Решение по т.д.№ 1748/2020 год. на ВКС-ТК І т.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е №17 София,17.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 1748 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 т.4 ЗМТА. А. И. К. е предявил молба за отмяна на основание чл.47 т.2 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 164 от 26.03.2015 год. по арб.д№ 151/2014 год. С него е бил уважен искът на „Профи Кредит България”ЕООД срещу А. К. и В. А. Д. (солидарен съдлъжник) за сумата 2081.37 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 20.12.2010 год., както и сумата 85 лв. за арбитражни разноски и 308.08 лв. юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна на арбитражния акт се основава на твърдението на А. К., че не е налице валидно арбитражно споразумение. Направила е и искане за прогласяване нищожността на арбитражното решение, предвид изменението на ГПК и ЗМТА (ДВ бр.8/2017 год.). Ответникът по молбата „Профи Кредит България”ЕООД изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради просрочие. Оспорил е пасивната си материалноправна легитимация, поради извършена на 08.08.2018 год. цесия на вземането в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънт”ЕАД. Изразил е и становище по същество за неоснователност на предявеният иск за отмяна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна/нищожност на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Молбата е основателна. На 20.12.2010 год. между „Профи Кредит България”ЕООД в качеството на заемодател и А. К. в качеството на заемател е сключен договор за т.нар „револвиращ заем” в размер на 1300 лв. със срок на издължаване 36 месеца при размер на месечната погасителна вноска от 107 лв., договорно възнаграждение по револвинга 1670 лв. Постигнато е съгласие за лихвен процент 91.96 и револвинг в общ размер 2568 лв. Договорът е сключен при участието на солидарен съдлъжник В. Д.. В пункт „Б“ на договора се сочи, че Общите условия съставляват неразделна част от него, предадени са на страните, те внимателно са се запознали със съдържанието им, нямат забележки и се задължават да ги спазват. В чл.13.1 на Общите условия (ОУ) се съдържа арбитражна клауза. Тя гласи, че споровете, произтичащи от договора ще бъдат отнесени на решаване пред арбитър ad hoc, като са изброени трима арбитри. Поради неспазване на задължението за погасяване на заема „Профи Кредит България”ЕООД е сезирал арбитър Б. Г., позовавайки се на наличието на неиздължени суми. Няма спор, че А. К. не е взел участие – лично или чрез процесуален представител. Няма спор, че призовката и книжата за арбитражното производство, както и постановеното от арбитъра решение са изпратени по куриер на „Еконт Експрес”ООД на адреса, посочен в договора за револвиращ заем. Няма данни К. да ги е получавала, въпреки документираните опити на куриера да и ги достави. Възражението за недопустимост на иска, поради просрочие е неоснователно. Не е доказано знанието на К. за арбитражното производство. Вярно е, че са правени множество опити за уведомяването и за изпълнителното производство, но видно от представеното в настоящето производство удостоверение от ЧСИ А., несъмнени данни за узнаването има едва към датата 16.07.2020 год., поради което депозираната на 28.09.2020 год. искова молба не е просрочена. Не е налице и недопустимост на производството поради конституиране на ненадлежна страна и неконституиране на надлежната такава. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, производството по чл.47 и сл. ЗМТА не е процес относно вземането, а специално производство за проверка на изчерпателно изброени в закона обстоятелства, касаещи арбитражното производство, то и страни по делото пред ВКС са само страните, които са конституирани в арбитража. Последващото прехвърляне на вземането е без значение за производството по ЗМТА, поради което приобретателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД не е страна в настоящето производство. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата за отмяна е основателна поради следното: Няма спор, че в качеството си на физическо лице, ищцата по делото има качеството на качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.8/2017 год.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13 ал.1 ЗЗП, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж, ако производството пред него е висящо. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА (§8 т.5 ЗИДГПК ДВ 8/2017 год.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48 ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИДГПК ДВ бр.8/2017 год. и съгласно §6 ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях е не може да бъде постановено арбитражно решение. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС след законодателната промяна, това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна (иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА) по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002 год., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, заварените производства, намиращи се в първия стадий подлежат на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл.19 ал.1 ГПК вр. §6 ал.2 ПЗР на ЗИДГПК - ДВ бр.8/2017 год.). Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство арбитражното Решение № 164 от 26.03.2015 год. по арб.д№ 151/2014 год. на арбитър ad hoc Б. Г.. Ответникът следва да заплати направените от ищцата А. К. разноски, възлизащи на 481.39 лв., съобразно заплатената държавна такса по сметка на ВКС и заплатената част от възнаграждението на нейния процесуален представител адвокат Д. Ф.. Водим от горното, съдебният състав Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА за нищожно постановеното арбитражното Решение № 164 от 26.03.2015 год. по арб.д№ 151/2014 год. на арбитър ad hoc Б. Г.. ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД с ЕИК-175074752 да заплати на А. И. К. с ЕГН-[ЕГН] сумата 481.39 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и 39 ст.), представляваща направени по делото разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.