5 Р Е Ш Е Н И Е № 2 С., 14,03,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 203 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 9723/4.ХІІ.2009 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против решение № 1270 на С. апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 9.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 1454/09 г., с което, като неоснователен – погасен по давност, е бил отхвърлен искът на това д-во срещу [фирма] – С. за присъждане на сума в размер на 12 000 лв. (частично вземане, цялото от 422 600 лв.), като платена на отпаднало основание и ведно със законната лихва върху процесната главница, считано от датата на подаване на исковата молба /9.ХІ.2007 г./ и до окончателното й изплащане. Излагайки оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, д-вото претендира касирането на това въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който частичният му иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД да се уважи. С определение № 644 от 4.Х.2010 г. постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. предвид проявилата се вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС търговецът касатор [фирма] – С. поддържа жалбата си чрез своя процесуален представител по пълномощие, а ответното по касация [фирма] С. е изразило писмено становище чрез своя гл. юрисконсулт за допустимост и правилност на обжалваното въззивно решение, във връзка с което претендира за оставянето му в сила. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията на касатора, доводите на ответното по касация търговско д-во и след като извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК за допустимост и по материалната и процесуалноправна законосъобразност на обжалваното въззивно решение, приема следното: Касационната жалба е основателна. В разрез с данните по делото САС е възприел погрешно, че допуснатото в откритото с.з. на 9.VІ.2008 г. изменение на частичния осъдителен иск на [фирма]-С. се отнасяло до основанието на претенцията. За да уважи противопоставеното от ответното по иска С. [фирма] защитно възражение за изтекла обща /5-годишна/ погасителна давност по отношение на вземане в размер на сумата 422 600 лв., претендираната от което част е била за 12 000 лв., съставът на САС е приел, че меродавен за преценката досежно приложението на давността бил точно този краен момент: на допускане изменение на „основанието на този иск” по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ - от такъв по чл. 59 ЗЗД, съответно по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. В действителност първостепенният съд е допуснал изменение „на петитума”, а не на основанието на иска – в смисъл, че присъждането на сумата по частичния осъдителен иск се претендира вече на отпаднало основание. Същевременно за начален момент на същия давностен срок в процесния случай е било възприето извършеното окончателно плащане на цената на възложения недвижим имот по с/ка на съдия изпълнителя, а именно датата 1 април 2003 г. Понеже публичната продан била опорочена и на това основание възлагателното постановление на съдия изпълнителя отменено по извънредния способ на чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ с решение на ВКС, ГК, ІV-то отд. от 21.ХІ.2005 г. по гр. дело № 2229/05 г., САС е изградил ключовият за изхода на спора извод, че: „Незаконосъобразността на възлагателния акт още към деня на неговото постановяване е осуетило възможността за обявеното за купувач лице да настъпят желаните последици - придобиването на имота на основание този оригинерен способ”. Тези решаващи правни изводи на САС са в противоречие с процесуалното естество на изменението на иска, тъй като по дефиниция това е промяна на предмета по висящия процес, при която обаче процесуалните действия извършени по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет – стига такъв реално да е бил допълнително въведен. Следвало е САС да съобрази, че - за разлика от продажбата на запорирана движима вещ, публичната продан не е оригинерно, а деривативно придобивно основание, както и че допуснатото в случая от първостепенния съд „изменение на петитума” на иск за неоснователно обогатяване, посредством уточняване на правната му квалификация, е всъщност само допълнително обосноваване на претенцията, което по никакъв начин не засяга нито основанието, нито петитума й. В резултат, като погасен с изтичането на общата погасителна давност е бил отхвърлен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД (за връщане на получено при начална липса на основание), какъвто обаче не е бил предявяван, тъй като с уточнението от 9.VІ.2008 г., погрешно прието от СГС като изменение „на петитума на иска”, а от САС – като изменение „на основанието на иска”, предявеният към тази дата е бил с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД (за връщане на получено при отпаднало основание). Тази констатация на ВКС - за липса на реално изменение на иска за неоснователно обогатяване, предявен на 9.ХІ.2007 г. от А.” ООД-С. срещу ответното С. [фирма]-С., налага извод, че въззивната инстанция не е разгледала първоначално предявеният иск, с който е била надлежно сезирана, т.е. постановен е бил процесуално недопустим съдебен акт, който ще следва да бъде обезсилен, а при условията на чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на С. апелативен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1270 на С. апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 9.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 1454/09 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на С. апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 203 по описа за 2010 г.