на ищцата със своето поведение не е допринесъл пряко за резултата, поради което дължимото обезщетение не следва да бъде намалявано.
В решение № 14 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1293/2020 г., I т. о., което се споделя от настоящия състав, се приема, че при действието на КЗ (отм.) присъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължат ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта, доколкото отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на делинквента и е функция от нея; Законната лихва върху обезщетение за деликт се дължи без да има отправена покана, началната й дата е датата на деликта.Предвид на това е неоснователен касационният довод за неправилно присъждане на законната лихва от датата на деликта, предвид на това, че застрахователният договор е сключен на 17.08.2015г. и за него е приложим отмененият КЗ.
Поради изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е присъдено обезщетение за размера над 10 000лв. до 35 000лв. със законната лихва от деликта. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска за размера над 10 000лв. до 35 000лв.Въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение за размера над 5 000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта -11.06.2016г.
Изходът на спора налага присъждане на разноски на касатора, съобразно отхвърлената част от иска: разноски в първоинстанционното производство за експертиза в общ размер 1200лв., за издаване на удостоверение в размер на 5лв. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение или разноски в общ размер 1305лв.; разноски във въззивното производство за ДТ в размер на 500лв./ 2% върху 25 000лв./ и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение или разноски в общ размер 600лв. и разноски в касационното производство за ДТ в общ размер 530лв. и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение или разноски в общ размер 630лв.Ето защо, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в общ размер 2535лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, съставът на I т.о.,
Р Е Ш И:
Отменя решение № 966/04.04.2021г. по възз.т.д.№ 966/21г. на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 260290/17.08.2021г. по т.д.№ 177/2020г. на ОС - Стара Загора за осъждане ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на Ж. З. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Г. Е. при ПТП на 11.06.2016г., за размера над 10 000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане, и вместо него постановява:
Отхвърля иска на Ж. З. И. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Г. Е. при ПТП на 11.06.2016г., за размера над 10 000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане.
Оставя в сила решение № 966/04.04.2021г. по възз.т.д.№ 966/21г. на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 260290/17.08.2021г. по т.д.№ 177/2020г. на ОС - Стара Загора за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД да заплати на Ж. З. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Г. Е. при ПТП на 11.06.2016г., за размера над 5 000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане.
Осъжда Ж. З. И. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД разноски по делото в общ размер 2535лв.(две хиляди петстотин тридесет и пет лева)
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |