Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 255 С., 2.11. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора Раева като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1268 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] и Бургаската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 17 от 25.03.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 26/2011 г., с което е отменено решението от 23.11.2010 г. по гр.д. № 577/2009 г. на Сливенския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу К. С. И. и Ц. Г. И., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 28 З.. Претендират отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на друго от касационната инстанция на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, с което да бъде уважено мотивираното искане на К. [населено място] по чл. 28 З. срещу ответниците. В съдебно заседание процесуалния представител на К. [населено място] инспектор-юрист Д. и прокурор Раева като представител на В. поддържат касационните жалби, изразяват становище за неправилност на въззивното решение, поради което молят да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което бъде уважен иска по чл. 28 З.. С определение № 601 от 26.04.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите - какъв е критерият за „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на З., т.е. следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв., както и какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и допустимо ли е проверката да обхваща период, предхождащ извършване на престъплението, които обуславят крайното решение на съда и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касационните жалби К. С. И. и Ц. Г. И., чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-С. в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК ги оспорват като неоснователни. В съдебно заседание адв. Б. изразява становище за неоснователност на касационните жалби като подробни съображения излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 28 З., въззивният съд е приел в обжалваното решение, че в случая не са налице кумулативно изискваните предпоставки от закона – чл. 3 З., а именно да е установено имущество на значителна стойност – над 60 000 лв., както и да е налице основателно предположение, че придобитото от 1998 г. до 2009 г. имущество е свързано с престъпната дейност на К. С. И., за която е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1480/2003 г. на Сливенски районен съд. По поставените правни въпроси от материално естество е постановена задължителна съдебна практика, съдържаща се в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: решение № 56 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 1601/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 160 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 834 от 23.10. 2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ВКС, ІV г.о. По първия правен въпрос - какъв е критерият за „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на З., т.е. следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв., е даден отговор в решения № 56/2012 г., № 70/2012 г. и № 834/2010 г., а именно - стойността на имуществото е от значение, както за преценката дали то е на значителна стойност по см. на § 1, т. 2 З., така и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията на чл. 4 от същия закон. Когато се преценява стойността с оглед приложимостта на закона към съответното имущество, следва да се установи дали то е на „значителна стойност” – ако общо оценката му надвишава 60 000 лв. Тогава по отношение на него може да започне процедурата по проверка и ще подлежи на отнемане от държавата след установяване на предпоставките по специалния закон. В случая минималната работна заплата не е универсален критерий, тя се използва за критерий за изследване на имуществото и доходите на ответника, когато това е подходящо с оглед особеностите на случая. Стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му, като дали стойността е значителна по см. на §1, т. 2 З. се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, за доказване на което са допустими всички доказателствени средства, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи на проверяваното лице при отчитане на инфлационните процеси в страната. По втория обусловил изхода на делото материалноправен въпрос, а именно - какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и допустимо ли е проверката да обхваща период, предхождащ извършване на престъплението е даден отговор в решения № 834/2010 г., № 70/2012 г. и № 160/2012 г. В тях е прието, че предпоставките за уважаване на иск по чл. 28 З. са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 от закона или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 от него и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. В тази връзка няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 З., с оглед конкретните обстоятелства. Във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество. Само така ще е ясен и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност трябва да се установи от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението по чл. 4, ал. 1 З. намира обосновка. Това е така, тъй като основателното предположение трябва да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила. По касационните основания : К. жалби са неоснователни, а въззивното решение е правилно. За да отхвърли изцяло предявения иск на К. срещу ответниците въззивният съд е приел, че в случая не са налице кумулативно изискваните предпоставки от закона – чл. 3 З., а именно да е установено имущество на значителна стойност – над 60 000 лв., както и да е налице основателно предположение, че придобитото от 1998 г. до 2009 г. имущество е свързано с престъпната дейност на К. С. И., за която е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1480/2003 г. на Сливенски районен съд, за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. В съответствие с дадените по-горе отговори на поставените два материалноправни въпроса, обусловили изхода на делото, въззивният съд правилно е приел, че стойността на придобитото имущество не е „значителна” по см. на § 1, т. 2 З., тъй като е под 60 000 лв., което е установено от заключението на СТЕ, а именно, че имуществото е оценено по действителни пазарни цени към придобиването и е определена отделната пазарна стойност на всеки от имотите към датата на придобиването му от проверяваните лица. Правилно е приел е също така, че в случая с оглед на събраните по делото доказателства и изискванията на чл. 4 З. не може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество, предмет на иска по чл. 28 З., е в резултат на престъпната дейност на К. С. И., който е осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, затова, че на 23.08.2001 г. придобил и държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „ Г.-17”, технически изправен и годен да произведе изстрел, без да има разрешение затова. Извършеното престъпление не сочи за възможност за набавяне на средства от престъпна дейност в периода от 1998 г. до 2009 г. предвид вида на престъплението/незаконно притежаване на пистолет/, за което е налице влязла в сила присъда, а и липсват доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответниците, е със средства от тази престъпна дейност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Правилно въззивният съд е приел, че искането по чл. 28 З. е неоснователно. Обжалваното решение е обосновано и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответниците по жалбата не следва да се присъдят деловодни разноски, тъй като липсват данни такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 17 от 25.03.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 26/2011 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :