Р Е Ш Е Н И Е № 50010 гр. София,24.11.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2001 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. К. срещу решение №284 от 12.12.2019г. по в.т.д.№574/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №23/06.06.2019г. по т.д.26/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Я. С. К. срещу „Инвестбанк” АД, [населено място], С. В. С. и Р. Н. С., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на законна ипотека, вписана в АВп – Служба по вписванията [населено място] по молба вх. рег. №826, том 1, акт №39/24.02.2006г., подновена с молба вх. рег. №1137, том 1, акт №169/23.02.2016г. върху 1/3 ид. част от недвижим имот - апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с идентификатор 83510.664.398.1.15. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при сключваните от тях сделки ответниците С. С. и Р. С., представящи се за собственици на целия имот, не са имали права върху собствената й 1/3 ид. част и не са могли да прехвърлят повече права отколкото притежават, поради което е неправилен изводът на въззивния съд, че взискателят „Инвестбанк” АД може да й противопостави правата си по учредената в негова полза ипотека върху целия имот, вписана на 24.02.2006г. и подновена на 23.02.2016г. Поддържа, че след успешното провеждане на исковете по чл.30 и чл.37 от ЗН, влезлите в сила съдебни решения, с които й е възстановена полагащата й се запазена част от наследството на родителите й и са отменени частично сделките, с които нейният брат М. С. Л. е отчуждил възмездно спорните имоти досежно собствената й 1/3 идеална част, са противопоставими на останалите приобретатели по последващите сделки. Ответниците по касация С. В. С. и Р. Н. С. считат касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касация „Инвестбанк” АД, [населено място], оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Изтъква, че при вписването на ипотеката ипотекарните длъжници са били собственици на процесния имот и последващото отричане на правото им на собственост не може да бъде противопоставено на банката, която е трето добросъвестно лице, придобило ипотечни права преди вписването на исковата молба, с която е предявен искът по чл.37 ал.1 от ЗН, както и преди вписването на исковата молба по чл.108 от ЗС. Излага доводи, че при уважаване на иска по чл.37 от ЗН правото на собственост на наследника с право на запазена част върху имот, който е върнат в наследството, би следвало да се счита за възникнало с влизането в сила на решението по чл.30 от ЗН. С оглед на това счита, че ако преди вписването на исковата молба по чл.30 ал.1 от ЗН са били извършени разпоредителни действия от другия наследник и от третото и всяко последващо лице – приобретател, тези действия са напълно противопоставими на наследника с право на запазена част поради оповестително – защитното действие на вписването на исковата молба по чл.30 ал.1 от ЗН и поради това, че искът по чл.37 от ЗН е пряко следствие от уважения иск по чл.30 ал.1 от ЗН. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 от ГПК към мотивите му, в които е прието за установено, че с решение №55 от 16.03.2007г. по гр.д. №2141/2006г. по описа на Шуменски районен съд е уважен предявеният от ищцата срещу нейния брат М. С. Л. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, като е възстановена полагащата й се запазена част в размер на 17/72 ид. части от наследството на С. Л. С. и 31/96 ид. части от наследството на Д. Д. С. от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с идентификатор 83 510.664.398.1.15, находящи се в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.2, и е намалено дарението на имота, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ №162, том X, дело №2587/1993г. на Шуменски районен съд с 1/3 ид. част. С Решение №557 от 07.07.2008г. по гр. д. №2388/2006г. по описа на Шуменски районен съд, са отменени частично сделките, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба №18, том I, рег.№371, дело №11/2006г. и нотариален акт за покупко-продажба №45, том I, рег.№371, дело №29/2006г., по силата на които М. С. Л. е отчуждил възмездно в полза на Р. Д. Й. процесния имот – апартамент и гараж, досежно собствените на ищцата 1/3 ид. част от имота. С Решение №625 от 29.07.2014г. по гр. д. №2432/2013г. по описа на Шуменски районен съд, влязло в сила на 24.09.2014г. е признато за установено по отношение на С. В. С. и Р. Н. С., че Я. С. К. е собственик на 1/3 ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с идентификатор 83 510.664.398.1.15 и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху 1/3 ид. част от процесния имот – апартамент и гараж. Исковата молба по ревандикационния иск е вписана на 26.09.2013г., а постановеното съдебно решение е вписано на 18.11.2014г. Въззивният съд е споделил изводите на Шуменски окръжен съд, че „Инвестбанк” АД не е обвързана от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. № 2432/2013г. на Шуменски районен съд, с което е установено по отношение на ответниците С. В. С. и Р. Н. С., че ищцата е собственик на 1/3 ид. част от имота, предмет на законна ипотека, учредена в полза на банката, като обезпечение по договор за кредит, вписана в Служба по вписванията [населено място] по молба вх. рег. № 826, т.1, акт №39/24.02.2006г., подновена с молба вх. рег. №1137, том 1, акт №169/23.02.2016г. Изтъкнал е, че въззиваемата страна „Инвестбанк” АД, не е участвала като главна или подпомагаща страна в производството по гр.д. №2432/2013г. на Шуменски районен съд, нито е правоприемник на някоя от страните, поради което същата може да оспорва твърдяното от ищцата право на собственост, като интересът от оспорване произтича от вписаната в нейна полза законна ипотека. Съдът е изложил съображения, че в случая ипотечното право на банката се запазва, тъй като вписването на законната ипотека значително предхожда по време вписването на исковата молба по чл.30, ал.1 от ЗН. Посочил е, че решението, с което е уважен искът по чл.30, ал.1 от ЗН, няма обратно действие, поради което придобитите от третото лице права при извършената от надарения разпоредителна сделка, не отпадат автоматично. Едва от влизане на решението в сила, за наследника с право на запазена част се поражда правото да търси от другия наследник уравнение на дела си, респективно да иска отмяна по реда на чл.37 ал.1 от ЗН, като решението по този иск също има действие занапред. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл.114, б. „а“ от ЗС и чл.11 от ПВ, вписването на исковата молба по конститутивните искове има оповестително - защитно действие, поради което с уважаването на иска по чл.37 ал.1 от ЗН ще отпаднат с обратна сила само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но не и правата на трети лица, на които е бил прехвърлен имотът преди вписване на исковата молба. Стигнал е до извода, че след като в конкретния случай вписването на исковата молба, с която е предявен отменителният иск по чл.37, ал.1 от ЗН, е извършено на 15.09.2006г., след датата на вписване на атакуваната законна ипотека – 24.02.2006г., то на ипотекарния кредитор не може да се противопостави придобитото вещно право по решение от 07.07.2008г. по гр.д. №2388/2006г. на Шуменски районен съд, постановено по иска по чл.37 ал.1 от ЗН. С определение №60516/15.09.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за правното действие на решенията, с които са уважени искове по чл.30 от ЗН и чл.37 ал.1 от ЗН, по отношение на правата на ипотекарния кредитор, когато ипотеката е учредена преди вписване на исковите молби. По силата на чл.114, б.”а” от ЗС се вписват исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112. Съгласно изр.2 от същата норма, когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти. Относно действието на вписването са дадени задължителни разяснения в ТР №4/2015г. от 06.11.2017г. по тълк. д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че вписването по принцип има оповестително действие. Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията то се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, а когато се вписват искови молби - в даване гласност на спора по отношение на третите на този спор лица. Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл.114, б.”б”, изр.2 от ЗС във връзка с исковете по чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.17, ал.2 от ЗЗД, чл.33, ал.3 от ЗЗД, чл.88, ал.2 от ЗЗД, чл.135, ал.1, изр. посл. от ЗЗД, чл.227, ал.5 от ЗЗД/ вписването на исковите молби има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Относно правните последици на вписването на исковите молби за разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112 от ЗС, е формирана и постоянна практика на ВКС. В решение №491/07.07.2010г. по т.д.№1348/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., е дадено разрешение, че отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. Съгласно чл.114, ал.1, б. “а” от ЗС, вписват се искови молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112 от ЗС. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове подлежащи на вписване има само оповестително действие. Дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател, е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Това е така, защото обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, тъй като никой не може да прехвърли право, което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя. Актът, с който приобретателят по унищожаем акт е прехвърлил имота на трето лице обаче има значение като юридическо основание за добросъвестно владение, ако лицето не е знаело за унищожаемостта на предходния акт и затова може да има добросъвестно владение на третото лице върху него. В същия смисъл е и решение №87/05.07.2018г. по т.д.№4028/2017г. на ВКС, ГК, II г.о., в което съставът на ВКС приема, че законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на исковите молби има оповестително действие, освен ако специална норма не му придава защитно действие. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Настоящият състав изцяло споделя дадените разрешения, които са приложими за всички хипотези на уважени конститутивни искове, при които в закона не е предвидено защитно действие на вписването. В хипотезите на предвидено защитно действие на вписването последиците на постановеното съдебно решение за уважаване на иска по отношение на лицата, придобили права върху процесния недвижим имот преди и тези, придобили след вписването на исковата молба, се разграничават, като се предвижда непротивопоставимост на решението по отношение на лицата, чиито права са придобити преди вписването. В разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗН не е предвидено изрично защитно действие на вписването на исковата молба. Предвиденото в същата разпоредба потестативно право обаче не може да се разглежда самостоятелно, доколкото същото е част от установения ред за защита на наследника по закон с нарушена запазена част от наследството и се поражда само след възстановяване на запазената част по реда на чл.30 ал.1 от ЗН чрез намаление на завета или дарението. Искът с правно основание чл.37 от ЗН за отмяна на отчужденията на завещани или подарени недвижими имоти, които са извършени преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, може да бъде предявен от наследника по закон, чиято запазена част от наследството е нарушена, срещу заветника или надарения, срещу когото е постановено намалението на завета или дарението и срещу лицето, с което той е договарял. По своята правна природа този иск е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение / в този смисъл определение № 60092 от 30.06.2021г. на ВКС по ч. гр. д. №1507/2021г., I г. о., ГК/ От момента на влизане в сила на решението по иска по чл.30, ал.1 от ЗН облагодетелстваното от завещанието лице губи права над онази част, с която завещанието е намалено, но възстановяването няма обратно действие и съсобственост ще възникне само доколкото завещаният имот се намира в патримониума на облагодетелстваното лице. Възстановяването няма обратно действие, поради което към момента на разпоредителната сделка наследникът по завещание е единствен собственик на имота и прехвърляйки го на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава. В тези хипотези на разположение на наследника по закон, успешно провел иска си по чл. 30, ал. 1 от ЗН, е отменителният иск по чл.37 ал.1 от ЗН. Поради тази връзка на обусловеност между исковете правата на третите лица, договаряли със заветника или надарения, са гарантирани от защитното действие на вписването на исковата молба за намалението по чл.30 ал.1 от ЗН, което е предвидено в разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗН. Срещу лицата, придобили права преди вписването на исковата молба по чл.30 ал.1 от ЗН, искът по чл.37 от ЗН, макар и допустим, би бил неоснователен. От категорията на лицата, чиито права са гарантирани от защитното действие на вписването на молбата за намалението по чл.30 от ЗН, законодателят обаче изключва лицата, придобили права върху имота преди да е изтекла една година от откриване на наследството. Разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗН приравнява тези лица на лицата, придобили права след вписването на молбата за намалението, като предвижда, че потестативното право да се иска отмяна на отчуждението, може да се упражни срещу двете категории лица, договаряли със заветника/ надарения. При преценката за баланс между защитимия интерес на наследника със запазена част и необходимостта от гарантиране на стабилност на гражданския оборот, законодателят дава превес на правата на наследника спрямо правата на лицата, договаряли със заветника/надарения в първата година след откриване на наследството. Счита се, че самият текст на чл.37 от ЗН има предупредителен ефект по отношение на лицата, договарящи с наследника в този подозрителен период, който ефект е близък до оповестителното действие на вписване на искова молба. Искът по чл.37 от ЗН може да бъде воден успешно /да бъде основателен/ само срещу заветника/ надарения, и лицето, което е договаряло с него, не и срещу последващи приобретатели / в този смисъл решение №444/13.07.2011г. по гр.д.№468/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о/. Макар да не са пасивно легитимирани като ответници по иска по чл.37 ал.1 от ЗН, правоприемниците на лицето, придобило права върху имота в първата година след откриване на наследството, са подчинени на конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен отменителният иск по чл.37 ал.1 от ЗН, тъй като за вписването на исковата молба по чл.37 от ЗН не е предвидено оповестително - защитно действие, а защитното действие на вписването на исковата молба по чл.30 ал.1 от ЗН се изразява в невъзможността да се атакува разпоредителната сделка. Съгласно чл.114, б.”а”, изр.2 от ЗС, когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. Защитното действие, което законът придава на вписването на исковата молба по чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на завета или дарението, не предвижда запазване на правата на всички трети добросъвестни лица, придобити преди вписването, а само изключва възможността да се атакуват сделките, сключени между заветника/надарения и трети лица в периода след изтичане на една година от откриване на наследството до момента на вписването. Доколкото сделката между заветника/ надарения и първия приобретател, сключена в едногодишния срок от откриване на наследството, подлежи на отмяна, за последващите приобретатели вписванията на исковите молби по чл.30 и чл.37 от ЗН не пораждат оповестително - защитно действие, съответно техните права не се запазват. Само правата на третите лица, придобили недвижимия имот от заветника/ надарения в периода след едногодишния срок от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението, и съответно правата на техните правоприемници, не могат да бъдат отменени, като наследниците с накърнена запазена част в тези случаи получават парично уравнение на имуществените си права. Същите разрешения са приложими и по отношение на учредените върху недвижимия имот ограничени вещни права, сключените договорни ипотеки и вписани законни такива. Конститутивното действие на решенията, с които са уважени искове по чл.30 ал.1 от ЗН и чл.37 ал.1 от ЗН, е противопоставимо на ипотекарния кредитор, вписал законна ипотека за задължения на заветника/ надарения или сключил договор за ипотека с него, преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението по чл.30 ал.1 от ЗН. Конститутивното действие на решенията, с които са уважени искове по чл.30 ал.1 от ЗН и чл.37 ал.1 от ЗН, е противопоставимо на ипотекарния кредитор и когато ипотекарният длъжник е последващ приобретател на имота, ако с имота е било извършено разпореждане от заветника/надарения преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението. В тези хипотези конститутивното действие на решенията е противопоставимо на ипотекарния кредитор, независимо, че ипотеката е вписана преди вписването на исковата молба по чл.37 ал.1 от ЗН. По основателността на касационната жалба: При така приетия отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. С оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че решението за уважаване на иска на Я. С. К. по чл.37 ал.1 от ЗН е породило своето конститутивно действие по отношение на 1/3 ид. част от процесния недвижим имот, което е противопоставимо на ответниците С. В. С. и Р. Н. С., придобили процесните имоти през първата година от откриването на наследството на наследодателката Д. Д. С., както и на ответника „Инвестбанк“ АД, вписал законна ипотека върху процесния имот, също в едногодишен срок от откриване на наследството. Неправилен е изводът на въззивния съд, че на банката като ипотекарен кредитор не може да бъде противопоставено решението от 07.07.2008г. по гр. д. №2388/2006 г. по описа на Шуменски районен съд за отмяна извършеното от надарения М. С. Л. разпореждане, тъй като вписването на исковата молба по чл.37, ал.1 от ЗН е извършено на 15.09.2006г., след датата на вписване на атакуваната законна ипотека. На първо място съдът е приел, че вписването на исковата молба по чл.37 ал.1 от ЗН има оповестително – защитно действие, каквото не е изрично предвидено в закона. Наред с това не е отчетено изключването на определена категория сделки от оповестително - защитното действие на вписването на молбата по чл.30 ал.1 от ЗН, а именно сделките, сключени до изтичане на първата година от откриване на наследството. Поради това в случая на ответника – ипотекарен кредитор е противопоставима не силата на пресъдено нещо, а конститутивното действие на съдебното решение от 07.07.2008г. по гр. д. №2388/2006 г. по описа на Шуменски районен съд, изразяващо се в частичното отпадане на правата на праводателя на ипотекарните длъжници С. В. С. и Р. Н. С.. Съгласно чл.167, ал.3 от ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява, като това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот. Ипотека върху съсобствен имот може да се учреди и от съсобственик по отношение на неговата идеална част от имота, а когато съсобственикът ипотекира целия имот без съгласието на останалите съсобственици, за техните идеални части ипотеката ще бъде нищожна съгласно чл.167, ал.3 от ЗЗД, като за идеалната част на съсобственика, учредил ипотеката, следва да се приложи правилото на чл.26, ал.4, предложение последно ЗЗД, и сделката да се приеме за действителна. От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната – чл.167, ал.3 от ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл.170 от ЗЗД. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, формирана с решение №983/22.10.2007г. по гр. д.№1025/2006г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №98/15.03.2011г. по гр. д. №659/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №553 от 20.12.2011г. по гр. д. №1166/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 96 от 02.08.2021 г. по гр. д. №1841/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. В случая отпадането на правата на праводателя по силата на съдебното решение от 07.07.2008г. по гр.д.№2388/2006г., е противопоставимо на ответниците С. В. С. и Р. Н. С., поради което за тях като купувачи по договора от 24.02.2006г. не е възникнало право да учредят ипотека върху 1/3 ид. част от процесните имоти, а за „Инвестбанк” АД, [населено място], в качеството на кредитор по сключения договор за кредит със С. В. С. и Р. Н. С., не е възникнало право за учредяване на законна ипотека върху тази идеална част. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и искът по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД, следва да бъде уважен. На касационната жалбоподателка - ищца в производството не следва да бъдат присъждани такси и разноски, доколкото същата е била освободена от заплащането на държавна такса, а липсват и доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й адвокат С. И.. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответниците по касация следва да се възложи държавната такса в размер на 546,76 лева за производството в трите инстанции, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за особения представител на ответниците С. В. С. и Р. Н. С. в размер на 3697 лева за трите инстанции. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №284 от 12.12.2019г. по в.т.д.№574/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА по предявения от Я. С. К. против „Инвестбанк“ АД, гр. София, С. В. С. и Р. Н. С., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД недействителността на законна ипотека, вписана в АВп – Служба по вписванията [населено място] по молба вх. рег. №826, том 1, акт №39/24.02.2006г., подновена с молба вх. рег.№1137, том 1, акт №169/23.02.2016г. върху недвижими имоти - апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с идентификатор 83510.664.398.1.15. до размер на 1/3 ид.ч. поради учредяването ѝ от „Инвестбанк“ АД върху имоти, правото на собственост върху които не принадлежи изцяло на кредитополучателите. ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], С. В. С., [ЕГН] и Р. Н. С., ЕГ6607098859, двамата с адрес [населено място], [улица], вх.1, ап.2, да заплатят по сметка на Върховен касационен съд сумата 4243,76 лева /четири хиляди двеста четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ - държавна такса и възнаграждение за особен представител, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.