5 Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 02 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 353/2015 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия И. К. З. срещу въззивно решение № 265/12.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 302/2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново. В касационната жалба, изготвена лично от подсъдимия З., се сочи, че наложеното наказание лишаване от свобода е завишено и се изразява желание за намаляване на продължителността му. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият И. К. З. не се явява, редовно призован. Върху призовката, връчена на подсъдимия З., има отбелязване, че не желае да участва в касационното производство. Процесуалният представител, назначен на основание чл. 94, ал. 3 от НПК от Върховния касационен съд, поддържа жалбата, като счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Отправеното искане е за намаляване на наказанието. Частният обвинител К. С. К. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 94/08.10.2014 г., постановена по НОХД № 324/2014 г. от Окръжен съд – Велико Търново, подсъдимият И. К. З. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29 от НК, за което на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия и същият е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумата от 170 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 1 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия З., присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. І. Единственото оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание не намира подкрепа в данните по делото. Наказателното производство пред окръжния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият З. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Инициираната и приета от подсъдимия процедура е открила възможността той да получи облекчена санкция при условията на чл. 58а от НК. Данните по делото не разкриват очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия З., от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга. Въззивната инстанция с подробни мотиви е отстранила пропуска на окръжния съд да изложи ясни съображения относно определяне на наказанието. При индивидуализацията на обема на наказателната принуда въззивният съд е подложил на внимателна проверка относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК. В решението са отразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства – връщане на част от предмета на престъпното посегателство, трудова ангажираност на подсъдимия и направеното от него самопризнание още в досъдебното производство, на които сега защитата на подсъдимия акцентира отново. Тези обстоятелства, преценени в аспекта на чл. 54, ал.2 от НК, са в основата на извода, че санкцията следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към законоустановения минимум, а именно от шест години лишаване от свобода. Без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, на основата на чл. 58а, ал. 1 от НК, подсъдимият З. е получил наказание под легалния минимум – четири години лишаване от свобода. Неоснователна е претенцията на защитата, че съдът не е отчел в достатъчна степен оказаното съдействие от подсъдимия в хода на досъдебното производство. От материалите по делото е видно, че подсъдимият е бил разобличен чрез описанието на жертвата, направила и категоричното му разпознаване. Приносът на подсъдимия З. за разкриване на престъплението в досъдебното производство не е пренебрегнат от втората инстанция, но правилно не е оценен като изключителен. Затова и законосъобразен е отказът на въззивния съд да отдаде по-голяма тежест на съдействието, оказано от подсъдимия, като фактор, значим за степента на отговорността, и да определи още по-снизходително наказание. В жалбата, а и в съдебното заседание, не се излагат сериозни аргументи срещу приетата от предходната инстанция висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно в тази връзка въззивният съд е разсъждавал както върху проявената от подсъдимия изобретателност - заблудил пострадалата К., че ще я ориентира в непознатия за нея град, за да може да извърши грабежа на място, където тя не би могла да очаква помощ. Така и върху предходните му осъждания (извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив), очертаващи резистентност към поправителното въздействие на упражнената до този момент спрямо него наказателна принуда. Обобщено, наложеното на подсъдимия наказание от четири години лишаване от свобода отразява справедливо установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е адекватно на обществената опасност на деянието и дееца. В тези параметри наказателната санкция удовлетворява постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. Ето защо според касационния състав наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК и няма основание за изменение на решението в исканата от жалбоподателя насока. ІІ. За изчерпателност на касационната проверка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК - „ в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия..... за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт...”. Окръжният съд е провел разпит на подсъдимия З. в нарушение на посочената норма. При решаване на делото обаче не е излязъл извън рамките на фактическите положения, въведени от прокурора с обвинителния акт и признати от подсъдимия. Приетите за установени факти по делото са били еднопосочно обезпечени от всички доказателства, събрани в досъдебното производство. В този смисъл допуснатото нарушение се явява несъществено и не е основание за отмяна на постановените съдебни актове. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 265/12.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 302/2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.