11 Р Е Ш Е Н И Е № 50080 София, 05.10.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д № 984/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Г. М. - в качеството й на сидник на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.), и на „Уест Солюшън" ЕООД срещу решение №783 от 17.12.2021 г., постановено по в.т.д. №979/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което е обезсилено изцяло решение № 260944/10.06.2021 г. по т.д. №1051/2020 г. на Софийски градски съд, TO, VI - 21 с-в, и е прекратено производството по делото с присъждане на разноски, включително осъждането на касаторите да заплатят държавни такси за производствата пред СГС и САС. В касационната жалба на синдика на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на производството поради липсата на правен интерес. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният състав не е обсъдил своевременно направените от въззивниците доводи за наличие на правен интерес за синдика на дружеството и за ищеца „Уест Солюшън" ЕООД от предявените отменителни искове по чл. 135 ЗЗД. Според касатора в случая, когато са предявени искове за попълване масата на несъстоятелността по чл. 648 ТЗ, вр. чл. 649, ал 2 ТЗ, сключването на последваща сделка, с която са придобити добросъвестно права от трето лице, не дерогира правния интерес от воденето на специалните искове по част ІV от ТЗ. Сочи се, че единствено фактът на уважаване на иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ и по чл. 647 ТЗ, включително по чл. 135 ЗЗД, води до възстановяване на правното положение преди сключване на сделката и открива възможност чрез осъдителен иск да се попълни масата на несъстоятелността. Акцентира се, че след обявяването на относителната недействителност на атакуваните сделки, ответникът „Продеа аноними етерия епендисеон се акинити периусия" ще загуби качеството си на привилигирован кредитор и ще бъде задължен да върне полученото при публичната продан в резултат на отменената привилегия. Твърдяното нарушение на материалния закон и необоснованост на решението са аргументирани от синдика със становището му, че съдът е нарушил приложимите по аналогия императивните норми на чл. 638, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, както и че въззивният съд неправилно и буквално е изтълкувал разясненията, дадени в ТР №2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В касационната жалба се излагат съображения за основателността на отделните искове по съществото на спора. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника „Продеа аноними етерия епендисеон се акинити периусия" ( по-долу „Продеа аноними“ ) със седалище в [населено място], Гърция, в който се твърди, че не са налице поддържаните от синдика на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) касационни основания за отмяна на въззивното решение. Излагат се подборни съображения за правилността на атакувания съдебен акт, включително за липсата на допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че изводите на въззивния съд са съобразени с постановките в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира се върху факта, че изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан и са продадени недвижимите имоти, предмет на отменителните искове, е било инициирано от трето за производството лице – „Банка Пиреос България“ АД срещу „КМБ България“ ЕАД (н.), от което следва, че прекият длъжник в рамките на изпълнителното производството не е бил „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД. Оспорва се твърдението на синдика на касатора за приложение по аналогия на разпоредбите на ЗОЗ. Излагат се доводи за недопустимост на извършване на ново разпределение в рамките на изпълнителното производство като се подчертава, че публичната продан се ползва със стабилитет. В тази връзка и доколкото плащането в полза на „Продеа аноними“ не е извършено по спряно изпълнително производство се поддържа, че в случая не е налице хипотезата на чл. 638, ал. 2 ТЗ и че получените суми не могат на станат част от масата на несъстоятелността. Претендират се направените от дружеството разноски за касационната инстанция. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца „Уест Солюшън" ЕООД, в който е отразено виждането на дружеството, че се присъединява изцяло към касационната жалба на синдика на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.). Не са депозирани писмени отговори от ответниците „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) и „Плаза Уест 2“ ЕАД. В касационната жалба на „Уест Солюшън" ЕООД се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд за липсата на правен интерес за ищеца „Уест Солюшън" ЕООД и за синдика на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) от предявените отменителни искове като се излагат съображения, че интересът продължава да е налице и след извършената публичната продан на имотите, предмет на атакуваните сделки. Сочи се, че при уважаване на отменителните искове, които имат облигационно действие, ще се възстанови правното положение по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, които биха могли (при вече извършената публична продан), да претендират онова, от което страните по извършения апорт от 02.02.2015 г. и по договорите за залог от 27.02.2015 г. и 06.10.2015 г. са се възползвали. Отделно се излагат доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че искът е недопустим по отношение на атакуваните сделки за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „Плаза Уест 2“ ЕАД , тъй като тези сделки според съда не са били такива на разпореждане. Акцентира се върху увреждащия характер на договорите за учредяване на залог по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както и върху идентичната регламентация на иска по чл. 135 ЗЗД с тези по чл. 646 и чл. 647 ТЗ в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В касационната жалба се застъпва становището, че в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледана хипотезата, при която атакуваните сделки са последвани от публична продан и които са извършени преди да бъде открито производството по несъстоятелност на длъжника. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявените искове, и присъждане на разноски в полза на дружеството – ищец за всички съдебни инстанции. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника „Продеа аноними“, в който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна и че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Излагат се аналогични съображения на тези, посочени по-горе в отговора на дружеството на касационната жалба на синдика на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.), за липсата на поддържаните касационни основания за отмяна на въззивното решение. Претендират се направените от дружеството разноски за касационната инстанция. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от синдика на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.), в който се сочи, че синдикът на дружеството изцяло възприема и се присъединява към мотивите и аргументите, посочени в касационната жалба на „Уест Солюшън" ЕООД. Не са депозирани писмени отговори на касационната жалба на ищеца от ответниците „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) и „Плаза Уест 2“ ЕАД. С определение № 50255/12.04.2023 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение №783 от 17.12.2021 г., постановено по в.т.д. №979/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в във връзка със следния правен въпрос: „Налице ли е правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността ?“. В проведеното открито заседание на 25.09.2023 г. синдикът на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки с аргументи за даване от съда на положителен отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК въпрос. В писмените бележки е отразено, че ако бъде отречена възможността да бъдат атакувани сделките с иск по чл. 135 ЗЗД, когато са последвани от публична продан, извън производството по несъстоятелността, това би довело до съставяне на схеми, увреждащи другите кредитори на несъстоятелния длъжник. Сочи се, че липсва законова забрана за водене на процесните искове, както и че такава забрана не е предвидена в ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал въззивния съд. Правният интерес за ищците е обоснован с твърдението, че уважаването на отменителните искове срещу извършените до публичната продан сделки, ще доведе до отпадане с обратна сила на привилегията, която атакуваните сделки между несъстоятелния длъжник, „Плаза Уест 2“ ЕАД и Продеа аноними“ са осигурили на ответника „Продеа аноними“, в резултат на което са увредили интересите на останалите кредитори. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В откритото заседание пълномощникът на касатора „Уест Солюшън" ЕООД поддържа касационната си жалба с искане да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното въззивно решение като бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и обусловения иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ. В представените писмени бележки подробно се аргументира тезата, че е налице правен интерес за кредиторите на дружеството в несъстоятелност и за синдика от водене на процесните искове като се акцентира, че предявените в настоящото производство искове са за попълване на масата на несъстоятелността на „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.). Сочи се, че с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД относно извършения от несъстоятелния длъжник апорт, то неговия предмет (имотите) ще станат част от масата на несъстоятелността като при това положение „Продеа аноними“ ще следва да върне в масата на несъстоятелността получената в резултат на публичната продан парична сума и с нея следва да бъдат удовлетворени всички кредитори на несъстоятелността. Излага се довод, че ако на основание чл. 135 ЗЗД се признае и относителната недействителност на атакуваните договори за особен залог върху цялото търговско предприятие на Плаза Уест 2“ ЕАД, учредени в полза на „Продеа аноними“, то тази относителна недействителност ще се прояви в непризнаване на привилегията на обезпечения кредитор по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, на когото сделката, осигуряваща привилегията, е обявена за относително недействителна. С писмените бележки се претендират разноски за касационното производство с приложен списък по чл. 80 ГПК, както и разноски за всички съдебни инстанции. В откритото заседание пълномощникът на ответника „Продеа аноними“ поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по съображенията, подробно изложени в отговорите на касационните жалби. Излага доводи, че единствената законова последици от евентуалното уважаване на исковете по чл. 135 ЗЗД, ще е признаване на относителната недействителност на сделките, която не може да бъде противопоставена на третото лице, придобило имотите в резултат на публичната продан. Сочи, че разпоредбите на чл. 649 ТЗ не предвиждат други последици от тези, посочени в чл. 135 ЗЗД като не е допустимо да се разширява приложното поле на специалните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Подчертава, че евентуалните пороци на атакуваните сделки нямат отношение към публичната продан, която е проведена съобразно закона. Счита, че привилегията, която дава особения залог не може да бъде засегната от иск за обявяването й за относително недействителна, доколкото страните по изпълнителното дело не участват по делото. Претендира разноски за касационното производство съобразени с представените доказателства с отговора на касационната жалба на „Уест Солюшън" ЕООД. В откритото заседание на 25.09.2023 г. не се явяват представители на ответниците Стърлинг Пропъртис България" ЕООД (н.) и „Плаза Уест 2“ ЕАД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е обезсилил изцяло решение № 260944/10.06.2021 г., постановено по т.д. №1051/2020 г. на Софийски градски съд, VI - 21 с-в, с което : 1). са отхвърлени предявените от „Уест Солюшън" ЕООД против „Стърлинг пропъртис България" ЕООД (н.), „Плаза уест 2" ЕАД и „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия" искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ответника „Стърлинг пропъртис България" ЕООД (н.) на извършената от „Стърлинг пропъртис България" ЕООД учредителна апортна вноска в капитала на „Плаза уест 2" ЕАД с недвижими имоти, вписана в търговския регистър на 02.02.2015 г. ( с вписване №20150202131738 ) и на сключените между „Плаза уест 2" ЕАД и „Продеа аноними" - договор за особен залог на търговско предприятие от 27.02.2015 г., вписан в търговския регистър на 09.03.2015г. ( с вписване №20150309101105) и договор за особен залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., вписан в търговския регистър на 14.10.2015 г. ( с вписване №201510040993910) и 2.) е отхвърлен предявения от „Уест Солюшън" ЕООД против „Продеа аноними" иск за връщане на сумата 6 849 966.42 лв. в масата на несъстоятелността на „Стърлинг пропъртис България" ЕООД (н.). С въззивното решение е прекратено производството по делото и са присъдени разноски в полза на „Продеа аноними". Ищецът „Уест Солюшън" ЕООД и представляваното от синдика дружество „Стърлинг пропъртис България" ЕООД (н.) /синдикът е конституиран в производството като съищец на основание чл. 649 ал. 3 ТЗ/, са осъдени да заплатят дължимите държавни такси за производствата пред СГС и САС. В обжалваното решение е посочено, че между страните по делото не е спорно, както и че от събраните по делото доказателства, се установяват следните релевантни за предявените искове обстоятелства : - ищецът „Уест Солюшън" ЕООД е кредитор на първия ответник „Стърлинг пропъртис България" ЕООД с включено вземане в списъка на приетите от синдика на „Стърлинг пропъртис България" ЕООД (н.) вземания; - длъжникът „Стърлинг пропъртис България" ЕООД е извършил апорт при учредяването на дружеството „Плаза уест 2" ЕООД, вписано в TP на 02.02.2015 г., върху 55 броя самостоятелни обекта в сграда, ведно с прилежащите им идеални части от сградата, и 67 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който се намира сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4354.604 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД - 18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК; - на 27.02.2015 г. вторият ответник „Плаза уест 2" АД е учредил особен залог върху търговското си предприятие, включително върху апортираните от „Стърлинг пропъртис България" ЕООД недвижими имоти, в полза на третия ответник „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия", [населено място], Гърция, с предишно наименование „НБГ П.", вписан в TP на 09.03.2015 г. и в ЦРОЗ на 10.03.2015 г., за обезпечаване на всички задължения на „Стърлинг пропъртис България" ЕООД по договор за пут опция от 27.02.2015 г.; - на 06.10.2015 г. „Плаза уест 2" АД е учредил особен залог върху търговското си предприятие, включително върху апортираните от „Стърлинг пропъртис България" ЕООД недвижими имоти, в полза на „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия", вписан в TP на 14.10.2015г. и в ЦРОЗ на 15.10.2015 г., за обезпечаване на всички задължения на „Стърлинг пропъртис България" ЕООД по договор за кол опция от 30.09.2015 г.; - преди извършването и вписването на горните сделки върху недвижимия поземлен имот и правото на строеж е била учредена ипотека от „Стърлинг пропъртис България" ЕООД в полза на „Банка Пиреос България" АД. По издаден в полза на банката изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 6442/2016 г., в хода на което в периода 27.10.2017 г. до 27.11.2017 г. е било проведено принудително изпълнение върху всичките апортирани от длъжника „Стърлинг пропъртис България" ЕООД в „Плаза Уест 2" АД недвижими имоти. На 05.12.2017 г. са били изготвени постановления за възлагане на тези имоти на купувача „Пи енд джи пропъртис" ЕАД като постановлението за възлагане е вписано на 06.02.2018 г.; - на 09.01.2018 г. е било изготвено разпределение на постъпилите от публичната продан суми, предявено на 26.01.2018 г. и изпълнено на 28.03.2018 г., като в полза на кредитора „Продеа аноними етерия епендисеон се акинти периусия" с учреден залог върху имотите и присъединен взискател по изпълнението, е била разпределена сумата 6 849 966.42 лв. от продажната цена на имотите, предмет на настоящото производство. Макар съдът да приема, че ищецът „Уест солюшън" ЕООД като кредитор на длъжника „Стърлинг пропъртис България" ЕООД, е надлежно легитимиран на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ да предяви (при бездействие на синдика), свързаните с несъстоятелността искове по чл. 135 ЗЗД, предявени в очертания в чл. 649, ал 1 ТЗ преклузивен срок, въззивният състав е приел, че в случая нито ищецът „Уест солюшън" ЕООД с изложените в исковата молба факти и обстоятелства, нито синдикът на „Стърлинг пропъртис България" ЕООД (н.), конституиран в производството като съищец, обосновават интерес от търсената с иска по чл. 135 ЗЗД защита като основна процесуална предпоставка за допустимост на всеки конститутивен иск. За да обоснове извода си за липса на правен интерес от предявените искове, въззивният състав се е позовал на тълкуването и разясненията, дадени с ТР № 2/ 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че „редът за защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат“ Въззивният съд е акцентирал върху следните принципни постановки в мотивите към тълкувателното решение : 1.) разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора; 2.) целеният с иска ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като последицата от уважаването на иска е възможността кредиторът да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката; 3.) обявената относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, като в този смисъл в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя; 4.) при наличие на поредица от прехвърляния на имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки; 5.) ако приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди вписването на исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД, постановеното по този иск решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, предвид на което кредиторът има интерес от защита срещу увреждането не само срещу сделката сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и на последващите сделки, сключени с приобретателите, ако твърди тяхната недобросъвестност и 6.) искът по чл.135 ЗЗД следва да е насочен към обявяване за недействителни на цялата поредица сделки, за да може да бъде постигната целената защита по отношение на последния приобретател на имуществото и за да може последният да бъде принуден да търпи насочване на изпълнението върху собственото му имущество. Позовавайки се изцяло на постановките в тълкувателното решение съдът е подчертал, че ищецът изрично е заявил, че към датата на депозиране на исковата молба всичките апортирани от длъжника „Стърлинг пропъртис България" ЕООД в „Плаза уест 2" АД недвижими имоти не се намират в правната сфера на „Плаза уест 2" АД, а са собственост на „Пи енд джи пропъртис" ЕАД, на което дружество имотите са възложени с постановление за възлагане от 05.12.2017 г. след проведено принудително изпълнение и публична продан по образувано по молба на взискателя „Банка Пиреос България" АД. Според съда при липсата на предявен иск срещу последния приобретател на правото на собственост върху имотите, предмет на извършената увреждаща сделка от длъжника „Стърлинг пропъртис България" ЕООД, ищецът няма интерес от търсената защита с иска по чл. 135 ЗЗД за отмяна на извършеното от длъжника „Стърлинг пропъртис България" ЕООД разпореждане със собственото му имущество с извършен апорт при учредяването на дружество „Плаза уест 2" ЕООД, тъй като дори конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен, за правната сфера на ищеца и другите кредитори на несъстоятелността, няма да има положителен ефект от правната промяна по обявяване на апорта за относително недействителен. По същите аргументи въззивният състав е приел за недопустим и иска, с който се атакуват учредените особени залози върху търговското предприятие на „Плаза уест 2" ЕООД. Като допълнително основание съдът е посочил, че доколкото и съобразно твърденията на ищеца, тези сделки не са такива на разпореждане, правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, не намира приложение и не може да бъде сочено като правно основание за атакуване на извършената от приобретателя сделка по учредяване на особен залог върху собственото му имущество. В обжалваното решение са изложени съображения за неоснователност на оплакванията на въззивниците, свързани с евентуалното приложение по отношение на атакуваните сделки за учредяване на особен залог на разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 648 ТЗ. На последно място въззивният състав е формирал извод, че недопустимостта на предявения иск по чл. 135 ЗЗД има за последица недопустимост и на предявения против „Продеа аноними“ обусловен осъдителен иск. Съдът е посочил, че съобразно нормата на чл. 649, ал. 2 ТЗ предявяването на осъдителния иск от синдика или кредитор е обусловено от предявени допустими искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, която абсолютна предпоставка в случая не е налице. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Както в правната теория, така и в съдебната практика, безспорно се приема, че синдикът на дружеството в несъстоятелност, съответно кредиторът на несъстоятелността, имат правен интерес от обявяване на относителната недействителност на сделките и действията, с които длъжникът (при наличието на предпоставките по чл.135 ЗЗД), е увредил кредиторите на несъстоятелността. Налице е непротиворечива практика на ВКС (решение № 56/01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017г. на I т.о.; решение № 11/27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на I т.о.), че с изменението на чл. 649, ал.1 (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалния режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. В решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 50164/29.06.2023 г. по т.д. № 849/2021 г. на ВКС, II т.о. и др., различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Атакуваните процесни апорт и особени залози, имат характеристиката на сделки и действия, които биха могли да засегнат права на кредиторите на несъстоятелния длъжник в посочения по-горе смисъл. В тази връзка и доколкото в разпоредбата на чл. 649 ал.1 ТЗ изрично е предвидено, че кредиторът на несъстоятелността, съответно синдикът, са легитимирани да предявят иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, следва извода че за тези лица е налице правен интерес от предявяване на П. иск с цел попълване масата на несъстоятелността. Правният интерес за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, не отпада, когато атакуваните сделки или действия са били последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. Няма спор с оглед разпоредбите на чл. 496, ал. 2 и ал. 3 ГПК, че публичната продан не подлежи на атакуване по реда на чл. 135 ЗЗД, поради което третото лице – купувач, на когото е бил възложен имота с постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК, не е пасивно легитимирано в производството по иска по чл. 135 ЗЗД. За евентуалното уважаване на този конститутивен иск обаче не е необходимо имотът, предмет на увреждащите сделки или действия, да е в патримониума на лицата, с които несъстоятелният длъжник и последващите негови съконтрахенти са договаряли. Този извод следва от разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, оправомощаваща синдика, съответно кредитора на несъстоятелността, да предявят обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, какъвто се явява и искът за връщане на получено без основание или на отпаднало основание. Разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, в контекста на правната регламентация на производството по несъстоятелност, не изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност. Не е въпрос, относим към правния интерес от иска по чл. 135 ЗЗД, какво е правното основание на обусловения иск и неговата евентуална неоснователност. Несъмнено е, че кредиторът на несъстоятелността, съответно синдикът, не са длъжни да съединят в едно производство пред съда по несъстоятелността отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и обусловения осъдителен иск. В тази връзка, дали чрез последващия осъдителния иск ще бъде постигнат целения с иска по чл. 135 ЗЗД правен резултат – попълване на масата на несъстоятелността, е въпрос, който не касае допустимостта на П. иск, предявен пред съда по несъстоятелността. Процесуалната допустимост да бъдат атакувани на основание чл. 135 ЗЗД сделките и действията, увреждащи кредитора на несъстоятелността в хипотезата, при която имотът, предмет на тези сделки или действия, е бил продаден на трето лице в резултат на успешно проведена публична продан, не е отречена с постановките в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна в тълкувателното решение не е обсъждан въпросът за правния интерес на кредитора на несъстоятелността, съответно на синдика, от иск по чл. 135 ЗЗД, целящ попълване на масата на несъстоятелността при предвидената в чл. 649, ал. 2 ТЗ възможност за предявяване на обусловените осъдителни искове. Отделно, изводът в тълкувателното решение, че „защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат“, няма отношение към хипотезата, при която атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. От мотивите към т. 3 на тълкувателното решение е видно, че горната постановка, възприетата от ОСГТК на ВКС, се отнася до изискването атакуването на поредицата от последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни или са придобили правата безвъзмездно от праводател, да става чрез съединяването на исковете в едно производство, т.е. с решението да бъде обявена относителната недействителност на всички последващите сделки, сключени от последващите приобретатели с техните съконтрахенти. Както бе посочено по-горе, публичната продан като специфичен придобивен способ, не може да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, от което следва, че за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, е налице правен интерес да атакуват поредицата от сделки, предхождащи публичната продан, като без значение е към кой момент е образувано изпълнителното производство. По изложените по-горе съображения настоящият състав дава следния отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК правен въпрос : Налице е правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. По правилността на въззивното решение. С оглед посочения по-горе отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК въпрос, обжалваното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение поради недопустимост на исковете и с което е прекратено производството по делото, е неправилно и следва да бъде отменено. В случая предявеният от кредитора иск по чл. 135 ЗЗД (с участието на синдика) е допустим, тъй като е предявен в срока по чл. 649 ал. 1 ТЗ от кредитор на несъстоятелността с прието вземане и е насочен срещу несъстоятелния длъжник и срещу неговите съконтрахенти, с които е договарял атакуваните в настоящото производство апорт и особени залози. Неоснователно е становището на ответника „Продеа аноними", че недопустимостта на производството е обусловена от недопустимост на предявения от „Уест солюшън" ЕООД обусловен иск. На първо място, както бе посочено по-горе, липсва изискване за съвместно разглеждане на иска по чл. 135 ЗЗД и на обусловения иск по реда на чл. 649 ал. 2 ТЗ, за да може да се приеме обратна функционална зависимост – за недопустимост на главния иск от тази на предявения при условията на евентуалност обусловен иск. На второ място и което е същественото, всички аргументи на „Продеа аноними" за това, че : предмет на отменителните искове е инициирано от трето за производството лице – „Банка Пиреос България“ АД срещу „КМБ България“ ЕАД (н.), от което следва, че прекият длъжник в рамките на изпълнителното производството не е бил „Стърлинг Пропъртис България" ЕООД; че е недопустимо извършване на ново разпределение в рамките на изпълнителното производство ; че плащането в полза на „Продеа аноними“ не е извършено по спряно изпълнително производство, поради което получените суми не могат да станат част от масата на несъстоятелността и др., са доводи на ответника, относими към основателността, респ. неоснователността на иска за връщане на сумата 6 849 966.42 лв. в масата на несъстоятелността, чието разглеждане по същество е обусловено от евентуалното уважаване на исковете по чл. 135 ЗЗД. Що се отнася конкретно до правния интерес във връзка с възраженията, касаещи изпълнителното производство, следва да се отбележи, че меродавно за правния интерес на кредитора на несъстоятелността и на синдика от предявените отменителни искове, е обстоятелството, че независимо от страните по изпълнителното производство, предмет на проведената публична продан са ипотекираните имоти на длъжника, които са били предмет и на атакуваните в настоящото производство апорт и особени залози. Липсата на произнасяне по съществото на спора от страна на въззивния съд обуславя неприложимост на разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, за да бъдат обсъдени релевираните от страните доводи и възражения по повод спорното материално право, както и да бъдат изложени съображения, основани на съвкупната преценка на събраните доказателства по делото. Разноските по делото, включително и тези, направени пред настоящата касационна инстанция, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от изхода на делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №783 от 17.12.2021 г., постановено по в.т.д. № 979/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: