Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. София, 26 юни 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 839/2014г.
Производството е образувано по искане на осъдената Н. Б. за отмяна на присъда №151 от 17.06.2013г., обявена по нохд №2020/2012г. на Пазарджишкия районен съд /РС/ и изменена с въззивно решение от 08.11.2013г., по внохд №440/2013г. на Окръжен съд /ОС/ - Пазарджик, по предвидения в чл.425, ал.1, т.т.1-2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ред.
В депозираното искане за възобновяване, което изцяло възпроизвежда съдържанието на въззивната жалба, подробно се релевират оплаквания за несъблюдаване на материалния и процесуален закон от съдебните инстанции.
Поставя се акцент на обстоятелството, че поведението на Н. Б., обективирано в подаване на визираната в чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. декларация, не се субсумира от нормата на чл.313, ал.1 от НК, изрично очертаваща потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмен документ или съобщение, изпратено по електронен път, изискващи се съгласно закон, указ или постановление на Министерския съвет
Аргументира се и субективна престъпна несъставомерност по чл.316 от НК.
Излагат се и фрагментарни съображения за допуснато от Пазарджишки ОС съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на предписанията на чл.339 от НПК при изготвяне на въззивния акт и в липса на изчерпателни мотиви по направените от защитника на осъденото лице доводи и възражения, относими към приложимото материално право /чл.313 от НК/.
При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.т.1-2 от НПК, чрез отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, или оправдаване на Н. Б..
В съдебно заседание на 17.06.2014г., осъденото лице се представлява от упълномощен адвокат, който устно и чрез представена писмена защита, поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното дело.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №151 от 17.06.2013г., по нохд №2020/12г., Пазарджишки РС е признал Н. И. Б. за виновна в това, че на 31.03.2011г., в [населено място], е потвърдила неистина в писмен документ за придобиване на собствеността на лек автомобил „марка”, с рама № -Приложение №2, което по силата на чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях се подава пред сектор „КАТ-ПП” към ОД на МВР за удостоверяване на изложените в декларацията обстоятелства, поради което и на основание чл.313, ал.1 и чл.54 от НК я осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева в полза на държавата.
Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на лицето и за престъпление по чл.316 от НК, извършено чрез съзнателно ползване на неистински частен документ /договор за покупко-продажба на лек автомобил „марка”, с рама №, с произтичащите от това санкционни последици – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При условията на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на Н. Б. е наложено едно общо най-тежко наказание - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с прилагане института на условното осъждане за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, към което е присъединена определената ГЛОБА .
Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на иницииран по протест на прокурора и жалба на подсъдимата въззивен процес, финализирал с решение №199 от 08.11.2013г., по внохд №440/13г. на ОС – Пазарджик, с което е ревизирана в санкционната част, чрез отмяна на наказанието ГЛОБА.
Искането на Н. Б. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, но преценено в контекста на аргументацията за възобновяване на делото, е неоснователно.
Съдебните инстанции не са дерогирали материалния закон при интерпретацията на особената правна норма на чл.313, ал.1 от НК.
Престъпленията, визирани в Глава девета на НК /чл.308-319 от НК/ накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват социалноправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени организации, и създават усложнения в отношенията между тях и гражданите./П№3/23.03.1982г.на Пленума на ВС на РБ/
Престъпното посегателство по чл.313, ал.1 от НК се осъществява чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които съгласно предписанията на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за тези обективни признаци, при кумулативна даденост на налично съзнание за обществената опасност на инкриминираното посегателство и на волево психическо отношение към общественоопасните последици очертават съдържанието на изискуемото се умишлено виновно поведение.
Фактологията по делото сочи на престъпносъставомерните обективни и субективни елементи, лимитирани от разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК.
С нужния доказателствен интензитет, чрез депозираните от Н. Б. обяснения и приобщения по делото писмен материал, е установено, че на 31.03.2011г., осъдената е подала в сектор „КАТ-ПП” към ОД на МВР, [населено място], заявление за първоначална регистрация №111006005071 на автомобил „марка” , с рама №, към което представила декларация по образец от Приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с която удостоверила, че колата е закупена от нея на 28.03.2011г. в [населено място], Германия от М. В.. Безспорно е доказано от изслушаните свидетелски показания на Г. Г., М. В., И. Т. и С. Б., и от заключението на графологическа експертиза №222 от 21.09.2012г. /л.44-48 от д.п./, че очертаните в писмения документ факти не отговарят на действителното положение на нещата - реализирана покупко-продажба на процесния лек автомобил със съконтрахенти Г. Г. и М. В..
Акцентираното от защитата на осъдената Б. обстоятелство, че инкриминираната декларация не е подадена по силата на закон, а въз основа на Наредба на министъра на вътрешните работи, не изключва консумиране на неправомерните действия от състава на чл.313, ал.1 от НК.
Според чл.140, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ „условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят от Наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, и с министъра на отбраната”. Следователно Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е издадена при законова делегация на правомощия за уреждане на визираните обществени отношения, изрично указано в параграф 8 на подзаконовия нормативен акт.
В съответствие с предписанията на чл.140, ал.2 от ЗДвп, вр.чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г., изискващи за първоначалното регистриране на превозно средство, с регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП и Швейцария, собственикът да представи декларация за придобиване на собствеността, на 31.03.2011г. Н. Б. подала писмен документ, изцяло възпроизвеждащ съдържанието на Приложение №2 към подзаконовия нормативен акт, включително в частта за известната наказателна отговорност при деклариране на неверни данни, удостоверявайки неистина /осъществена от нея на 28.03.2011г., в [населено място], Германия, с М. В. сделка, с предмет - „марка” , с рама №/, което се субсумира от особената материалноправна разпоредба на чл.313, ал.1 от НК.
Правилно е ценена от решаващия орган и престъпната съставомерност на извършеното от осъдената инкриминирано деяние по чл.316 от НК.
Нормата криминализира съзнателното ползване на неистински или преправен документ, на документ с невярно съдържание или такъв по чл.315 от НК, при липса на основание за наказателна отговорност за съставянето им.
Инкорпорираните гласни и писмени доказателства, и назначените съдебни експертизи обезпечават по несъмнен начин, че на инкриминираната дата 31.03.2011г., Н. Б. представила на служителката от КАТ-В. Г., частен неистински документ, необходим за регистрация на моторно превозно средство – договор за покупко-продажба на автомобил „марка” /л.22 от д.п./, на немски език, подписан лично от нея в качеството на купувач и от М. В. като продавач, последният от които не е действителен автор на словно обективираното в него писмено волеизявление.
Налице е и предвиденият в чл.316 от НК умисъл, като форма на вина.
Лансираната от осъдената защитна теза, че процесният документ от 28.03.2011г., с положен подпис от М. В. й бил предоставен от И. Т. заедно с автомобила - подарък от мъжа, с който живеела на съпружески начала /Г. Г./, като тя го подписала, при предаването им, се опровергава от разпитаните при проведеното наказателно разследване свидетели Г., В. и Т., чиито показания намират доказателствена опора в заключение №222 от 21.09.2012г., установяващо неизпълнени от М. В. ръкописен текст и подпис в долния ляв ъгъл на договора, и очертаващо привидност, свързана с неговия произход и авторство.
Конкретиката на фактите, доказани чрез визираните гласни доказателствени източници и компетентните научни мнения на вещото лице И. Н., изготвило съдебната графологическа експертиза. /л.44-48 от д.п./, категорично сочи на налично знание у Б. за неистинността на използвания от нея писмен документ и на реализирана от осъдената съзнателно обмислена и волево мотивирана умишлена дейност.
При осъществения извънреден съдебен контрол настоящият състав не констатира и допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в пренебрегване на изискванията на чл.339 от НПК и в липса на предложени съображения в постановения съдебен акт, по направените от упълномощения адвокат на Н. Б. доводи и възражения, относими към приложимото материално право.
Решението на Пазарджишки ОС е съобразено с императивните правни предписания на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на законодателната воля в цитираната разпоредба обосновава установен стандарт на формата и съдържанието на въззивния акт.
В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по депозираните оплаквания, базираща се на формираното, въз основа на приобщените по делото доказателства, вътрешно убеждение.
Тези процесуални задължения са изпълнени от ОС-Пазарджик.
След обсъждане на инкорпорираната в хода на наказателното производство доказателствена съвкупност въззивната инстанция е описала значимата фактология за повдигнатото срещу Н. Б. обвинение и очертала изводи по приложимия материален закон, в рамките на които дала изчерпателен отговор на доводите и възраженията на процесуалния представител на лицето. /л.37 - л.38 от решение №199/08.11.2013г., по внохд №440/2013г. на Пазарджишки ОС/.
Предложената аргументация обосновава неоснователност на искането на осъдената Б. за възобновяване на нохд №2020/12г. на Пазарджишки РС и на внохд №440/2013г. на ОС-Пазарджик, и за отмяна на атакуваната и влязла в сила присъда №151 от 17.06.2013г., при лимитираните в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставки.
Водим от горното и на визираните основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. Б. за отмяна на присъда №151/17.06.2013г., постановена по нохд №2020/2012г. на Пазарджишки РС и изменена с решение №199/08.11.2013г., по внохд №440/2013г. на ОС-Пазарджик, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |