5 1 Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 19 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1057 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения П. Димитров П. за възобновяване на внохд № 225/12 г. на Окръжния съд – гр.Перник, с което се заявява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се правят алтернативни искания - за оправдаване по възведеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 619/11 г. Районният съд-гр.Перник признал подсъдимия П. за виновен в това, че за периода от 24 до 29.09.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от официален документ, удостоверяващ прехвърляне на право на собственост, с преправено съдържание, с цел имотна облага, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, във връзка с чл.308, ал.3, т.2, вр. с ал.2 и ал.1, чл. 26, ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда ПРС се произнесъл по реда на чл.112, ал.4 и чл.189, ал.3 НПК. С решение № 2 от 18.01.2013 г. по внохд № 225/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, ПОС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. І. Искането е подадено от процесуално легитимирана страна, в законния срок и е насочено срещу акт, от кръга по чл.419, ал.1 НПК, непроверен по касационен ред. ІІ.Разгледано по същество, искането е неоснователно и съображенията за това са следните: 1. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Възразява се, че обвинителният акт страда от пороци, които ограничават процесуалните права на подсъдимия – в него е описано едно деяние, а е инкриминирана продължавана престъпна дейност; поддържаното с обвинителния акт обвинение е неясно, тъй като не е конкретизирана хипотезата по чл.308, ал.3 НК. Отделно от това се твърди, че въззивният съд не е изпълнил изискванията по чл.339, ал.2 НПК, като не е дал отговор на редица възражения, поставени на вниманието му, от страна на подсъдимия и неговия защитник, а именно – за съответността на обвинителния акт на изискванията на чл.246 НПК; .”...не е посочено с кое деяние е причинен вредоносния резултат, какъв е размера на вредата, респ. облагодетелстването с всяко едно от деянията, защото за да е съставомерно всяко от деянията, трябва с всяко да е причинена вреда, респ.облагодетелстване...”; вън от вниманието на съда е останало обстоятелството, че в ползвания от подсъдимия договор не е имало забрана за продажба на недвижимия имот, а другите клаузи в същия договор, нямат значение за осъществяването на сделката; на последно място се твърди, че липсата на оригиналния документ предпоставя недоказаност на документното престъпление. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на осъдения заявява, че присъдата и решението са постановени от незаконен състав, тъй като „съдът се е поставил на една основа с общината. Обществените интереси би следвало да се защитят, ако прокуратурата в гр.Перник е потърсила отговорност от общински лица”. ВКС не установи да е налице основанието по чл.348, ал.3, т.3 НПК, относно двата предходни съдебни състава. Данните по делото не указват наличието на която й да било от хипотезите на чл.29, ал.1 НПК, още по-малко дават основание за положителен извод за предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото (чл.29, ал.2 НПК), спрямо който и да било от членовете на съдебните състави. Заявеното от защитата в хода на съдебното заседание пред ВКС, подкрепено с посочения по-горе довод, добре илюстрира, че твърдението е декларативно и игнорира пределите на наказателния процес, определени с внесения в съда обвинителен акт. Последните, както добре е известно, принципно не могат да бъдат надхвърляни от решаващия съд, освен в случаите на чл.287 НПК, какъвто настоящият не е. Не е допуснато нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивното решение сочат, че проверката на ПОС е осъществена в синхрон с изискванията на чл.314, ал.1 НПК – изцяло, независимо от основанията, посочени от страните. Решението макар и да надхвърля дължимото, удовлетворява изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Всички възражения, направени от подсъдимия и защитата му, са били предмет на внимателна преценка и са получили отговор – л.4-5, 12-14 от мотивите, а изложените съображения изцяло се възприемат от касационната инстанция. Като не е задължително, нито необходимо преповтарянето им тук, към тях може да се добави следното: Обвинителният акт не е ограничил процесуалните права на осъдения, по начина, претендиран от защитата му. Вярно е, че в него не е посочена юридическата оценка на фактическото обвинение за извършване на деянието с цел имотна облага, като прокурорът се е задоволил да даде такава обобщено, а именно – по чл.316, във връзка с чл.308, ал.3 НК. Вярно е също и това, че в ал.3 на чл.308 НК са предвидени две хипотези. Допуснатата от прокурора непрецизност обаче, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Тя не изпълва съдържанието на която й да било от хипотезите на чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК и не е довела до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия (чл.348, ал.3, т.1 НПК) - всички фактически положения са му известни, а липсват такива, деянието да е извършено с цел улесняване извършването на престъпление по чл.108а, ал.1 или 2 от НК. Неоснователно е възражението, че в обвинителния акт е описано едно деяние, а отговорността на подсъдимия е ангажирана за продължавана престъпна дейност, предполагаща наличието най-малко на две отделни деяния. Изложеното на л.13 и 17 от обстоятелствената част на обвинителния акт опровергава категорично така направеното възражение. Възраженията, че ПОС не е посочил с кое деяние е причинен вредоносния резултат, че в инкриминирания договор липсва забрана за продажба, както и тези за значението на останалите клаузи в същия договор, не държат сметка за кръга от факти, подлежащи на изясняване, установяване в това наказателно производство. Този кръг е определен от нормата на чл.102 от НПК и е свързан с конкретно предявеното срещу подсъдимия обвинение. Последното е за формално престъпление, което не се характеризира с конкретен вредоносен резултат. Още по-малко значение за съставомерността на деянието имат въпросите свързани с възможността въобще за извършване на разпоредителна сделка с конкретизирания недвижим имот и клаузите на представения от подсъдимия договор. Що се отнася до твърдението, че липсата на оригиналния документ предпоставя недоказаност на документното престъпление, то в конкретният случай тази липса не е злепоставила достигането до обективната истина по делото. Събраната и проверена надлежно доказателствена съвкупност е позволила на съда по същество да изясни първоначалното съдържание на коментирания договор за покупко-продажба между Общината и подс.П., при това по категоричен и несъмнен начин. Нещо повече, въпреки наличието на т.27 от договора, не е установено положително, при вписването на 24.09.2009 г. и продажбата на 29.09.2009 г., офертата на подсъдимия да е била приложена към него, макар това да е задължително. Изложеното очертава отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК и липсата на причини за връщане на делото за ново разглеждане. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Данни в подкрепа на това основание, съгласно изискванията на чл.351, ал.1 НПК, фактически не се сочат, поради което настоящата инстанция няма как да им даде отговор – чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.2 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, задължителни за ВКС при изложеното в т.1, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът по същество е имал основание да ангажира наказателната отговорност на осъдения. Съображенията, изложени в тази насока, не се оспорват, а настоящият състав на ВКС не намери основания за несъгласие с тях. 3. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Това основание също не е подкрепено с данни, а очевидно се претендира като последица от основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. При казаното по-горе, ВКС не намира наложеното на осъдения наказание да е несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид, размер и начин на изтърпяване, наложеното наказание способства постигането на целите му. Водим от горното, като не установи причини за възобновяване на наказателното дело, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Димитров П. за възобновяване на внохд № 225/12 г. на Окръжния съд – [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: